Решение № 467 от 08.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Бургас, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500910 по описа за 2021 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 273282/26.04.2021г., подадена от П. ИВ. Б. срещу решение № 260580 от 12.04.2021г. по гр.д.№714/2021г. на РС- Бургас.

С решението са наложени мерки за защита на малолетната Р. П. Б. с ЕГН:**********, представлявана от майка си Л. ЦВ. Х. с ЕГН:**********, двете от ***срещу осъществено на 23.01.2021г. домашно насилие от П. ИВ. Б. ЕГН:**********, от ***, както следва: Б. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. П. Б., забранено му е да приближава на по-малко от 100 метра жилището, детската градина и местата за социални контакти на Р.Б. за срок от 12 месеца, считано от постановяването на решението. Също така, Б. е задължен да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“- гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ №9 и е осъден да заплати на Л. ЦВ. Х. съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв., а в полза на РС- Бургас- глоба в размер на 500 лв., както и сумата от 25 лв.- държавна такса за производството.

Издадена е заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН под №260036 от 12.04.2021г., от която дата започва да тече и срока, за който са наложени мерките по ЗЗДН- така чл. 15, ал.2, чл.17, ал.2 и чл.19, предл.2 от същия закон.

С жалбата, решението е оспорено като недопустимо, респективно- като неправилно и 1 необосновано, постановено при неправилен анализ на доказателствата.

Жалбоподателят намира, че молбата за защита била недопустима, тъй като не била доказана по несъмнен начин точната дата на домашното насилие /пункт 9 от обстоятелствената част на жалбата/. Не било доказано и в какво се състои насилието- не било взето предвид, че детето посещава детско заведение и не било изключено „възпалението“ да се дължи на хигиенните условия в детската градина или в дома на детето /пункт 8/. Липсвал официален документ от лекар, който да доказвал, че „възпалението“ е в резултат на действията на въззивника /пункт 10/, а носените от въззивника брада и мустаци изключвали възможността, ако той е извършил описаните в молбата за защита действие, състоянието на детето да се нормализира за един ден /пункт 11/. Показанията на св. А., на които единствено се основавало решението, не били преки, а косвени и не следвало да се кредитират. Сочи, че изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН било опровергано от останалите доказателствени материали. Документите от досъдебното производство /обяснения и показания на свидетели/ били частни документи със свидетелстващо съдържание, които следвало да се ценят според вътрешното убеждение на съда с оглед всички обстоятелства по делото. Актовете на органите на досъдебното производство не представлявали доказателство, нито имали задължителна сила за гражданския съд, за разлика от влязлата в сила присъда и то само относно обстоятелствата, посочени в чл.300 ГПК. В случая досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител, а спрямо въззивника нямало повдигнато обвинение, което с оглед презумпцията за невиновност означавало, че той е абсолютно невиновен. Изтъква, че независимо, че за част от обстоятелствата вече са събрани доказателства в гражданското производство, с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса всички факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Понеже това не било сторено, а първоинстанционният съд използвал досъдебното производство като доказателствено средство, макар същото да нямало задължителна сила за него, било допуснато съществено нарушение на правилата, което водело до отмяна на решението.

Изтъква се още, че производството по делото било опорочено, тъй като двете дела за домашно насилие, заведени против въззивника от Л.Х. били разгледани от един и същи съдия, при което за въззивника възниквало съмнение дали изборът е случаен, понеже се вземали предвид само и единствено доказателствата на въззиваемата, а доводите на въззивника се игнорирали /пункт 7/. Процедурата в синята стая била некоректна, тъй като била извършена без личното участие на въззивника и на неговия защитник- адвокат /пункт 3/. Изложени са твърдения относно заинтересоваността на св. А. от изхода на делото- пункт 1, 2, 4, и са развити доводи, че нейните показания са неверни и предубедени, като се сочи, че същата е инициаторът на делата срещу въззивника, с единствена цел на свидетелката и дъщеря й да му навредят, с цел той да не вижда детето си. Счита, че цялата процедура е скалъпена с цел детето да бъде отчуждено от баща си, като му се внуши, че баща му е насилник и престъпник, с което се нанасяло дълбока травма в съзнанието и психиката на 2 детето и същевременно се опозорявало доброто име на въззивника в обществото /пункт 12/.

Изразява съмнение в психическото и здравословно състояние на молителката Х. и родителския капацитет на последната /пункт 6/.

Изтъква се също, че Асоциация „Деметра“, респективно- ЦСРИ има комерсиална цел- да се облагодетелства финансово чрез специализираните програми, извършващи социални услуги в тази сфера. Отказано му било от Отдел „Закрила на детето“- Бургас, да бъде извършено събеседване за родителски капацитет от НПО от гр. София, като било поискано това да се извърши от друга организация, което показвало субективно отношение на държавния орган.

