Решение № 1358 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502086 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ДР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 76433/25.09.2024г. по регистратурата на ВРС от А. В. И., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 3289/19.09.2024г. постановено по гр.д. № 7940/2024г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което е уважена молбата на С. К. Щ., ЕГН ********** по ЗЗДН и жалбоподателката Е ЗАДЪЛЖЕНА да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя С. К.

Щ., на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН и Е ОСЪДЕНА да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лева, както и съдебноделоводни разноски в полза на С. К. Щ. в размер на 600 лева.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че твърденията на молителя за осъществено срещу него вербално насилие от страна на ответницата не се установяват от събраните по делото доказателства, а отделно от това се твърди, че именно той използва провокации и груб сарказъм, което се отразява на психическото състояние на ответницата.

Счита, че решението е постановено без да е извършен задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, в това число свидетелските показания. Излага, че именно молителят е спрял водоподаването в къщата на ответницата, което е провокирало изричането на репликата „Ако още веднъж ме оставиш без вода, ще ти разбия септичната 1 яма..“. Излага, че с поведението си молителят цели не защита от домашно насилие, а постигане на определени цели свързани с имота и неговото ползване. По отношение на втората дата на твърдяно домашно насилие посочва, че не е присъствала лично, но на нея са били изречени обидни за нея думи от молителя – „Лъжкиня“, „Фалшифицирала си документи“; „Пак ли ще ме трепеш“, с което е целял провокация. С оглед на това счита, че съдът не е извършил задълбочен анализ на доказателствата и е достигнал до погрешен извод за извършено от А. И. насилие по отношение на С. Щ.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което молбата по ЗЗДН да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – С. К. Щ., чрез процесуалния си представител е депозирал възражение по въззивната жалба. Заявява становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.

Счита, че решението е постановено при правилен анализ на събраните доказателства, установяващ извършените от ответницата актове на домашно насилие, поради което се явява правилно и законосъобразно. Посочва, че възраженията във въззивната жалба, за това че молителят е провокирал сестра си и се е държал спрямо нея агресивно са недоказани.

Позовава се на събраните гласни доказателства удостоверяващи, че С. Щ. и партньорката му живеят в страх от ответницата и не ползват пълноценно имота си предвид на това, че септичната яма се намира в частта от двора на ответницата. Отделно от това посочва, че в производствата по ЗЗДН е неприложим института на реторсията, поради което не подлежат на изследване защитните твърдения на ответницата за извършено спрямо нея от молителя домашно насилие. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна чрез процесуалните си представители поддържат изразените позиции. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на С. К. Щ. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу А. В. И. – негова сестра, във връзка с извършени от нея актове на домашно насилие, изразяващо се в упражнено от последната психическо насилие на 05.06.2024г. чрез отправяне на заплашителни реплики – „Ако още веднъж спреш водата ще ти разбия септичната яма, така че ще тънете в лайна“, както и действия по насъскване на кучето на ответницата срещу молителя с команди „Дръж го, дръж го“; На 20.06.2024г. – чрез отправяне на заплашителна реплика – „Ще те утрепя, да освободя света от тебе!“ и на 28.06.2024г. – оправяне на обидни реплики – „Ахмак смотан, слабоумен глупак, тъпанар тъпоумен, страхливец мръсен, долен, гаден“, както и заплашителни реплики и закани, че ще влезе в дома на молителя и ще се саморазправи с него – „И на светло, на никъде няма да можеш да спиш, ясна ли съм!“, както и че ако молителят пак се обади в районното „Бял свят 2 няма да видиш, разбра ли ме, страхлива гад недна“.

Молителят излага, че ответницата е негова сестра, живеят в съседни имоти, но са в обтегнати отношения. Посочва, че на 04.06.2024г. служители на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД са извършвали смяна на индивидуалните водомери във водомерната шахта, която се намира в неговия имот и вероятно са забравили да пуснат водата, в следствие на което в имота на сестра му не е имало водоподаване. Бил сигнализиран от снахата на ответницата за това, направил проверка и след като установил, че действително водата е спряна я пуснал. Във връзка с това, на 05.06.2024г. след като се прибрал от работа, сестра му А. отишла при него и го заплашила: „Ако още веднъж спреш водата ще ти разбия септичната яма, така че да тънете в лайна“, след което насъскала кучето си - средноазиатска овчарка алабай срещу него с думите: „Дръж го, дръж го!“ Посочва, че свидетели на случилото се са били партньорката му - С. А. и М.П..

Излага също, че на 20.06.2024г., около 18:00 часа организирал среща със сестра си А. и нейните деца /неговите племенници/, за да проведат разговор и последните да освободят достъпа до септичната яма, която се намирала в нейния имот, който бил ограничен от почти две години чрез барикадиране на вратата с дървета и железа. По време на срещата, ответницата отправила към молителя закана за убийство с думите: „Ще те утрепя, да освободя света от теб!“, която той възприел сериозно и тя пробудила у него основателен страх от осъществяването й, предвид предходен /от 2021г./ опит на ответницата да го убие с брадва.

