Определение № 208 от 06.03.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Разград, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Светлана К. Чолакова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500131 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.413, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод депозирана е частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 гр.София,чрез пълномощник юк.И.Н., с която се обжалва в цялост Определение №41/27.01.2025г. по ч.гр.д. №902/2024г. по описа на РС-Исперих, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу Ш. С. Ш., ЕГН **********, с което заявителят моли съда да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по неплатено задължение по Договор за потребителски кредит №2734472 от 01.03.2023г., сключен между длъжника и Кредисимо ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на задължението, като се е позовал на извършена цесия на договора.

В жалбата си цесионерът не сочи конкретни правни доводи, а се позовава на съдебни актове на различни съдилища,нямащи характер на съдебна практика по чл.290ГПК, с които по същество оспорва довода на заповедния съд относно пределите на приложение на разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК и необходимостта от прилагане на договора за цесия и доказателства за извършената цесия, тъй като това е извън пределите на проверката по чл.410 ал.2 ГПК. Моли съда да отмени Определение №41/27.01.2025г. по ч.гр.д.№ 902/2024г. по описа на РС-Исперих и да се произнесе по същество.

Съдът установи следните факти: На 30.12.2024г. е депозирано заявление по чл.410 ГПК от Агенция за събиране на вземания ЕАД за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ш. С. Ш. за сумата 1153.09лв. главница по договор за кредит;

138.51лв. договорна лихва по кредита за периода 20.05.2023г.-09.05.2024г., 197.36лв. лихва за забава от 21.05.2023г. до датата на подаване на заявлението; законна лихва от датата на подаване на заявлението и съдебни разноски от 154.78лв.

В т.12 от заявлението дружеството е посочило, че вземането му е цедирано от Кредисимо 1

ЕАД. Към заявлението е приложен Договора за кредит.

С разпореждане №1886/30.12.2024г. съдът е намерил заявлението за нередовно, оставил го е без движение и е дал указания не заявителя да представи договор за цесия, като е съобразил изявлението му ,че длъжникът е бил уведомен за цесията.

В молба вх.№40/03.01.2025г. заявителят е изложил мотиви защо няма да изпълни указанията на съда и не е отстранил нередовността на заявлението по чл.410 ГПК. Изтъква доводи,че разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК не следва да се тълкува разширително, като заявителят дължи прилагането единствено на договора за кредит, всички негови анекси и приложения, ОУ ако има такива, а не и посочените от заповедния съд документи свързани с цесията.

Действителността на цесията и уведомлението на длъжника са факти, които подлежат на установяване в исковото производство по чл.422 ГПК, а не в заповедното.

С определение №41/27.01.2025г. съдът е отхвърлил заявлението. За да стори това заповедният съд е приел наличието на липса на надлежна процесуална легитимация у заявителя, която е предпоставка за допустимост на съдебното производство. Последната се установява при представяне на доказателства,че заявителят е носител на материалното право по договора за кредит.

Въз основа на установените факти, съдът направи следните правни изводи: Частната жалба е подадена в срок, съобщението за постановяването на атакувания съдебен акт е връчено на 29.01.2025г. по ССЕВ, а жалбата е представена в съда на 31.01.2025г.. Същата изхожда от надлежна страна, като е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК, ето защо този състав на съда намира иницииращата настоящото производство жалба за допустима.

По спорния по делото въпрос дали заявителят следва да представи договора за цесия и уведомлението до длъжника с оглед разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК е налице утвърдена последователна практика на ОС-Разград, че вземането заявено от цесионера, в случая Агенция за събиране на вземания ЕАД произтича от сложен фактически състав- договор за потребителски кредит и договор за цесия. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт- договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит с общите условия,така и договорът за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника. В съответствие с изискванията на чл.411 ал.2 т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение, като е дал указания на заявителя единствено за представяне на договора за цесия, но не и за уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането.

Дадените указания не са изпълнени. По тези съображения, настоящият състав на съда приема,че обжалваното разпореждане е обосновано и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,Разградският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №41/27.01.2025г. по ч.гр.д.№902/2024г. по описа на Районен съд – Исперих.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3