Решение № 7053 от 20.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7053 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Г.ова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Стилияна Г.ова Гражданско дело № 20241100114906 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени от Г. М. М. срещу Прокуратурата на РБ искове за заплащане на сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, за което е била постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 421.56 лева, представляваща законна лихва върху внесената парична гаранция от 500 лева за времето от 06.04.2017 г. до 23.12.2024 г. и 2 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в наказателното производство.

Ищецът твърди, че на 30.03.2017 г. в дома му било извършено претърсване и изземване. На следващия ден бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Към този момент ищецът не работел и сумата била непосилна за него. Въпреки това, на 06.04.2017 г. внесъл 500 лева.

На 23.11.2017 г. в СРС бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. По НОХД № 29943/2017 г. били проведени 21 съдебни заседания и с присъда от 13.11.2023 г. М. бил признат за невиновен. Ищецът се явявал на всяко едно от заседанията и никога не станал причина за отлагането им. Отсъствал от работа, като съдът му издавал служебна бележка, която представял на работодателя си със срам и неудобство.

Наказателното преследване срещу М. продължило 6 години и 8 месеца.

1

Когато го задържали, бил на 21 години и се притеснявал, че ще бъде несправедливо обвинен и осъден. Когато го освободили след повдигане на обвинение, изпитал отчаяние и чувство на срам. Затворил се и изпаднал в депресия. Не могъл да получи работна виза за САЩ, където да реализира доходи, с които да покрие заемите си и да се грижи за близките си.

Започнал работа, но на него гледали с подозрение. Първоначално колегите му се отнасяли към него с уважение, защото бил работлив и не се оплаквал. Когато разбрали, че срещу него се води наказателно производство, започнали да странят от него. Искал да напусне работа, но имал нужда от средства, за да се изплаща кредити и да се грижи за болната си баба.

Неоснователното обвинение рефлектирало върху авторитета, доброто му име и чувството му за лично достойнство. В продължение на близо седем години се тревожел, а по време на съдебните заседания изпитвал притеснение и огорчение. Имал проблеми със съня, изпитвал умора, замаяност и вдигал високо кръвно. Преди приключване на наказателното производство започнал да получава панически атаки, задушаване, замайване и неколкократно посещавал болнично заведение.

Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, в който оспорва основателността на претенцията за неимуществени вреди, наличието на влязла в сила оправдателна присъда, участие на ищеца в съдебните заседания и описаните неимуществени вреди, включително претендирания размер на обезщетението като прекомерен.

Оспорва претенцията за сумата от 421.56 лева, тъй като внесената от ищеца гаранция била освободена.

Оспорва и че Г. М. е заплатил адвокатско възнаграждение в посочения размер от 2 400 лева, като не е представен договорът от 2017 г., а адв. З. не представлявал ищеца в наказателното производство.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата 2

(чл. 4 от ЗОДОВ).

В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършване на престъпление, внасяне на обвинителен акт в съда и приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ДП № 230-ЗМК 965/2017 г. по описа на 06 РУСДВР е образувано по повод получен сигнал за извършена на 27.03.2017 г. телефонна измама срещу неизвестен извършител.

След проведени процесуално-следствени действия, Г. М. М. е бил призован. В проведен с него разговор М. признал за съпричастността си към извършеното престъпление, поради което на 30.03.2017 г. е бил задържан със заповед по чл. 72 от ЗМВР за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Извършен е обиск и изземване при задържането на М., както и претърсване и изземване на обитавания от него ап. № 12 в ж.к.

„********. 7.

С постановление от 31.03.2017 г. Г. М. М. е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – с цел да набави за себе си и за неустановен извършител имотна облага – парична сума в размер на 6 240 лева, на 27.03.2017 г. възбудил и поддържал у М.Т.С. заблуждение, че трябва да му даде паричната сума за залавяне на телефонни измамници и остави парите в градинката до ресторант „Ринг Мол“, с което причинил на М.С. имотна вреда в размер на 6 240 лева. На М. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева.

На 31.03.2017 г. е проведен разпит на привлечения за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Разследването по делото е продължило до установяване на неизвестния извършител. С постановление от 13.11.2017 г. Г. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено на 27.03.2017 г., като съизвършител с В.Б.А..

На 23.11.2017 г. разследващият полицай е дал заключително мнение за предаване на обвиняемия на съд. Изготвен е обвинителен акт и е внесен в СРС на 14.12.2017 г.

3

По образуваното НОХД № 20943/2017 г. по описа на СРС, 104 състав са проведени 28 съдебни заседания в периода 14.02.2018 г. – 13.11.2023 г., на всяко от които Г. М. се е явявал лично. На 13.11.2023 г. е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 29.11.2023 г.