С допълнителна молба от 12.07.2024г. молителят е навел твърдения и за трети акт на домашно насилие от 28.06.2024г. вечерта, когато ответницата А. И. му се е обадила по телефона и го е заплашила, че ако не оттегли жалбата си срещу нея, ще го остави без септична яма, заплашила го с физическа саморазправа, отправила му обидни реплики „ахмак смотан", „слабоумен глупак", „тъпанар тъпоумен“, „страхливец мръсен, долен, гаден" и го заплашила, че ще влезе в дома му, за да се саморазправи с него, както и че „И не на светло, на никъде няма да можеш да спиш, ясна ли съм“, „Ако ми се обадят пак от районното, бял свят няма да видиш, разбра ли ме, страхлива гад, недна".

Излага, че обичайното поведение на ответницата към него е агресивно и съпроводено с отправяне на обидни думи, в следствие на което той и партньорката му С. живеят в постоянен стрес и страх за живота си, спят на светната лампа и се будят по 8-10 пъти на нощ.

Моли съда да постанови мерки за защита по ЗЗДН като задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му забрани да се приближава молителя, до дома и до местоработата му, както и до местата за социални контакти.

Ответникът А. И. в депозирано становище по молба по ЗЗДН и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна, поради това че не е извършвала актове на домашно насилие спрямо молителя. По отношение на твърдяния акт на домашно насилие на 20.06.2024г. посочва, че не е участвала в свиканата семейна среща – разговор касателно септичната яма на молителя, която по разпределение на ползването попада в нейния дял на съсобствения имот. Излага, че винаги му е осигурявала достъп до 3 нея. На посочената дата се прибрала в имота в момент, в който той заплашвал децата и внуците й и ги кълнял, в следствие на което тя е реагирала с думите „Кога най-сетне светът ще се избави от теб“. Не оспорва, че има куче порода алабай, но посочва, че то е вързано на синджир, не е агресивно и тъй като е глухо не може да изпълнява команди.

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.

10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителя, че ответницата е негова сестра, т.е роднина по съребрена линия до четвърта степен, съдът приема, че е процесуално легитимиран да подаде молбата /чл. 3, т.6 от ЗЗДН/. На това основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и видно от представената справка от НБД, молителят С. К. Щ. и ответницата А. В. И. са брат и сестра. Живеят самостоятелно в къщи близнаци построени в съсобствен поземлен имот в гр.Варна, ж.к. И. - 1, като достъпа до имотите им се осъществява през порта в южната част на имота.

Представени са справки за съдимост, видно от които молителят С. К. Щ. е неосъждан, а ответницата А. В. И. е реабилитирана считано от 1992г.

Прието е като доказателство и писмо-справка от ДКЦ „Света Марина“ ЕООД от 06.08.2024г., видно от което липсват данни за оказвана прихиатрична помощ на молителя и на ответницата по молбата.

Към молбата e представенa изходящa от молителя декларация по смисъла на чл.9, ал.3, вр.чл.13, ал.3 от закона, установяваща твърденията за извършени спрямо него актове на домашно насилие от А. И. на 05.06.2024г. чрез отправяне на заплашителни реплики – „Ако още веднъж спреш водата ще ти разбия септичната яма, така че ще тънете в лайна“, както и действия по насъскване на кучето на ответницата срещу молителя с команди „Дръж го, дръж го“; На 20.06.2024г. – чрез отправяне на заплашителна реплика – „Ще те утрепя, да освободя света от тебе!“ и на 28.06.2024г. – оправяне на обидни реплики – „Ахмак смотан, слабоумен глупак, тъпанар тъпоумен, страхливец мръсен, долен, гаден“, както и заплашителни реплики и закани, че ще влезе в дома на молителя и ще се саморазправи с него – „И на светло, на никъде няма да можеш да спиш, ясна ли съм!“, както и че ако молителят пак се обади в районното „Бял свят няма да видиш, разбра ли ме, страхлива гад недна“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. М. А., С.Н.Н., Д.И.И. и Й. И. И..

Свидетелката А. посочва в показанията си, че живее на семейни начала с молителя Щ. от 12 години и познава ответницата И.-негова сестра. Излага, че на 04.06.2024г. имотът е бил посетен от служители на „ВиК-Варна“ за подмяна на водомери. Вечерта С. получил обаждане от снахата на ответницата, която го уведомила, че в имота им няма вода. Той 4 слязъл във водомерната шахта, където се намирали водомерите и на двете къщи и установил, че след подмяната служителите не са отворили спирателния кран, след което пуснал водата. На 05.06.2024г., когато се прибрали от работа, С. отворил шахтата, за да провери дали е сухо, като в този момент бил забелязан от сестра си А., която извикала - „Ако още веднъж спреш водата ще ти разбия ямата, да тънете в лайна“, след което продължила да го обижда. По това време били посетени от свой гост М.П., срещу когото кучето на ответницата започнало да лае, а тя му казала: „Дръж го, дръж го“, като впечатленията на свидетелката са, че насъскването на кучето е насочено към С., тъй като той бил по-назад от госта им. Посочва, че е чувала, че кучето е глухо и по принцип било свикнало със С. и със свидетелката, но се случвало да ги лае.