Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение от 23.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12996/2026
Вид
Определение
Подписан
23.10.2026

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39178 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110112996 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК:

********* срещу П. С. С., ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1533,88 евро (3000 лева), представляваща просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-0650/01.02.2008 г., ведно с Анекс от 20.08.2009 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 4808,57 евро (9404,75 лева), представляваща договорна лихва за период от 19.09.2019 г. до 29.12.2024 г., сумата от 3910,30 евро (7647,88 лева), представляваща наказателна лихва за период от 08.10.2019 г. до 29.12.2024 г., сумата от 9,44 евро (18,46 лева), представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2024 г. до 15.01.2025 г., сумата от 19,94 евро (39,00 лева), представляваща годишна такса за обслужване на кредитна карта, начислена за 2020 г., дължима на основание т. 10 от договора за кредит, сумата от 61,36 евро (120 лева), представляваща разноски за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост, както и сумата от 10,23 евро (20 лева), представляваща такса за обработка на съобщение, съгласно чл. 9 от тарифата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2580/23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2913/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

С оглед направените оспорвания, основателно се явява доказателственото искане за допускане до изслушване по делото на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Следва да се приложи към настоящото производство ч. гр. д. № 2913/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника П. С. С., със заявени доказателствени искания, свеждащи се единствено до разширяване предмета на експертизата.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, 1 предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: ********* срещу П. С. С., ЕГН: **********, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1533,88 евро (3000 лева), представляваща просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-0650/01.02.2008 г., ведно с Анекс от 20.08.2009 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 4808,57 евро (9404,75 лева), представляваща договорна лихва за период от 19.09.2019 г. до 29.12.2024 г., сумата от 3910,30 евро (7647,88 лева), представляваща наказателна лихва за период от 08.10.2019 г. до 29.12.2024 г., сумата от 9,44 евро (18,46 лева), представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2024 г. до 15.01.2025 г., сумата от 19,94 евро (39,00 лева), представляваща годишна такса за обслужване на кредитна карта, начислена за 2020 г., дължима на основание т. 10 от договора за кредит, сумата от 61,36 евро (120 лева), представляваща разноски за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост, както и сумата от 10,23 евро (20 лева), представляваща такса за обработка на съобщение, съгласно чл. 9 от тарифата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2580/23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2913/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че между него и ответника П. С.

С. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-0650/01.02.2008 г., ведно с Анекс от 20.08.2009 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя право да ползва кредитен лимит в размер до 3000 лева. Посочва, че съгласно т. 3 от договора крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 01.02.2010 г., като същият се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в договора и Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Твърди, че предоставеният банков кредит – овърдрафт, бил изцяло усвоен по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в банката. Сочи, че съгласно т. 7 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по сметката до края на последния отчетен период, титулярят дължал на банката годишна лихва съобразно действащите Общи условия и Тарифа за таксите и комисионите на банката, като към датата на сключване на договора лихвата била в размер на 16% годишно за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, и 18% годишно за всички останали дебитни салда по сметката. Посочва, че съгласно т. 8 от договора при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или при надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислявала върху непогасената част от минималната погасителна вноска, съответно върху надвишението на кредитния лимит, наказателна лихва в размерите, предвидени в действащите Тарифа и Общи условия на банката. Към датата на сключване на договора годишната лихва за надвишаване на разрешения кредитен лимит била в размер на договорната лихва по т. 7, увеличена с наказателна надбавка от 12 процентни пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска била в размер на лихвата по т. 7, увеличена с наказателна надбавка, равна на 1/12 от наказателната надбавка за надвишаване 2 на разрешения кредитен лимит. Излага, че кредитът изпаднал в просрочие, считано от 19.05.2019 г. - общо 2069 дни просрочие към 15.01.2025 г. вкл. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание раздел XI, т. 28, б. „а“ от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, банката изпратила на кредитополучателя писмено предизвестие с вх. № 89104/21.10.2024 г. чрез частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег.

№ 844 на КЧСИ. С предизвестието ответникът бил поканен в седемдневен срок от получаването му да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като бил предупреден, че при неизпълнение банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди се, че на 21.11.2024 г. призовкарят на ЧСИ Стоян Якимов се срещнал лично с ответника, който, след като се запознал с писменото предизвестие, отказал да подпише книжата и да получи своя екземпляр. Поради това и на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК предизвестието било счетено за връчено на 22.11.2024 г. С оглед неизпълнението на задълженията въпреки предоставения допълнителен срок за доброволно плащане банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 30.12.2024 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на усвоените суми и начислените лихви и такси, поради което банката е предприела действия по принудително събиране на вземането си и се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2580/23.01.2025 г., ведно с изпълнителен лист № 2393/23.01.2025 г., издадени по ч. гр. д. № 2913/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 65-ти състав. Ищецът претендира и присъждане на направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. С. С., с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните през процесния период, като твърди, че след изтичане на валидността на първоначално издадената кредитна карта не му е била предоставена нова пластика, поради което не е имал възможност да усвоява средства по кредита. Сочи, че липсват доказателства за преиздаване и връчване на нова кредитна карта, както и за усвояване на главница от негова страна през релевантния период. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за установено наличието на облигационно правоотношение между страните, прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания, както и оспорва валидността на договора за кредит, като поддържа, че същият е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка се позовава на наличие на неравноправни клаузи в договора, на неспазване на законовите изисквания относно съдържанието и формата на договора, както и на неясно и недвусмислено формулиране на договорните клаузи. Оспорва законосъобразността на предвидените уговорки относно наказателната лихва, разноските за връчване на предизвестие за предсрочна изискуемост и таксата за обработване на съобщение, като твърди, че същите противоречат на императивните разпоредби на ЗПК.

Поддържа също, че при определяне на ГПР по кредита не са включени всички дължими компоненти, което счита за нарушение на законовите изисквания и самостоятелно основание за нищожност на процесния договор. Наред с това сочи липса на доказателства относно валидността на кредитната карта и настъпването на изискуемостта на претендираните вземания, както и неспазване на изискванията за шрифта на договора. С оглед изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и претендира направените разноски в исковото и заповедното производство.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са по реда на чл. 422 ГПК в условията на обективно съединяване положителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма 3 такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника П. С. С. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Г-0650/01.02.2008 г., ведно с Анекс от 20.08.2009 г.; че на ответника е предоставена и връчена кредитна карта, чрез която същият е могъл да усвоява договорения кредитен лимит; че ответникът действително е усвоил претендираните суми; уговорената между страните възнаградителна лихва и размера на задължението за същата за претендирания период; основанието и размера на начислените такси и разноски, включително годишната такса за обслужване на кредитната карта, таксата за обработка на съобщение и разноските за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост, както и наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.