Решение № 167 от 20.09.2019, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 167/20.9.2019г. гр. Девня

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМО ЦОЛОВ при протоколист Светла

Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №551/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът Д.И.Д., ЕГН **********, твърди, че е клиент на

„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, по партида с кл.№********** и аб.№**********. Твърди, че през м. март 2019 г. при проверка на текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се претендира сумата 1928.27 лв по издадена фактура №********** от 29.03.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: ***. Сочи, че в последствие са му изпратени копие от фактура №********** от 29.03.2019 г., становище за начисление на електрическа енергия, уведомително писмо за констатирано неточно измерване на електрическа енергия и констативен протокол на БИМ, като в писмото е посочено, че процесната сума е служебно начислена в резултат на извършена корекция насметка. Твърди, че не е консумирал ел. енергия в размер на количествата, обективирани в процесната фактура и не е заявявал отчитане на ел. енергия по различна от дневна и нощна тарифа. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната сума, като счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва също сумата да е определена правилно по размер, както ис решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура. Твърди, че цената е произволно определена от електроснабдителното дружество. Относно датата на съставяне на констативен протокол – 25.03.2019 г. от БИМ, излага, че липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Излага, че преди извършено изменение в Закона за енергетиката и по специално чрез приемане на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (обнародвани в ДВ бр.54 от 17.07.2012 г.) за ответника не съществувала нормативна възможност, която да предоставя право на същия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се обвързва с приемането на Правила за измерването на количествата електрическа енергия обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.

Излага, че преди влизането им в сила електроразпределителните дружества коригирали сметките на потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от собствените си Общи условия, потвърдено в решения на ВКС. Ищецът твърди, че към датата на процесната проверка е налице решение №1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело №2385/2016 г. на ВАдмС, с което са отменени Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт.

Решението е публикувано на основание чл.194 АПК в ДВ бр.15 от 14.02.2017 г.

Сочи, че е налице и решение №2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело №3879/2017 г. на ВАдм.С, с което са отменени чл.48., чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., което е потвърдено и влязло в законна сила, обнародвано на основание чл.194 АПК в ДВ бр.97 от 23.11.2018 г. Съгласно чл.195, ал.2 АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която съобразно нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ са делегирани правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Излага, че комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не е изпълнила вмененото й с нормата на чл.195, ал.2 АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт, поради което и към момента на проверката, а и понастоящем липсва приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Изтъква, че е налице Решение №798 от 20.01.2017 г. по адм. дело №3068/2016 г. на ВАдмС, с което е отменено Решение №ОУ-6 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби” АД.

Налице е и Решение №595 от 17.01.2017 г. по адм. дело №2719/2016г. на ВАдмС, с което е отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Енерго Про Мрежи” АД (със сегашно наименование „Електроразпределение Север” АД). Заявява, че към датата на издаването на становището за начисление на електрическа енергия и протокола за проверка не е имало действащи Общи условия или ако е имало са били Общите условия на „Енерго - Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД приети в далечната 2007 г., защото съгласно чл.21, ал.1, т.4 ЗЕ, КЕВР следва да одобри Общите условия предвидени в този закон, които след одобряването трябва да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.3 ЗЕ (за „Енерго - Про Продажби” АД) и чл.104а, ал.3 ЗЕ (за ,,Електроразпределение Север” АД), т.е. за да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014 г. следва да са осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник.

След като са налице решения на Върховния административен съд, с които са отменени решенията на КЕВР, с които са одобрени Общите условия от 2014 г. то липсата на една от императивните предпоставки за действието им е отпаднала, считано от датата на влизане в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не могат да бъдат прилагани. Общите условия от 2007 г. обаче, не са съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ (за „Енерго-Про Продажби” АД) и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ (за „Електроразпределение Север” АД), където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Сочи, че в решение №104 от 01.08.2016 г. по т.д. №1671/2015 г. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК (в редакцията му към датата на постановяване на съдебния акт) изрично е посочено, че корекция на сметка на потребител може да бъде извършена от снабдител на ел. енергия: „но само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при истинни правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”. Към датата на извършената проверка и издаването на становището за начисление на електрическа енергия, която е релевантния за спора момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба, липсват и двете кумулативно приети предпоставки цитирани в решение №104 от 01.08.2016 г. по т.д. №1671/2015 г. на ВКС даващи основание да коригира сметката на ищеца. Липсват действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсват и действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ (за „Енерго-Про Продажби” АД) и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ (за „Електроразпределение Север” АД). Твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Този срок е определен в чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, където е посочено, че периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Сочи, че в конкретния случай такава се явява заповед №А-102 от 05.03.2010 г., която на основание чл.43, ал.3 от Закона за измерванията посочва, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от мощността. Това е разписано в т.26 от цитираната заповед. Сочи още, че в задължение на „Електроразпределение Север” АД като собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона, така и по силата на собствените си Общи условия е да извършва такива периодични проверки. Излага, че „Електроразпределение Север” АД, не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 ЗЗД и не може да се приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия-ищец, а напротив същата се дължи на неизпълнение на цитираното дружество. Поради което няма как от потребителя да бъде търсена отговорност в лицето на процесната сума. Ищецът сочи, че неравноправният характер на така извършената корекция от ответника следва от липсата на предвидена както на нормативна в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на договорна възможност да бъде проведена корекционна процедура в полза на потребителя в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ, като изрично в чл.98а, ал.2, т.6, б.„б” и чл.104а, ал.2, т.5, б.”б” ЗЕ е указано, че ОУ на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД следва да съдържат възможност за корекция на сметка както в полза на крайния снабдител, така и в полза на потребителя. Това обаче не е предвидено нито нормативно, нито договорно, а на практика никога не се е случвало. Ето защо на това основание, но и не само считам че разпоредбите на чл.38 от ОУ на „Електроразпределение Север” АД от 2007 г., изменени през 2009 г., са нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречат на интереса на потребителя. За потребителя не е съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и потребителят не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством средството за търговско измерване електрическа енергия.

Заявява, че прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми” върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни правни норми. Заявява също, че Общите условия на „Електроразпределение Север” АД в чл.38 са в най-висша степен пример за неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл.143 ЗЗП като те представляват част от Общи условия, които не са индивидуално уговорени клаузи, а са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, което влече и тяхната нищожност по аргумент на чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Корекцията на сметка по смисъла на чл.38 от Общите условия на „Електроразпределение Север” АД припокрива в абсолютна степен хипотезата на чл.143 ЗЗП, където се посочва, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Налице са и трите предпоставки посочени в чл.143 ЗЗП. Въпросните клаузи попадат и в приложното поле на следните хипотези от чл.143 ЗЗП детерминиращи понятието неравноправни клаузи: „т.2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число изключване на правото на обезщетение; т.10. позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание; т.12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора; т.14. задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не изпълни неговите; т.18. поставя други подобни условия”. Заявява, че процесната сума е недължима и не следва да бъде заплащана от ищеца. Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д. Д. не дължи 1928.27 лв на ответното търговско дружество по фактура №********** от 29.03.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес в *** за период на потребление от 25.11.2016 г. до 24.11.2017 г. по кл.№********** с аб.№**********. Претендира сторените в производството разноски.