Решение № 4826 от 12.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4826 гр. София, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20261100501666 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК.

С постановление от 05.01.2026 г. с изх. № 629/20.01.2026 г. по изпълнително дело № 20248530400630 по описа на ЧСИ А.Д., е наложена глоба в размер 400 (четиристотин) лева на длъжника М. Я. Х., поради установено неизпълнение на задълженията по чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, състоящо се в непредаване на детето Р.А.Н., с ЕГН **********, на 12.12.2025 г., в 16:00 часа, от адрес гр. София, р-н „********. 7, ап. 23 от майката М. Я. Х., с ЕГН **********, на бащата А.В.Н..

В постановлението е посочено, че с Решение № 133150/05.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 46855/2017 г. на СРС, 149 състав, е определен режим на лични отношения между бащата А.В.Н. и детето Р.А.Н..

Посочено е, че както на предходни дати, така и на процесната, детето не е предадено на бащата, като конкретно на 12.12.2025 г., в 16:00 часа, на адрес гр.

София, р-н „********. 7, ап. 23 са присъствали Р.Н., А.Н., М. Х., Б.А., Н.Г., както и социален работник в ДСП „Красно село“ – В.С.. Детето заявило, че не желае да се вижда с баща си, поради което процедурата приключила без предаването му. Изложени са доводи, че твърденията на длъжника М. Х., че е готова да предаде детето, не са подкрепени от нейните действия. Били насрочени предходни дати за предаване на детето, които са осуетени от длъжника с различни мотиви.

Постъпила е частна жалба вх. № 01223/26.01.2026 г. от М. Я. Х., чрез адв. К.С. от САК, в която са изложени доводи, че атакуваното постановление с изходящ № 629/20.01.2026 г., е постановено в противоречие със закона и 1 задължителната съдебна практика на ВКС, както и със създала се практика на Софийски градски съд по изпълнително дело № 630/2024 г. Твърди, че М. Х. е подсигурила присъствието на дъщеря си на посочената дата, час и място на предаване, като детето е било с приготвен багаж, но е отказало да тръгне баща си. Доколкото тя не е имала намерение да осуети предаването на детето, налагането на глобата намира за незаконосъобразно. Изложени са подробни доводи за неизпълнение на задълженията на ЧСИ във връзка с особеностите на конкретния изпълнителен способ. Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно; алтернативно – размерът на глобата да бъде намален до законоустановения минимум; делото да се разгледа в открито съдебно заседание и да се допусне разпит на един свидетел, както и да се постанови спиране на изпълнението по изп. д. № 630/2024 г. по описа на ЧСИ А.Д..

Постъпило е възражение от взискателя А.Н., с което оспорва жалбата.

Излага доводи, че длъжникът не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението си, като до настоящия момент не е осъществено нито едно предаване на детето. Поддържа се, че при тези обстоятелства постановлението за налагане на глоба е правилно и законосъобразно.

В мотивите си ЧСИ А.Д. сочи, че производството е образувано по изпълнителен лист за принудително изпълнение на решение за определен режим на лични отношения на детето Р.Н. с неговия баща А.В.Н.. Посочено е, че до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 10396/18.11.2025 г., с която е указано, че следва да осигури предаване на детето на 12.12.2025 г. от 16:00 часа, на 16.01.2026 г. от 16:00 часа и на 30.01.2026 г. от 16:00 часа. Призовката е връчена на процесуалния представител на длъжника – адв. К.С., на 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело, изложените в жалбата доводи, възраженията на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 630/2024 г. по описа на ЧСИ А.Д. е започнало на 20.11.2024 г., въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2022 г., с който е определен режим на лични отношения между бащата А.Н. и дъщеря му Р.Н. по молба на взискателя А.Н. срещу длъжника М. Х. – майка на детето, упражняваща родителските права.

На 06.12.2024 г. е постъпило становище по чл. 528, ал. 2 ГПК от длъжника, в което изтъква, че отношенията между бащата и детето са били сравнително нормални, като двамата са поддържали лични контакти и са пътували заедно. През 2023 г. между бащата и детето възникнало напрежение, поради желанието на бащата да ограничи социалните й контакти. През 2024 г. отношенията между двамата се влошили допълнително, след като бащата отказал да даде съгласие детето да пътува в чужбина с баба си и сестра си, с което било осуетено планираното им пътуване до Турция. След този случай Ралица не искала да се вижда с него.

