Решение № 4436 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4436 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330100526 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 против Р.

Н. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.05.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ...., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя – ответник кредит в размер на 1000 лева, която сума била изплатена, чрез офис на „Изипей“ АД, на ответника на 01.06.2022 г. Общото задължение по договора възлизало на 1254.55 лева, която сума била разсрочена на 13 погасителни вноски /с начален падеж – 15.07.2022 г. и краен – 15.07.2023 г./, от които 12 вноски в размер на по 96.50 лева и една, последна, изравнителна вноска в размер на 96.55 лева, при ГЛП от 40.90 % и ГПР в размер на 38.91 %.

Твърди се, че ответникът преустановил плащанията, като крайният срок на договора бил настъпил на 15.07.2023 г., а с него и падежът на всяка от просрочените вноски, което обосновава тяхната изискуемост.

С уточняваща молба, ищецът уточнява, че претендираната главница в общ размер на 355.27 лева включва последните 4 непогасени вноски за главница с падежи в периода от 15.04.2023 г. – 15.07.2023 г. Сочи, още, че претендираната договорна лихва в общ размер на 30.78 лева е формирана от непогасената договорна лихва в последните 4 вноски с падежи в периода от 15.04.2023 г. – 15.07.2023 г. Уточнява още, че претендираното обезщетение за забава в общ размер на 50.98 лева се претендира на основание чл. 9.4 и чл. 15.1 от Договора.

Уточнява също, че ответникът е извършвала плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 874.81 лева, с които суми са погасени първите 9 вноски от кредита.

За събиране на вземането си, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано частно гр. дело пред на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на 1 настоящите искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 355.27лева - главница, произтичаща от договор за потребителски кредит №...., договорна лихва в размер на 30.78 лева за периода 15.04.2023 г. - 15.07.2023 г., обезщетение за забава в размер на 50.98 лева за периода 15.04.2023 г. - 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 21.09.2023 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва да е сключвала с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит на 31.05.2022 г., да е подписвала Общи условия към такъв договор, както и да е получавала от ищцовото дружество сумата в размер на 1000 лева.

Навежда доводи, че изначално процесния договор е недействителен, тъй като според разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, а в случая – такива не били подписвани от ответницата.

На следващо място, не били изложени твърдения кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, а тя не била уведомяване за настъпила такава, поради което счита, че не се дължи обезщетение за забава.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13771/2023 г. по описа на ПРС, ХХІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 6445/25.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: 355.27 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ..... от 31.05.2022 г.; сумата 30.78 лева - възнаградителна лихва за периода 15.04.2023 г. – 15.07.2023 г.; сумата от 50.98 лева - обезщетение за забава, за периода 15.04.2023 г. – 07.09.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 21.09.2023 г. до окончателното погасяване.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжницика и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № .....от 31.05.2022 г., за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните 2 суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и предпоставки за начисляване на обезщетение за забава, като установи наличието на съответен главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - да докаже погасяване на поетите с договора задължения в срок.

По делото е приет на хартиен носител – Договор за предоставяне на потребителски кредит № .....от 31.05.2022 г./л.9-12/, според който заемодателят предоставя на заемателя кредит под формата на паричен заем, в размер на 1000 лева. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 40.90 %, а годишният процент на разходите е от 38.91 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.07.2022 г., а на последната на 15.07.2023 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 96.50 лева, а на последната – 96.55 лева. В клаузата на чл.

10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 1254.55 лева.

Към договора за предоставяне на кредит са представени: Заявление – декларация за установяване на договорни отношения от Р. Н. С., Рамков Договор за платежни услуги за физически лица и Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банка“ ЕАД /л.16-27/.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че заемната сума в размер на 1000 лева е преведена, чрез платежна система Изи Пей, с получател Р. Н. С. на 31.05.2022 г., с основание за превода ..... Вещото лице установява, че по договора за потребителски кредит № ....от 31.05.2022 г. са извършвани плащания в общ размер на 874.31 лева, в периода от 28.07.2022 г. – 20.02.2023 г., с които са погасени главница в размер на 644.73 лева, договорна лихва в размер на 223.77 лева и лихва за забава в размер на 6.31 лева. Вещото лице установява също, че непогасения остатък от дълга по договора е: 355.27 лева – главница, 30.78 лева – възнаградителна лихва, лихва за забава в размер на 13.85 лева.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява, че в информационната система на банката се открива потребител „Р.

С.“, мобилен телефон, който е използван по време на инсталацията и активацията на мобилното приложение „АррLe iPhone XR“, уникален идентификационен номер на телефона и уникален номер на телефона, телефонен номер ...... Приложени са снимки на лична карта, както и саморъчно изготвена селфи снимка, послужили при алгоритъм на лицева идентификация на потребителя в процеса на активиране на мобилното приложение. Вещото лице установява, че в конкретния случай, кредитополучателят е активирал своето приложение на 23.12.2020 г., респ. тогава е завършен процеса на идентификация и създаване на профила на клиента, като на тази дата потребителят е регистрирал своя мобилен номер, имейл и конкретно мобилно устройство. Вещото лице установява още, че на 31.05.2022 г., потребителят е използвал мобилното приложение, като е влязъл през устройството, което е инсталирано и идентифицирано от Банката, и е кандидатствал за процесния кредит.

Установява също, че предоставените документи са подписани, чрез използване на обикновен електронен подпис, като е използвано мобилното приложение на „Ти Би Ай Банк“ и данните на потребителя, въведени при активацията на приложението. Вещото лице сочи, че предоставеният файл представлява набор от документи, обединени в един файл, като в края на всеки един от документите са добавени данни за потребителя, приел и подписал 3 условията, дата и час, модел на устройството, на което е използвано мобилното приложение на банката, уникален номер ІD на устройството, имейл (в някои от документите), като вещото лице прави заключението, че потребител е въвел тези данни и е подписал документите, чрез използване на обикновен електронен подпис.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

При така установените обстоятелства, съдът приема, че на 31.05.2022 г. между ищеца като кредитор от една страна и ответника в качеството му на кредитополучател, от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 1 000 лева, с краен падеж: 15.07.2023 г. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 1 000 лева, като за последният е възникнало синалагматичното му задължение да върне така предоставената сума в определения в договора срок и вноски.

На 15.07.2023 г. е настъпил крайният падеж на договора за кредит.

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит № ....от 31.05.2022 г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.