Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3207 от 18.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1588/2023
Вид
Определение № 3207
Подписан
18.08.2023
В сила
18.08.2023
Състав
Галина Чавдарова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3207 гр. Варна, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501588 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 3846/13.06.2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрк. Галина Стойчева-Кръстева, срещу Разпореждане № 1676/30.05.2023 г. , постановено по ч.гр.д. № 445/2023 г. по описа на Районен съд-Девня, II-ри състав, в частта с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на дружеството-кредитор на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. Й., ЕГН **********, гр. Вълчи дол, общ. Вълчи дол, обл. Варна, като кредитополучател, за разликата над 1606.15 лева до претендираните 2856.24 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 40007332813 от 04.01.2022 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С. С. Й..

Жалбоподателят навежда твърдения, че е разяснил обстоятелствата относно предсрочната изискуемост на кредита. Позовава се на разпоредбата на чл. 12.3 от Общите условия (ОУ) към Договора за потребителски кредит (ДПК), която гласи: „В случай, че клиентът/длъжникът просрочи две или повече погасителни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да 1 обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление“, с която е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Посочва, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда е изпратил до длъжника на посочения в процесния договор адрес уведомително писмо с обратна разписка за обявяването й, което е останало непотърсено. Излага, че съгласно т. 8.2 от ОУ от ДПК длъжникът се задължава при промяна на постоянния или настоящия си адрес да уведоми за това кредитора, което не е направил. Навежда доводи, че заповедното производство е уредено като строго формално и с него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в производството по чл.

410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти.

Сочи, че съответствието на твърдените факти с действителното правно положение може да се установи само в евентуален исков процес, в случай, че длъжникът оспори вземането. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по въпроса за възникването на предсрочната изискуемост на вземането. Отправя искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В производството по чл. 413, ал. 2 от ГПК не се връчва препис от частната жалба.

По същество на жалбата съдът намира следното:

Производството пред РС-Девня е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжник С. С. Й., за вземания, дължими на основание сключен между тях ДПК № 40007332813 от 04.01.2022 г., подписан при ОУ, приложими между страните. Предмет на претенцията са суми, както следва: остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница – 2856.24 лв., непогасено договорно възнаграждение – 1113.95 лв. (уточнена с молба с вх.

№ 3350/25.05.2023 г.) за периода от 20.02.2022 г. до 20.04.2023 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ – 710.97 лв., неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 1725 лв., лихва за забава – 482.11 лв. за периода от 21.01.2022 г.

2

/изпадане на длъжника в забава/ до 07.03.2023 г. /обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/, законна лихва – 102.49 лв. за периода от 07.03.2023 г. до 27.04.2023 г., непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 30 лв. и начислени на 04.02.2022 г., ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № 40007332813 от 04.01.2022 г., сключен с длъжника за период от 24 месеца, погасителен план и ОУ към договора за кредит. Приложена е и обратна разписка за връчване на покана-уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.

Заповедният съд частично е отказал издаването на заповед за изпълнение по отношение на възнаграждението за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 710.97 лв., за възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1725 лв., за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., както и за главницата по ДПК за разликата над присъдените 1606.15 лв. до претендираните със заявлението 2856.24 лв. За останалите заявени вземания съдът е издал заповед за изпълнение.

Настоящото обжалване касае разпореждането единствено в отхвърлителната му част досежно предсрочно изискуемата главница в размер на 1250.09 лв. – разликата над 1606.15 лв. до претендираните със заявлението 2856.24 лв. За да отхвърли заявлението в тази част, заповедният съд е приел, че видно от материалите по делото съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор не е достигнало до длъжника, поради което е счел, че заповед за изпълнение следва да се издаде само за падежиралите към датата на подаване на заявлението вноски, а именно от вноска № 2 до вноска № 16 за период 20.02.2022 г. до 20.04.2023 г., чиито общ размер възлиза на 1606.15 лв., а за разликата до целия непогасен остатък от задължението за главница претенцията следва да се отхвърли.

