Решение № 230 от 17.04.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. В., 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420102905 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за сумите: 1570,59 лева – главница, дължима по договор за кредит № **, сключен на 13.04.2017 г. между „К.“ ЕАД и длъжника; сумата от 1590,02 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 13.04.2017 г. между „А.Т.“ Е. и длъжника; сумата от 465,66 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, считано от 13.04.2017 г. до 20.10.2018 г.; сумата от 974,36 лева – дължима законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит, считано от 13.04.2017 г. до 29.06.2023 г., сумата от 835,06 лв. – представляваща дължима законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство от 13.04.2017 г. до 29.06.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит и върху дължимата по договор за предоставяне на поръчителство сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „АПС Б.Б.“ Е., ЕИК: ** e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение Т. Т. И. за следните суми: 1570,59 лева – главница, дължима по договор за кредит № **, сключен на 13.04.2017 г. между „К.“ ЕАД и длъжника; сумата от 1590,02 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 13.04.2017 г. между „А.Т.“ Е. и длъжника; сумата от от сумата от 465,66 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, считано от 13.04.2017 г. до 20.10.2018 г.; сумата от 974,36 лева – дължима законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит, считано от 13.04.2017 г. до 29.06.2023 г., сумата от 835,06 лв. – представляваща дължима законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство от 13.04.2017 г. до 29.06.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит и върху дължимата по договор за предоставяне на поръчителство сума, считано от датата на подаване на 1 заявлението в съда – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 108,71 лева - държавна такса и сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в законоустановения срок възражение по реда на чл.414 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че между страните „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Т. Т. И., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ** на 13.04.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

По силата на сключения договор ответницата е получил сумата от 1800 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 135,75 лева в срок до 20.10.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %..

Навеждат се твърдения, че ответникът Т. Т. И. е сключил на 13.04.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А.Т.. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - К. и да отговаря пред К. солидарно с Т. Т. И. за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К..

Посочва се на следващо място, че на 13.04.2017 година А.Т. и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който А.Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на Т. Т. И., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А.Т. е изпълнило задълженията си към Т. Т. И., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.Ответникът Т. Т. И. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

К. е поканило А.Т. да плати всички изискуеми задължения на Т. Т. И., ЕГН:

********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А.Т. е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от А.Т.. На 23.02.2021 г. А.Т. е погасило дължимите от Т. Т. И., ЕГН: ********** на К. суми.

2

Навеждат се и твърдения, че на 23.02.2021 г. А.Т. е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А.Т. в правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1590.02 лева, ведно със сумата от 835,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А.Т.“ Е., като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ Е., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул. „Б.“ № ** Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Б.Б.“ Е. вземанията от настоящия ответник.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да се счита за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Моли съда да установи вземанията така, както е предявени в заповедното производство. Претендира направените по делото разноски.

В срочно подаден отговор процесуалният представител на ответника оспорва исковите претенции.

Посочва се на първо място, че процесиният договор за потребителски кредит нарушава разпоредбите на ЗПК, поради което е недействителен. Развиват се подробни съображения в тази насока.

За нищожна се намира и клаузата на сключения договор, по силата на която кредитополучателя се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 41.24%. Съгласно чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се прима, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. Договорната лихва в размер на 41.24 % нахвърля трикратния размер на законната, с оглед на което, клаузите, с които последната е уговорена са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

На следващо място счита, че е недопустимо кумулирането на възнаградителна 3 лихва (обезщетение за забава за неизпълнение на парично задължение по чл.92 ЗЗД) с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение.

ВКС приема, че обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и кредиторът претендира заплащането на неустойката - в случая на възнаградителната лихва, заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случай, искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.

Оспорва също обстоятелството, че А.Т. Е. е заплатило на „К.,, ЕАД всички задължения на ответницата по процесния договор. Оспорва правата на ищеца, произтичащи от приложения към исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. по отношение на ответницата.

Навеждат се аргументи, че в чл.111 ЗЗД е установена кратка погасителна давност на вземания за обезщетение за забава и за възнаградителна лихва, която започва да тече от момента в който всяка една от вноските по погасителния план към договора за кредит е станала изискуема. Всички вземания за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава са погасени по давност, в каквато насока прави възражение за тяхната недължимост. Погасени по давност са и претендираните главници по погасителните вноски, тъй като в Общите условия е предвидено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост при непогасяване на шест вноски, без да е необходимо уведомление или покана от страна на К. към кредитополучателя - Раздел X, т.З от ОУ. В случая на 21.10.2017г. е настъпила автоматична предсрочната изискуемост, от който момент е започнала да тече и общата петгодишна погасителна давност, която изтекла на 21.10.2022 г. Като се съобрази и периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. през който давност не тече, съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се установява, че на 24.02.2023г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност върху претендираното вземане.

Посочва се също, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 10.07.2023 г., след като процесното вземане вече е погасено по давност. От друга страна, съгласно чл.147 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в шестмесечен срок от настъпване на изискуемостта. Задължението е станало автоматично предсрочно изискуема на 21.10.2017г., като в срок до 21.04.2018 г. иск против кредитополучателя не е предявен, с оглед на което е преклудирано и поръчителското задължение на А.Т. Е.. Ако изобщо поръчителят е заплатил някакви суми по процесния договор, то това е станало след като е изтекъл преклузивния срок за ангажиране на отговорността му, като към момента на плащане не е имал вече задължение и качество на поръчител.