Определение № 16643 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16643 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231100507807 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

С разпореждане, инкорпорирано в заповед № 16 402 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 29 014/2023 г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, е отхвърлено заявление с вх.№ 150077 от 30.05.2023 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Р.Д.Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно вземанията за сумата 12,57 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.09.2019 г. до 25.12.2019 г., за сумата 30,00 лева, представляваща такса за периода от 10.10.2019 г., за сумата 60,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за период от 25.12.2019 г., сумата 72,00 рева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за период от 25.12.2019 г. по договор за кредит № 30039278017 от 09.08.2019 г.

Срещу така постановеното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземането за договорно възнаграждение в размер на 12,67 лева за периода от 25.09.2019 г. до 25.12.2019 г., е постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, в която се поддържа, че в тази му част същото е немотивирано. Излага доводи, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, че същият е съобразен и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, подобно изискване има само при наличието на референтен лихвен процент, както и че същото е уговорено в съответствие с принципа на добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена.

Заявено е искане въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваната част и да се произнесе по същество на искането за издаването на заповед за изпълнение за договорното възнажраждение в размер на 12,67 лева.

Настоящият съдебен състав като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и обстоятелствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. В чл.411, ал.2 ГПК е предвидено, че сезираният с искането съд разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато 1 искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението – т.1 /в ред. след изм. с ДВ бр.86/2017 г./; искането е в противоречие със закона и добрите нрави – т.2 ГПК; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – т.3; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България – т.4 или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България – т.5.

Дължимата се от съда служебна проверка се извършва въз основа на поддържаните от заявителя твърдения, а относно вземанията, произтичащи от потребителски договор – и въз основа на представените документи: договор и общи условия, преценени от външна страна.

Видно от приложения към заявлението договор, на който се основава искането, същият притежавана характеристиките на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК, предвид което по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. С оглед нормата на т.9 от § 13а от ДР на ЗЗП в този нормативен акт са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като в чл.146, ал.1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи са нищожни, в съответствие с изискването на чл.6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, като същите не обвързват потребителя.

От друга страна, в разпоредбата на чл.22 ЗПК е установено, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, както и чл.12, ал.1 т.7 – т.9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно нормата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като същият задължително съдържа изброените в тази норма реквизити, един от които е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.10. Годишният процент на разходите /ГПР/ предвид постановката на чл.19, ал.1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед тази нормативна уредба в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина. От представения от заявителя договор за потребителски кредит се констатира, че в него е посочен ГПР в размер на 45,39 %, с което изискването за посочване на този задължителен реквизит формално се явява изпълнено. Липсва обаче допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какви разходи са взети предвид при последното – неясни са компонентите, които са послужили като база при определянето на годишното оскъпяване на заема.

Съгласно приетото в задължителното за националните съдилища решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 на Съдът на ЕС, ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В дадения случай не е отразена дори и подобна математическа формула. В клаузата на чл.VI от договора за кредит се съдържа единствено информация за стойността на годишния процент на разходите, но не и за видовете разходи, които се включват при неговото изчисляване.

Такива не се отразени и в т.5 от Общите условия към него – в клаузата на т.5.2 е записано, само че при първоначалното изчисляване на ГПР по договора се отчитат общите положения, предвидени в Приложение 1 от ЗПК, без те да са уточнени, а в т.5.2.2 е направено общо отбелязване, че първоначалното изчисляване на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи, които не са конкретизирани изобщо, са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора.

Освен че видът на „другите разходи“ е напълно неуточнен, липсва уточнение и по отношение техния брой и размер.

Във връзка с разглеждания въпрос следва да се вземе предвид и постановките на задължителното за съдилищата в Република България /чл.633 ГПК/ решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съдът на ЕС, съгласно които чл.3, б.ж) от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни 2 услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на чл.3, б.и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, каквато е и конкретната хипотеза относно възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Изложеното сочи, че при сключване на процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което на основание чл.22 ЗПК обуславя неговата недействителност. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид горното СГС, ГО приема, че поради наличието на предвидено в разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК изключение, направеното искане от „Профи Кредит България“ ЕООД по заявление с вх.№ 150074/2023 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р.Д.Т. за вземането за договорно възнаграждение в размер на 12,67 лева – предмет на инстанционен контрол се явява неоснователно и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на заповедния съд, решаващият състав на СГС съд приема, че атакуваното разпореждане в обжалваната част е правилно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което последната следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№ 182892/2023 г. срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед № 16 402 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 29 014/2023 г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземането за договорно възнаграждение в размер на 12,67 лева за периода от 25.09.2019 г. до 25.12.2019 г., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3