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В хипотезата на чл. 410 от ГПК, с каквото заявление е иницииран настоящият процес, заповедният съд е ограничен в преценката си по въпроса дали да издаде или не заповед за изпълнение единствено от посочените от 3 самия заявител факти. Отразеното в заявлението от кредитора обстоятелство, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 07.03.2023 г., за което длъжникът е уведомен, само по себе си е достатъчно за съда да издаде заповед за изпълнение. В това производство кредиторът няма задължение да представя доказателства за това обстоятелство, а е достатъчно то да следва единствено от твърденията му, както е в настоящия случай.

В заповедното производство по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, тъй като целта му е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно. В това е и разликата с хипотезата на чл. 417 от ГПК, при която съдът се произнася въз основа на представения със заявлението документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се изготвя и ЗНИ, при което основанието за издаването на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа (т. 2б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС).

От това следва, че законът поставя изискване за представяне на подкрепящи твърденията доказателства единствено в производството по чл.

417 от ГПК, където заявителят следва наред с подаването на заявлението и представянето на документа, от който произтича вземането, да представи и официален или изходящ от длъжника документ, когато според документа по чл. 417 от ГПК изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от друго обстоятелство и това задължение е изрично предвидено в чл. 418, ал. 3 от ГПК. В производството по чл. 417 от ГПК се пристъпва към принудително изпълнение на вземанията по заявлението още преди заповедта да е влязла в сила и длъжника да е имал възможност да оспори вземанията, поради което и се налага по-засилена защита на неговите интереси, изразяваща се в необходимостта твърденията на кредитора да са подкрепени с допълнителни доказателства, от които да се установява по-висока степен на вероятност, че вземанията действително съществуват, докато в производството по чл. 410 от ГПК не се пристъпва към изпълнение преди заповедта да е влязла в сила, което от своя страна е предпоставено от липса на постъпило възражение от задълженото лице, като целта на производството е единствено да се създаде съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника.

4

При подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, законът в чл. 410, ал. 3 от ГПК поставя изискване единствено, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се приложат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В настоящия случай тези документи са представени, като по отношение на заявителя няма изискване да представя други такива, в това число установяващи предсрочна изискуемост. Въпреки, че все пак в кориците на делото има налични доказателства, относими към това обстоятелство, заповедният съд не следва на този етап да преценява дали те подкрепят наведените твърдения, че предсрочната изискуемост е настъпила и че длъжникът е редовно уведомен за това обстоятелство.

При налични твърдения от страна на кредитора за обявена педсрочна изискуемост на кредита и наличието на уговорка между страните в чл. 12.3 от Общите условия (ОУ) към Договора за потребителски кредит, която гласи, че „В случай, че клиентът/длъжникът просрочи две или повече погасителни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление“ Районен съд-Девня е следвало да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за пълния претендиран размер на предсрочно изискуемата главница, възлизащ на 2856.24 лв. и включващ вноските по погасителния план, считано от първата просрочена от 20.02.2022 г. до края на договора, сключен за 24 месеца, а именно до 20.09.2023 г., като в случай, че длъжникът намира тези суми за недължими има на разположение възможността да перпятства влизането в сила на заповедта и пристъпването към принудително изпълнение на вземанията с подаването на възражение до съда, съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част и на заповедния съд да бъде указано да издаде заповед за изпълнение за непогасената предсрочно изискуема главница в пълния претендиран размер от 2856.24 лева.

Като обусловено от този изход на спора като основателно се преценява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 15 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата 5 за заплащането на правната помощ съответства на минималния размер. Тези допълнителни разноски (в общ размер на 65 лева) следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, като се включат в заповедта за изпълнение при изпълнение на въззивния съдебен акт.

Обжалваното разпореждане следва да се коригира и досежно произнасянето по разноските, направени в производството пред заповедния съд, които също следва да се включат в заповедта или за сумата от 6.50 лв., съставляваща разлика между присъдената с разпореждането на РС-Девня и дължимата за разноски в заповедното производство сума.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1676/30.05.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 445/2023 г. по описа на Районен съд-Девня, II-ри състав, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. Й., ЕГН **********, гр. Вълчи дол, общ. Вълчи дол, обл. Варна, като кредитополучател, за разликата над 1606.15 лева до претендираните 2856.24 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 40007332813 от 04.01.2022 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С. С. Й., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: