Решение № 141 от 24.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20201000503751 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение №717/27.01.2020г, постановено по гр.д.№10461/2017г по описа на СГС, е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК 121265177, да заплати на А. С. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие на 28.01.2017 год. в с.Железница, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2017 год. до окончателното й изплащане и разноски в общ размер от 410 лв., като е отхвърлен предявеният иск над уважения размер до предявения такъв от 26 000 лв. като неоснователен. Осъдена е А. С. Г. да заплати на ЗАД „ОЗКЗастраховане” АД сумата от 1499 лв. за разноски. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице-С. А. А., помагач на ответника.

Решението е обжалвано от С. А. А., представляван от адв.А.З. от САК, в частта му, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на А. С. Г. на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 21.06.2017г в с.Железница, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2017г до окончателното й изплащане, с доводи, че е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява срещу приетото от съда за настъпилото ПТП, относно вината на дееца и авторството на деянието. Сочи, че не следва да се обсъжда като доказателство Наказателно постановление № 17-4332- 000373К/3.02.2017г, тъй като ищцата се е отказала да бъде събрано това доказателство. Относно решение от 21.11.2017г по НАХД № 15267/2017г, с което е потвърдено наказателното постановление, не е установено дали е влязло в сила, а представените протоколи не могат да бъдат ценени като доказателства. Възразява срещу кредитирането на заключението на вещото лице по САТЕ, тъй като е неточно, неясно, изготвено само по данни от ищцата, без установяване къде е настъпил ударът.

1

Неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Д. С. относно това, че водачът на автомобила му е казал, че е блъснал жена на спирката, като при разпита му на 29.01.2018г в СДВР не е заявил, че е разпитвал хора в местното заведение, а само, че са спрели автомобил, изпробвали водача с тест-дрегер и лицето е било откарано в болница.

Поддържа, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Г., че са били заедно със С. А. и не е имало ПТП, като последният е бил спрян от органите на полицията около час преди това.

Сочи, че неправилно е прието, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като вещото лице е приело, че е имала възможност да възприеме лекия автомобил.

Счита, че съдът е определил прекомерно по размер обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лвд., което не съответства на евентуално причинените травматични увреждания и принципа за справедливост.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.

Жалбата е оспорена от А. С. Г. с доводи, че е неоснователна. Сочи, че настъпването на ПТП е установено със заключението по САТЕ, показанията на пострадалата, показанията на св.С., че водачът на автомобила е заявил, че „леко е забърсал” пешеходката. Счита за правилни изводите на съда, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП. Относно определения размер на обезщетението е заявила, че не е прекомерен, а занижен.

Подала е въззивна жалба срещу решението в частта му, с която съдът е отхвърлил иска по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата от над 5 000лв. до 26 000лв. и за лихвата за забава с доводи, че определеното е занижено по размер. Не са съобразени вида на претърпените увреждания, възстановителния период, липсата на пълно възстановяване. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до сумата от 26 000лв., ведно с лихвата за забава.

ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД, представлявано от адв.Д.Х. и С. А. А., представляван от адв.А.З. от САК, са оспорили въззивната жалба като неоснователна, с доводи, че настъпилите увреждания не са тежки, нямат трайни последици и не налагат строг режим на лечение, а мускулните спазми са непостоянни.

Подадена е насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД, представлявано от адв.Д.Х. от САК, срещу решението в частта му, с която е осъдено да заплати сумата от 5 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, с доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, кредитирал е избирателно доказателствения материал и неправилно е интерпретирал същия. Поддържа, че не е доказан твърденият механизъм на настъпване на ПТП с участието на ищцата и застрахования водач.

Неправилно са обсъждани доказателства-наказателно постановление и съдебно решение, които не са били събрани по надлежния ред, кредитирано заключение по САТЕ, базирано на данни от пострадалата, противоречивите свидетелски показания на Д. С.. Не е отчетено съпричиняване от страна на ищцата, както и определеният размер е завишен.

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.

Ищцата по делото- А. С. Г. е посочила в исковата молба, че на 28.01.2017г, около 19.00часа, в гр.София, в района на с.Железница, на спирка на МГТ, е настъпило ПТП, при 2 което е пострадала като пешеходец. Виновен за настъпването на ПТП водач С. А. А. е управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, като при движение на заден ход не е положил дължимото внимание и грижа, вследствие на което я е ударил докато е стояла на автобусната спирка. След удара водачът на автомобила е напуснал местопроизшествието без да се поинтересува за състоянието на пострадалата. Сигнализирала е на тел.112 за инцидента, в резултат на което напусналият водач е бил спрян от екип на „Пътна полиция” скоро след напускане на местопроизшествието. Бил му е съставен АУАН № 598181/28.01.2018г и издадено наказателно постановление № 17-4332-000375/3.02.2017г.

Образувано е било досъдебно производство.

Била е откарана в УМБАЛ „Св.Анна” АД, където след направени изследвания й е била поставена диагноза травма на нервни коренчета на лубосакралния отдел на гръбначния стълб и контузио нерви спиналис рег.Лумбалис, което е отразено в епикриза с изх. № 82/2017г, издадена от Клиника по неврохирургия, където е изкарала интензивен болничен режим на лечение от 28.01.2017г до 1.02.2017г.

След изписването си от болница търпи силни болки в областта на гърба и седалището. Има постоянни изтръпвания и чувство на слабост в долните крайници, поява на редовна болка. Има редовни мускулни спазми дори и при най-елементарни движения на тялото. Това й създава сериозни пречки за нормалния сън, нарушен и от претърпения стрес вследствие на инцидента. Има понижено настроение, тревожност, вследствие на уплахата от внезапността и непредвидимостта на състоялото се ПТП. Изпитва страх от преминаване покрай превозни средства и пресичане на пътното платно.

Завела е претенция през застрахователното дружество, по която е била образувана преписка, но й е отказано заплащане на обезщетение.

Претендирала е да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 26 000лв. за претърпени неимушествени вреди, ведно с лихвата за забава от 21.03.2017г до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по делото-ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД, представляван от юрисконсулт Д.Х., е ангажирал становище, че исковата претенция е неоснователна. Оспорил е механизма на осъществяване на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.

Възразил е, че водачът С. А. има вина. Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е стояла на платното за движение, имала е обективна възможност да възприеме приближаващия се към нея лек автомобил. Оспорила е, че резултат от ПТП са всички описани в исковата молба телесни увреждания, както и размерът на претендираното обезщетение като завишен.

Третото лице-помагач С. А. А. е оспорил исковата претенция като неоснователна с доводи, че възразява срещу посочения механизъм на ПТП, твърденията, че е напуснал мястото на ПТП, че пострадалата е получила посочените травматични увреждания и причинно-следствената им връзка с ПТП.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва от 21.06.2017г до окончателното изплащане и е отхвърлил исковата претенция за разликата до 26 000лв. като неоснователна. Приел е, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата.

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество.

3

По отношение на спорния въпрос за настъпването на ПТП въззивният съд съобрази представените по делото служебна бележка № 2126/8.03.2017г, издадена от Началник на отдел „Пътна полиция”-ОДВР, в която е отразено, че на 28.01.2018г в с.Железница на спирка от МГТ, в качеството й на пешеходец А. С. Г. е участвала в ПТП с лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, управляван от С. А. А., като сигналът е подаден от телефон 112 и е регистриран под № 46 в отдел „Пътна полиция” при СДВР. На водача на превозното средство е бил съставен АУАН № 598181/28.01.2017г, издадено Наказателно постановление № 17-4332-000375/3.02.2017г и е било образувано досъдебно производство.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Г., който е дал показания, че на 28.01.2017г е ходил до дома на С. А. към 14.00часа след обяд като вечерта към 20.00часа го е закарал до магазина. Преди това са пили по две бири. След това А. си е тръгнал. На следващата вечер му се е обадил и му е казал, че са го спрели катаджии и са му взели книжката за алкохол. Автомобилът е бил „Опел Корса”, червен на цвят. Не са минавали близо до спирка.

Свидетелят Д. Б. С. е дал показания, че знае за инцидента в с.Железница през 2017г, тъй като е работел като патрул в 8-мо РУ и е имало сигнал. Било е зимата, края на м.януари, началото на м. февруари. Бил е нощна смята и били изпратени на автобусна спирка на центъра на селото. Минаващи хора от там им казали, че екип на Бърза помощ е взел пострадала жена. На излизане от с.Железница в посока гр.Самоков са забелязали въпросния автомобил, извършвал странни движения по пътното платно. Опитвали да го спрат около 500-700м, и накрая го спрели в тъмна уличка. Установили, че лицето е неадекватно, лъхало е силно на алкохол, едвам си е стояло на краката. Водачът на автомобила му казал, че е „обърнал съвсем леко и е закачил жената, без да блъска никого, че майка му е починала преди няколко дни и затова се е напил”. Видели са отзад на автомобила някакво забърсано петно и го изкоментирали. Информацията, която им е била подадена, е била за автомобил, цвят, марка, номер, пиян водач.

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение от 28.01.2017г за С. А. А. за това, че на посочената дата при управление на лек автомобил „Опел Корса”, на обръщало на автобуси, е ударил пешеходка.

По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е. П., съгласно което няма данни за точното място на ПТП, няма и данни за механизма, като по данни на пострадалата се е разхождала на тротоара под навеса на автобусна спирка, когато лекият автомобил се е движел на заден ход в посока на спирката й е ударил пешеходката отзад в областта на кръста. След удара водачът на лекия автомобил е напуснал мястото на ПТП. Около 20.15ч лекият автомобил е бил спрян за проверка от органите на КАТ, като на водача с дрегер е била установена употреба на алкохол 2.15% и съставен АУАН №598181. Водачът на лекия автомобил е бил длъжен да се убеди, че маневрата му няма да създаде затруднения за останалите участници в движението, че пътят е свободен, ако не е в състояние лично да извърши това, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Посочил е, че няма данни къде е настъпил удара, не може да се определи скоростта на движение, каква е била видимостта на двамата участници в ПТП, дали с действията си пострадалата е допринесла за настъпване на ПТП. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е изготвил заключението въз основа на данните, които е дала ищцата, а не и третото лице помагач като водач на автомобила. В АУАН е посочено, че ПТП е настъпило на обръщалото на автобусите.