Решение № 139 от 09.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Русе, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520102390 по описа за 2023 година

Ищецът – Агенция за контрол на просречени задължения АД твърди, че на 11.05.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата С. К. М. бил сключен Договор за паричен заем № 4141751. Заемателят предоставил на ответницата сумата в размер на 2349 лева, като последната усвоила цялата сума своевременно. С процесния договор страните се съгласили, че със сключването на същия, щял да бъде рефинансиран текущия заем от ответницата по Договор за паричен заем № 4012202. Било направено изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като договора имал силата на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора. Ответницата С. К. М. се задължила да върне сума в размер на 2539,32 лева, включваща главница от 2349 лева, както и договорна лихва 192,59 лева за периода от 13.06.2021 г. – датата на първата вноска до 05.11.2022 г. на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 141,07 лева. Ответницата не извършила плащания и била начислена лихва за забава в размер на 220,91 лева за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г.

На 30.01.2017 г. между „Изи Асет Менъджмант“ АД и ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) по чл. 99 от ЗЗД, и Приложение № 1 към него от 02.07.2022 г. по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което било ,,Агенция за контрол на просрочени задължения " АД), считано от 25.11.2022 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

1

Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът подал Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 708/2023 г. по описа на РРС Заповед за изпълнение № 408/03.02.2023 г., с която било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2349,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 192,59 лева – договорна лихва за периода от 13.06.2021 г. до 05.11.2022 г.; 220,91 лева – мораторна лихва за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г., както и сумата от 55,25 лева – разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, но ответницата бил призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответницата им дължи сумите:

2349,00 лева – главница; 192,59 лева – договорна лихва за периода от 13.06.2021 г. до 05.11.2022 г.; 220,91 лева – мораторна лихва за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът С. К. М., чрез назначения му особен представител , оспорва предявените искова.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.02.2023 г. по гр. д. № 708/2023 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С. К. М. да заплати на ищеца сумата от : 2349,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 192,59 лева – договорна лихва за периода от 13.06.2021 г. до 05.11.2022 г.; 220,91 лева – мораторна лихва за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г., както и сумата от 55,25 лева – разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 11.05.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника бил сключен Договор за паричен заем с № 4141751, като заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2349 лева.

Ответникът се задължавал да заплати на заемодателя, погасителните вноски, указани по размер и брой в договора, които включвали освен изплащане на главницата по кредита и договорна лихва. Общата стойност на плащанията по кредита били договорени в размер на 2539,32 лв.- договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 192,59 лв. Ответникът се задължил да върне кредита в срок до 05.11.2022 г. на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на 141,07 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 13.06.2021 г., а падежът на последната погасителна вноска бил на 05.11.2022 г. Същия се съгласявал в договора, че при забавяне плащането на падежа на погасителна вноска дължал законна лихва.

2

Била му начислена и лихва за забава за в размер на 220,91 лева за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем, срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 05.11.2022 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 30.01.2017 г. между „Изи Асет Менъджмант“ АД и ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) по чл. 99 от ЗЗД, и Приложение № 1 към него от 02.07.2022 г. по силата, на който процесното вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което било ,,Агенция за контрол на просрочени задължения " АД), считано от 25.11.2022 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощил ищеца, да извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Към исковата молба е представено уведомление за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД , чрез ищеца по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

По делото не се спори, че между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт" АД са съществували облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил по Договор за паричен заем с №4141751/11.05.2021 г., от заемодателят парична сума в размер на 2349 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

Следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането 3 поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.

Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл.

51, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие, поради което предявения иск за признаване за установено, че той дължи на ищеца сумата от : 2349,00 лева – главница; 192,59 лева – договорна лихва за периода от 13.06.2021 г. до 05.11.2022 г.; 220,91 лева – мораторна лихва за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането по Договор за паричен заем с №4141751/11.05.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 105.25 лв. – разноски по гр. д. № № 708/2023г. по описа на РРС.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на делото в размер на 888.71 лв. направени от ищеца съобразно уважената част от иска са в тежест на ответника, като съдът определи юрисконсулско възнаграждение на ищеца за настоящото производство в размер на 150 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ С. К. М., ЕГН ********** от гр.

********, дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов №29, ет.3, сумата от 2349,00 лева – главница; 192,59 лева – договорна лихва за периода от 13.06.2021 г. до 05.11.2022 г.; 220,91 лева – мораторна лихва за периода от 14.06.2021 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,по прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез цесия на 25.11.2022 г., вземане по Договор 4 за паричен заем с №4141751/11.05.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2023 г. по гр. д.

№ 708/2023 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН ********** от гр. ********, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов №29, ет.3, сумата 105.25 лв.– разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.02.2023 г. по гр. д. № 708/2023 г. по описа на РРС, както и сумата от 888.71 лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5