Решение № 2885 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. А.ОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110204667 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-004505 от 07.03.2025 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на А. Ж. И., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 100/сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, като жалбоподателят изтъква, че при неговото преминаване през пешеходната пътека, пешеходeцът е бил все още в другата лента за движение, като наред с това предвид влошените метеорологични условия на сняг и заледяване по пътното платно, спирането би създало опасност. На следващо място се сочи, че нарушението не е доказано от обективна страна, доколкото липсват снимки или видеоматериал от същото, като констатацията за същото е направена единствено на база субективните възприятия на полицейския патрул. В допълнение се излагат оплаквания за допуснато при съставяне на АУАН процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно ограничаване на възможността за депозиране на възражения, при съставян на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, който изтъква, че делото се протака от наказващия орган. Представена е нарочна писмена позиция, в която се преповтарят изложените в жалбата аргументи. В допълнение се изтъква, че не е била налице опасност за пешеходец, при което санкцията е наложена формално без наличие на реална вреда или застрашаване. Наред с това се излагат доводи за недобросъвестност на разпитания свидетел с оглед служебната му ангажираност като колега на актосъставителя.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща представител. По делото са представени писмени бележки, в които се излагат общи съображения за процесуална и материална законосъобразност на атакувания акт, както и за 1 доказаност на административното обвинение от обективна и субективна страна, като не са налице основания за квалифициране на извършеното като маловажен случай. По тези съображения процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Ж. И. с ЕГН ********** постоянен адрес- гр. София, ж.к. “*****”, ***** правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *****.

На 17.02.2025г., в гр.София, жалбоподателят А. И. управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Поло" с рег. № *****, като около 09.07 часа на посочената дата, автомобилът се движел по бул."Княз Ал. Дондуков" с посока на движение от ул."Бачо Киро" към бул."Княгиня Мария Луиза". На булеварда, по посока на движението му била разположена пешеходна пътека, тип “зебра”, означена с пътен знак Д17. Съгласно справка на Национален институт по метеорология и хидрология, на посочената дата метеорологичната обстановка била следната: снеговалеж със слаб или умерен интензитет, снежна покривка около 3 см към 08.00 часа, и добра хоризонтална видимост.

При приближаването на превозното средство към пешеходната пътека, по нея извършвало пресичане неустановено лице. Въпреки движението на пешеходец и навлизането му на платното за движение, жалбоподателя И., с управлявания от него автомобил, преминал през пешеходната пътека, като не пропуснала движещото се по нея лице, което в момента на преминаването й се намирал върху същата.

Действията му били възприети от патрул на ОПП-СДВР, в състав С. С. и С. С., които към този момент се намирали извън патрулния си автомобил, паркиран в близост. При това те веднага предприели действия по извършване на проверка на водача на превозното средство и водача.

В тази връзка на 17.02.2025 година, бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, номер 3756104 от страна на свидетеля С. С., с който срещу А. Ж. И., било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на същата дата в гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков", при управление на лек автомобил марка “Фолксваген” с рег. № *****, не пропуснал пешеходец преминаващи по пешеходна пътека, сигнализирана с маркировка тип „зебра“ и пътен знак. Фактическите обстоятелства актосъставителя квалифицирал като нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя и е предявен за запознаване и възражения. В АУАН не са вписани възражения, нито такива са направени в указания в акта и в ЗАНН допълнителен срок.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-004505 от 07.03.2025 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на А. Ж. И., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 100/сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С. С., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства - АУАН серия GА № 3756104/17.02.2025 година, наказателно постановление (НП) № 25-4332-004505 от 07.03.2025 година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган и заповеди за назначаване на съответните длъжностни лица, Справка –картон на водача А. Ж. И., справка от НИМХ.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля С. очевидец на деянието, като същиту по несъмнен начин установяват фактите, включени в 2 предмета на доказване по делото. Същият първоначално няма конкретен спомен за случая, което следва да се обясни с вида и естеството на работата му, свързана с извършване на множество идентични проверки за кратък срок от време. Предвид на това на свидетелят е предявен АУАН, по реда на чл.284 НПК, като същият потвърждават участието си при съставянето му, както и отразеното в същия. Акцент следва да се постави върху показанията на свидетеля в които категорично изтъква, че както той, така и свидетелят по акта са се намирали извън патрулния автомобил към момента на възприемане на ситуацията. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за евентуална заинтересованост на свидетеля, произтичаща от заеманата от него длъжност, доколкото от една страна се касае за предположение, а от друга същият дава показания под страх от наказателна отговорност.

На следващо място съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателствени източници, в противовес на твърденията на жалбоподателя, по несъмнен начин се установява факта на деянието, като съдът се доверява на съобщеното от свидетеля в непосредствен разпит, и отразеното в АУАН, като факта на преминаващо по пешеходната пътека лице не се оспорва и от самия жалбоподател.

Следва изрично да се отбележи, че съдът не приема като част от доказателствената съвкупност приложените към жалбата фотоснимки, предвид липсата на данни за времето и мястото, на което същите са направени, както и на възможност за проверка на тяхната автентичност.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна в искането за отмяна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА, № 3756104/17.02.2025 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при ОПП- СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно т.3.6 от цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.189, ал.12 от ЗДвП и представената Заповед.

Актът за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл.42 от ЗАНН,съответно чл.57, ал.1 ЗАНН, що се отнася до форма и реквизити. Допуснато е формално нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН относно броя на свидетелите на съставяне на АУАН, но същото не е съществено, доколкото не е налице съмнение относно факта на съставянето на акта, времето и мястото на това процесуално действие. На следващо място дори да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН не му е предоставена обективна възможност да впише възраженията си в същия, то съгласно чл. 44, ал.1 ЗАНН, същият разполага с допълнителен седем дневен срок за депозиране на възражения, за която процесуална възможност е уведомен изрично видно от съдържанието на акта. Иначе казано дори и да е допуснато нарушение при съставянето на акта, то същото не може да се определи като съществено т.к.

3 не е ограничило правото на защита на жалбоподателя с оглед предоставената му допълнителна възможност за възражения срещу констатациите на актосъставителя.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение на правилата за движение по пътищата, изразило се в това, че като водач на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Фолксваген”, с рег. № *****, на 17.02.2025г. в гр. София, бул. “Княз Ал.Дондуков” не пропуснал пешеходец пресичащ по пешеходна пътека, означена с маркировка тип "зебра" и пътен знак Д17. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка напълно кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав.

Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в НП материално правна норма. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателя като водач на превозно средство, не е пропуснал преминаващ по пешеходна пътека пешеходец, нито преди да навлезе върху същата се е уверил, че по нея не преминават пешеходци. Следва да се изтъкне, че цитираната разпоредба не прави разграничение в коя част на пешеходната пътека се намира пешеходецът, а именно- в лентата за движение на съответното МПС или в насрещната и това е така, доколкото задължението цели да предотврати сблъсък, поради което именно се активира още с навлизане на пешеходците на платното за движение.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост, като жалбоподателя е преминал през пешеходната пътека, без да се увери, че по нея не преминават пешеходци, въпреки, че е бил длъжен и е могъл да стори това.

При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. И. по реда на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, предвиждащ за водач, който не осигури предимство при преминаване през пешеходна пътека, да се налага наказание глоба в размер на 100 лева.