Определение № 8473 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8473 гр. Варна, 23.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20243110111743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 45534/22.05.2025г. от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез юрк. Ивайло Генов, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1354/17.04.2025г. в частта за разноските, като се намали размера на присъденото възнаграждение за адвокатски хонорар, под минималния размер по Наредба № 1/2004г., като счита за справедлива сумата от 200лв., поради ниската фактическа и правна сложност на делото. Излага, че според Решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22г., Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения може да служи само като ориентир, но не е обвързваща за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Твърди, че при разглеждане на възражението за прекомерност, следва да се вземе предвид, както малкия материален интерес, така и липсата на правна фактическа сложност на спора.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна е депозирала отговор за неоснователност на молбата. Твърди, че ответника не е отчел, спецификата на предоставената процесуална защита, както и усилията и времето, които адвокатът е вложил с оглед изхода на спора. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъде разгледана по същество.

С постановеното по делото Решение № 1354/17.04.2025г., съдът е уважил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ответника е осъден да заплати на В. К. Р., сумата от 730 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които за адвокатско възнаграждение е присъдена сумата в размер от 480 лв. с ДДС.

1

С т. 3 от решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС е прието, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В същото време със съображение т. 54 се приема задължително тълкуване, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Поради това съдът намира, че минималните размери на дължимите адвокатски възнаграждение съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. не са обвързващи при определяне на подлежащия за присъждане хонорар за осъществена безплатна правна помощ. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана например в Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. II т.о. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. I т.о. на ВКС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид извършените процесуални действия и характера на производството, което не се отличава с фактическа и правна сложност, както и изключително занижения материален интерес, съдът намира, че присъденото възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от 200 лева с ДДС.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, размера на присъдените с постановеното по делото Решение № 1354/17.04.2025г. разноски в полза на ищеца, като вместо определения размер от 730 лева, ПОСТАНОВЯВА:

"О С Ъ Ж Д А „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. „Княз А.

Дондуков“ № 68, да заплати на В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: +++, сумата от 450 лева, представляваща извършените в производството съдебноделоводни разноски, съставляващи 200 лева с вкл. ДДС - адв. възнаграждение, 50 лева внесена държавна такса и 200 лева депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3