При тези данни от присъединеното НОХД № 20943/2017 г. по описа на СРС съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди и с това са осъществени две от предпоставките за уважаване на съдебно предявената претенция - повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.

Ищецът следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.

При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД. Приложимите критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).

Негативните последици върху личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Неминуемо е привличането към наказателна отговорност за извършени умишлени престъпления от общ характер да породи страх у обвиняемия от осъждане.

На Г. М. М. е било повдигнато едно обвинение за тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години.

При повдигане на обвинението на М. е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева, внесена на 06.04.2017 г.

4

Наказателното производство е продължило около шест години и половина, като за търпените през този период вреди са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. П. и П.В..

Свидетелят П. познавал Г. М. от 2016 г. и бил негов приятел. През 2017 г. разбрал, че Г. е задържан за измама на възрастни хора. После видял ищеца и лично говорил с него за това, което му се е случило. Твърдял, че не е виновен. Изглеждал притеснен. Свидетелят не знае за колко време Г. е бил задържан и не го е посещавал в ареста. Преди задържането Г. работел във фирма за хидроизолация, но останал без работа. По време на наказателното производство не работел, чувствал се зле и бил депресиран. Тогава рядко се виждали. Много от хората престанали да общуват с Г., а по негов адрес имало коментари от техни общи приятели. П. лично чул от тях, че смятат Г. за измамник и че лъгал възрастни жени. Ищецът бил разочарован за това, което приятелите и познатите му мислят за него.

По време на наказателното производство получавал паник атаки. Пиел лекарства, а веднъж го приели в болница заради паник атака, около 2020 г.

Свидетелят П.В., вуйчо на ищеца, знае за воденото срещу племенника му наказателно производство. В началото на 2017 г. Г. решил да заживее самостоятелно с приятелката си. Малко след това на В. се обадили да отиде на разпит в 6 РУ. Там му казали, че Г. е задържан и че ще му бъде повдигнато обвинение. На следващия ден пуснали Г.. Бил много разстроен, плачел и твърдял, че не е извършил това, в което го обвиняват. Трудно се успокоил.

След обиска Г. и приятелката му заживели в дома на свидетеля В.. Заради задържането Г. не се явил на работа, не могъл да се свърже с работодателя си и затова бил освободен. Ищецът започнал да се кара често с приятелката си, а родителите й се месили и я настройвали против него, защото го смятали за престъпник. Г. бил разстроен от това и се затворил в себе си. След известно време Г. отново се събрал с приятелката си, но нещата се успокоили едва когато била постановена оправдателна присъда. Г. срещял трудности да си намери работа. Зле му се отразявали и съдебните заседания, на които ищецът присъствал. Три-четири дни преди заседанията не спял, прилошавало му и вдигал кръвно. Веднъж се обадил на свидетеля, че има болки в гърдите и стягане. В Окръжна болница му сложили инжекция и се поуспокоил. Според лекарите, това било паник атака и трябвало да се лекува. Една година преди 5 приключване на делото Г. ходел по лекари, но свидетелят не може да посочи коя година се е случило това. За задържането на Г. разбрали и съседите им, защото някои от тях работели в полицията. Говорели зад гърба им и ищецът се срамувал от това и не излизал никъде.

Така дадените от свидетелите показания съдът не кредитира в частта относно невъзможността Г. М. да полага труд, защото се явяват в явно противоречие с останалите доказателства по делото. В постановлението за привличане на Г. М. като обвиняем от 30.03.2017 г. е отбелязано, че ищецът е безработен. Това е в явно противоречие с показанията и на двамата свидетели, че поради задържането си М. е бил освободен от работа. Неверни са и показанията на свидетеля П., че ищецът е останал без работа по време на наказателното производство. На 13.06.2018 г., когато е проведено разпоредителното заседание и е снета самоличността на Г. М. М., същият е заявил, че е работи като майстор топла изолация. От следващото съдебно заседание на 10.10.2018 г. до 13.11.2023 г., когато е постановена оправдателната присъда, на Г. М. са издавани съдебни удостоверения, които да оправдаят пред работодателя му отсъствието от работа в деня на съдебното заседание. Противоположните на този факт показания на всеки от двамата свидетели внася значително съмнение в обективността и достоверността на показанията им. Изнесените от тях факти съдът намира за преувеличени и предадени по начин да обосноват прекомерни вреди за ищеца. По тази причина съдът преценява критериите, относими към определяне на обезщетението за неимуществени, съобразно данните от приложеното НОХД № 20943/2017 г. по описа на СРС, 104 състав и ДП № 965/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 15225/2017 г. на СРП.