Решение № 16460 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16460 гр. ............., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110158986 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от ..............” ЕАД с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А......... А. В. ЕГН **********, с предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 63,49 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.............., ж.к................., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 10,12 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 21,09 лв. главница за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 4,59 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, а същата не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, което е следвало да стори в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А......... А. В. е депозирала отговор на исковата молба, с който представя фискален бон от 21.10.2022 г. за заплащане от сумата в размер от 100 лв., с посочено основание юрисконсултско възнаграждение и твърдения, че същата се съотнася към настоящето производство.

С постъпила уточняваща молба от 05.06.2023 г. ищецът оспорва извършеното 1 плащане, като поддържа, че същото се съотнася към предходно водено дело между страните, касаещо топлоснабден имот в гр............, като е извършено преди завеждане на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия при посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ответницата следва да докаже, че е заплатила процесните суми, както и възраженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови 2 нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Между страните не се спори и от представения по делото нотариален акт № 101, т о м LIX, н.д.262/1989 г. за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „.......... – гр.............. се установява, че на 10.06.1996 г. ответницата А......... А. В. ЕГН ********** и третото неучастващо по делото лице- .............. ЕГН **********, са придобили право на собственост по отношение следния недвижим имот, находящ се в гр.............., ж.к................., с обща площ от 19,50 кв.м. Не се спори между страните и от представената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /л.10, л.75/ се установява, че .............. ЕГН ********** е починал на 20.04.2021 г., като негов единствен наследник по закон е ответницата А......... А. В. ЕГН **********-сестра.

Следователно съдът приема за доказано, че ответницата в качеството си на наследник по закон на .............. и в лично качество, отговаря за задълженията по договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо нейното изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на ............" ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела. Ответницата не е оспорила приемането на наследството на своя брат, не се твърди, нито се доказва евентуален отказ от наследство.

По делото от страна на ответницата не е оспорен в срока по чл.131 ГПК фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена. Същото се установява и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице, допълнено с доклада в съдебно заседание, се установява, че за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е начислена сумата в размер на 63,49 лв. главница, представляваща стойност на 3 незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.............., ж.к.................. Вешото лице е категорично, че представеният от ответницата и приложен на л.49 от делото фискален бон от 21.10.2022 г. за извършено плащане в размер на 100 лв. от аб............. с посочено основание за плащане „ЮВ-плащане по съдебно дело“ касае различен топлоснабден имот, а именно ап.57, находящ се в гр............... и инсталация № ............. Според заключението на вещото лице при извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество няма данни за извършено плащане на сумите, предмет на процеса, които са осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 176590.

По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.