На 04.12.2024 г. детето е следвало да участва в училищна презентация, 2 която заедно със свои съученици, трябвало да представи пред родители и гости, поканени от училището. Ралица искала на презентацията да присъства съпругът на майка й, който оказвал съдействие при подготовката на презентацията, но се притеснявала, че бащата ще дойде и ще провали участието й. Действително Николов се появил на мероприятието, при което възникнал конфликт между него и съпруга на майката, вследствие на който участието на детето в презентацията било провалено.

На 11.12.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило писмено изявление от Р.Н., в което е посочила, че не желае да се вижда с баща си, притеснява се и се страхува от поведението му.

Със свои разпореждания, постановени в периода от 10.03.2025 г. до процесната дата, ЧСИ е насрочвал многократно предаване на детето, включително за 12.12.2025 г., както и за предходни дати в рамките на посочения период.

До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх.

№ 10396/18.11.2025 г., с която е указано, че следва да осигури предаване на детето на процесната дата 12.12.2025 г. от 16:00 часа, на 16.01.2026 г. от 16:00 часа и на 30.01.2026 г. от 16:00 часа. Призовката е връчена на процесуалния представител на длъжника – адв. К.С., на 18.11.2025 г.

На 12.12.2025 г. е съставен протокол за предаване на дете, видно от който на същата дата, в 16:00 ч., на адреса гр. София, р-н „Красно село“, ул.

******** са присъствали Р.Н., А.Н., М. Х., Б.А., Н.Г., както и социален работник в ДСП „Красно село“ – В.С.. Детето заявило, че няма да тръгне с баща си и не желае да контактува с него. Детето било с приготвен багаж – сак с дрехи и принадлежности, нужни за престоя при баща си.

На 16.12.2025 г. е постъпило искане от взискателя за налагане на глоба на длъжника по чл. 527, ал. 3 ГПК във връзка с неизпълнение на задължение за предаване доброволно на детето Р.Н.. Във връзка с искането е постановено обжалваното постановление.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК, касаеща налагането на глоба.

С частната жалба е направено искане делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание и да бъде допуснат до разпит един свидетел.

Настоящият съдебен състав намира, че за изясняване на спора не е необходимо събирането на гласни доказателства, предвид приложените по делото писмени доказателства, които са достатъчни за установяване на релевантните факти.

С частната жалба е направено бланкетно искане за спиране на изпълнението. Съдът намира, че по делото не се установяват обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

3

Разгледана по същество, подадената жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Съгласно чл. 528, ал. 4 ГПК съдебният изпълнител може да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Дали се налага съдействие по реда на чл. 528, ал. 4 ГПК се преценява въз основа на предоставените от длъжника, по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК, данни. В случая такива данни са представени, като е постъпило становище и от самото дете. Детето към 07.04.2025 г. е било на навършени 17 години и при предходни насрочени дати за предаване е заявило, че няма да тръгне с баща си и не желае да го вижда. При тази обстановка ЧСИ е бил длъжен да упражни правомощията си по чл. 528, ал. 4 ГПК. Видно от протокол от 12.12.2025 г., при предаването, насрочено на същата дата, е присъствал социален работник, който е констатирал, че от страна на майката не е проявено действие на забрана или възпрепятстване на предаването на детето.

По делото се установява, че на определените дата, час и място на предаване на 12.12.2025 г., в 16:00 часа, на адреса гр. София, р-н „********. 7, ап. 23, присъствието на детето е било осигурено и то е било с подготвен багаж. Предаването не е било осъществено единствено поради изразеното от детето нежелание да тръгне с баща си. Хипотезата на чл. 528, ал. 5 ГПК, свързана с налагане на глоба и предприемане на принудително отнемане, е неизпълнение на личното задължение на длъжника за предаване на детето, каквото неизпълнение в случая не се установява. От доказателствата по делото се налага изводът, че при процесното изпълнително действие ЧСИ не е извършил правилна преценка относно необходимостта от съдействие по реда на чл. 528, ал. 4 ГПК, както и че длъжникът не е създал пречки за предаване на детето, поради което налагането на глоба е незаконосъобразно и обжалваното 4 постановление следва да бъде отменено.

По отношение на претендираните в настоящото дело разноски съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за държавна такса пред СГС и такси пред ЧСИ общо в размер на 37,32 евро (73,00 лева). Доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение не са представени, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя М. Я. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. София, р-н „********. 7, ап. 23, за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, за допускане на разпит на един свидетел, както и за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

ОТМЕНЯ постановление изх. № 629/20.01.2026 г. по изпълнително дело № 20248530400630 на ЧСИ А.Д. за налагане на глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на М. Я. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. София, р-н „********. 7, ап. 23, за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 12.12.2025 г.