Иска се атакуваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции. Ангажирани са доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Чайпек като пълномощник на Л. ЦВ. Х., в качеството на законен представител на малолетната Р. П. Б.. С него жалбата се оспорва като неоснователна и се иска обжалваният съдебен акт да бъда оставен в сила, а на въззиваемата да се присъдят разноските за въззивната инстанция. Анализирани са доказателствата по делото- декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като са изложени съображения относно нейната доказателствена стойност и липсата на доказателства, ангажирани от въззивника, опровергаващи твърденията в нея; показанията на св. А., припокриващи се с изложеното от детето в „Синя стая“; развити са съображения, че детето не е манипулирано от майка му. Намира, че правилно районният съд се е позовал на доказателствата събрани в досъдебното производство, тъй като доказването на престъплението по чл.149, ал.2, т.4, вр. ал.1 НК се извършва само в наказателното производство и няма как да се събират и в гражданския процес, за нуждите на производството по домашно насилие. В заключение е посочено, че районният съд се е съобразил изцяло с фактическата обстановка по делото и адекватно е преценил доказателствения материал, съобразно относимостта му към процесния казус. Според въззиваемата страна, всички събрани доказателства водят до категоричен извод, че въззивникът действително е извършил няколко акта на домашно сексуално насилие спрямо собственото си дете, не се интересувал от нуждите и здравето на дъщеря си, а я използвал, за да задоволява сексуалния си нагон, поради което детето не заслужава да общува с него.

Заявява, че с извършените блудствени действия въззивникът е нарушил човешките права на детето Р., поставил е в риск здравето му, наранил е психиката му и много вероятно е оставил травма в живота на детето завинаги.

Развити са доводи, че в жалбата не се съдържат правно и фактически обосновани доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Според въззиваемата, същата съдържа само грозни и безпочвени обвинения спрямо майката и бабата- свидетел, които не са подкрепени с доказателства, за да бъде поставен въззивникът в позицията на жертва. Ангажирани са доказателства.

Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас не представя становище по жалбата. По инициатива на въззивната инстанция е изискан социален доклад.

3

В съдебните заседания, проведени във въззивната инстанция, въззивникът поддържа жалбата лично и чрез пълномощниците си.

Въззиваемата, чрез пълномощника си, поддържа отговора.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу, подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението на БРС.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от Л.Х. /на 42 години/ като майка и законен представител на малолетната си дъщеря Р. П. Б. /на 4 години/ за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от баща й П. ИВ. Б. /на 71 години/.

Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Твърди се, че родителите на детето Р. не са живели съвместно на семейни начала, но от връзката си имат родено дете- Р.. При осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето ответникът осъществявал непрекъснато психическо насили върху Х., като след инцидент през 2020г. спрямо него били наложени ограничителни мерки за защита на майката и детето. Междувременно между родителите имало висящ спор относно родителските права спрямо детето, по който през м. януари 2021г. БРС постановил решение, с което предоставил упражняването им на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти. Сочи се, че майката не ограничавала по никакъв начин контактите между бащата и детето, но поради случилото се в кР. на м. януари 2021г. тя веднага предприела мерки. На 28.01.2021г. около 19.00ч. Х. изкъпала детето, което почнало да се облича. Изведнъж детето споделило с майка си, че баща му съблича долните й гащички. Понеже у майката вече имало съмнения относно държанието на бащата към детето, тя разпитала детето по-подробно, при което то й споделило, че бащата я съблича гола, прави й масаж на тялото и я ближе по дупето отпред. На въпроса й дали това се случва всеки път, когато детето гостува на баща си, то отговорило утвърдително. Последният път, когато бащата взел детето бил на 23.01.2021г., а при връщането му майката забелязала, че интимните му части са зачервени, но за един ден състоянието се оправило.

Сочи се още, че и друг път по време на игра детето споделяло, че баща му му прави масажи и много харесва нейното езичето. Имало случаи, в които детето се връщало вечерта при майка си без потник, което означавало, че е събличано. След като предходната ограничителната заповед изтекла през м. октомври 2020г. и срещите на бащата и детето били възобновени, последното получило вагинално възпаление с висока температура, но въпреки изследванията не било установено каква е причината. След всяка среща с баща си Р. започнала да се напишква през нощта, което не се било случвало преди това.

Предположенията на майката в тази връзка са, че възпалението и нощното напикаване се дължат на това, което бащата прави с детето. Веднага била уведомена полицията и била 4 образувана полицейска преписка.

Посочено е, че молителката се страхува за живота и здравето на детето, което е подложено на сексуално насилие от своя баща, поради което това може да му причини тежка травма за в бъдеще. Заявява, че по тази причиня не желае ответникът да се вижда с детето и да оставя насаме с него.

Поискано е налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН (задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава жилището, на майката и детето, детската градина на детето, местата за социални контакти и отдих на детето при условия и срок, определени от съда; временно настаняване на детето при майката; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирана програма за извършители на насилие в Центъра за превенция на насилието и престъпността в гр. Бургас).