Определение № 502 от 08.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Ловеч, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500385 по описа за 2024 година Постъпила е частна жалба №3661/13.06.2024 г. от „*****, ЕАД-София против разпореждане №1517/29.05.2024 г. по гр.д. №451/2024 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Т. Р. изцяло Цитира се практика на СЕСрешение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 и се посочва, че раойнният съд е следвало да присъди главницата.Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт от 29.05.2024 г.на ЛРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 12.06.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена на 13.06.2024 г. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба от „*****, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №2786/08.05.2024 г. на “*****“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против С. Т. Р. за сумата в размер на 1603.28 лева – главница, 33.59 лева – договорна лихва за периода от 13.09.2021 г. до 23.01.2022 г., 282.36 лева – обезщетение за забава за периода от 24.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението по

Договор за потребителски кредит

CARD18826341/13.09.2021 г. Договорът е сключен със „****** С.А., Клон България“.Твърди се, че договоът е сключен за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, като на 13.09.2021 г. чрез услуга „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора е усвоил част от кредитния лимит. Няма посочване на кредитния лимит, а е заявено , че за времето от 13.09.2021 г. до 23.01.2022 г. е 1 усвоил от кредитната карта обща сума в размер на 1500 лева. Изтъква, че на 24.01.22 г. между “*****“ ЕАД и „****** С.А., Клон България“е подписано приложение №1 към рамков договор за продажба на вземания от 19.08.2019 г. г., за което длъжника бил уведомен без да се посочва на коя дата е получено писмото.

От приложения договор за кредит от 13.09.2021г. г. е видно, че стойността на заема възлиза на 1328 лева, за закупуване на TV на стойност 929 лева и MP3преносимо устройство на стойност 399 лева.

С разпореждане №1321/09.05.2024 г. Тетевенски районен съд е указал на основание чл. 411,ал.2,т.1 от ГПК на „ *****” ЕАД-град София да уточни и конкретизира в заявлението при размер на кредита по приложения договор CARD-18826341 от 1500 лева, на какво основание претендира сумата от 1603,28 лева-главница, по какъв начин е формирана тази сума и какво включва същата, както и какви суми по договора са били изплатени от длъжника и за какъв период от време. Да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането /цесията/ по чл.99 ал.3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на 27.01.2022 година уведомително писмо е получено от длъжника и на коя дата.. Разпореждането е връчено на 15.05.24 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване. С писмена молба 3016/16.06.2024 г. заявителя е конкретизирал, че в общата сума на главницата от 1603.28 лева са включени 16 лева-месечна такса за обслужване, 84.88 лева –теглене на пари в брой от банкомат,2.40 лева – справка за разполагаем лимит на банкомат . Изложено е, че извършените плащания са от категорията на правопогасяващи юридически факти и не се установяват в заповедното производство. Заявява се, че известието за цедиране на дълга е получено от длъжника на 03.02.2022 година.

Произнесено е разпореждане №1517/29.05.2024 г. по гр.д. №451/2024 на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Т. Р. изцяло,поради неотстраняване на нередовностите .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “*****“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза .

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не 2 съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /. В жалбата са изложени доводи относно приложимо решение на СЕС. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Въпреки дадените указания заявителят не е конкретизирал извършените от длъжника плащания. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК. В актуалната практика на СЕСРешение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е от и решение 30 юни 2022 година По дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че макар тази разпоредба да задължава националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да изведе всички последици, които съгласно националното право произтичат от констатирането на неравноправния характер на клауза в договор за потребителски кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза, посочената разпоредба по принцип не задължава този съд служебно да извърши прихващане между плащането, направено въз основа на посочената 3 клауза, и останалата дължима сума по договора, при условие обаче че са спазени принципите на равностойност и ефективност.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1517/29.05.2024 г. по гр.д. №451/2024 г. на Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А , като законосъобразно, разпореждане

№1517/29.05.2024 г. по гр.д. №451/2024 г. на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4