Решение № 982 от 20.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20242100100470 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Т. Н. Р., ЕГН ********** от *****, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, с която се моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, резултат от привличане и поддържане на обвинение по чл.343б, ал.1 НК, за което е било образувано НОХД №3369/2022г. по описа на БРС, приключило с оправдателна присъда и ДП75/2021г., пор.№1042/2021г. по описа на БРП, продължило неразумно дълго, ведно със законната лихва върху сумата от 10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна- Прокуратурата на Република България е депозирала отговор в законния срок, с който оспорва иска по основание и размер.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че в ранните часове на 20.05.2021г., при управление на служебно МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ А 6956 КА, в **** е бил спрян за проверка от служители на РУ при ОД на МВР- Созопол за употреба на алкохол, при което техническото средство „Дрегер 7410+“ е отчело наличие на 1,30 промила алкохол. Бил му е издаден талон за изследване №081489/20.05.2021г., в който било отразено, че му е връчен на 20.05.2021г. в 04.55 часа. Поради несъгласие с резултата, ищецът поискал и бил съпроводен от служители на МВР до ФСМП за извършване на медицинско и химиколабораторно изследване. Съставен му е бил АУАН и иззето свидетелството за управление на МПС. Срещу него е било образувано ДП, бил е привлечен като обвиняем, впоследствие- като подсъдим, а иззетото му СУМПС №282141040 1 получил след 18 месеца.

Наказателното производство е било водено от 20.05.2021г. до 10.11.2023г., когато с Решение №284/10.11.2023г., постановено по ВНОХД №910/2023г. Бургаският окръжен съд е потвърдил оправдателната присъда срещу него, постановена по НОХД №3369/2022г. по описа на БРС за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Съдът е намерил обвинението за недоказано, защото е извършено съществено нарушаване на реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на ищеца. Подробно е описано в исковата молба как точно е взета кръвната проба от ищеца и в какво се състоят нарушенията на процедурата по Наредбата №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

По делото е приложено като доказателство НОХД №3369/2022г. по описа на БРС. Освен хронологично невъзможните записи в дневника за пробите от техническото средство и изготвения протокол от ФСМП, липсата на имена върху всяка от епруветките с изследван материал и неизвършването на повторен анализ на контролната проба на кръвта, при наличието на всички предпоставки за това, препятствала развитието на процедурата по Наредбата, е установено от наказателния съд като съществено нарушаване на реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. След като не е бил спазен надлежния ред по смисъла на чл.343б, ал.1 НК, то не е бил налице този признак от обективна страна, което е довело и до недоказаност на концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, поради което и ищецът е бил оправдан.

Ищецът сочи, че трудовата му заетост през 2021г., както и през предходни години се е изразявала в *****. В резултат на обвинението, е останал без препитание. Без средства е останало и семейството му, тъй като единствено той ги е осигурявал, а през 2021г. детето му е било едва на ** Ищецът твърди, че след образуваното ДП и продължителните действия във връзка с наказателното производство, животът му изцяло се преобърнал, наред с изпитвания от него стрес, срам от опозоряването му пред роднини и приятели. Ищецът бил изключително притеснен, чувствал се безсилен от невъзможността да изхранва семейството си, станал зависим финансово от майка си, не можел да си намери работа, не можел да спи, получил здравословни проблеми от стрес и притеснение, приемал медикаменти за успокоение, влошил отношенията със съпругата си. Много унизително за ищеца се сринал авторитета му, а той е бил убеден в правотата си и не може да преживее накърнените му чест и достойнство. Наложило се да смени работата, загубил постоянни клиенти. Загубил и доверието на приятели и близки по отношение на пътуване с него, у всеки от които все още останали съмнения в качествата му на безупречен ***.

Твърди и наличие на „бавно правосъдие“, продължило повече от 30 месеца от 20.05.2021г. до 10.11.2023г.

В отговор на исковата молба, ответната страна оспорва иска по основание и размер.

На първо място заявява, че счита размера за изключително завишен, несъответстващ на претендираните вреди, икономическия стандарт в

2 държавата и на съдебната практика по аналогични случаи, вкл. тази на ЕСПЧ.

Счита, че не са ангажирани доказателства както за съществуващите вреди, така и за пряката причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБългария. За нито едно от твърденията си, вкл. тези за оставане без работа, крах в професионалния и личен живот, здравословни проблеми, не са ангажирани доказателства.

Не счита, че наказателното производство е продължило неразумно дълго. Освен това счита, че прокуратурата не носи отговорност за вредите в резултат на съставяне на АУАН.

Обръща внимание и представя доказателства за това, че ищецът е осъждан за същото по вид деяние, за което се е признал за виновен и е сключил споразумение. Това минало осъждане, според ответната страна, предполага по-нисък интензитет на претърпените негативни последици от настоящото обвинение, което следва да се отрази пропорционално на размера на обезщетението.

Не приема, че производството е продължило неразумно дълго и твърдените 18 месеца не са извън разумния срок по смисъла на чл.6§1 от ЕКЗПЧОС. Повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление, не са налагани мерки за неотклонение, нито са настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца, както и медийно разгласяване.

Възразява по размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

По предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тежестта да докаже действително претърпените вреди, техния вид, размер и пряката причинно-следствена връзка между тях и незаконното обвинение е в тежест на ищеца.

В подкрепа на твърденията си, ищецът е ангажирал свидетелески показания.

Свидетелят Н.К. заяви, че знае за случая с Т. Р., който му се обадил още окло 05.00 часа сутринта на 20.05.2021г. Свидетелят обяснява, че ищецът не пие и не може да пие, защото всяка сутрин управлява автомобил. Знае за един случай преди повече от 10 години, когато е бил санкциониран и , който случай е станал повод за конфликти в семейството му, но от тогава не пие.

Свидетелят обяснява, че почти всеки ден са заедно с Т. Р., пият по кафе, срещат се, но никога не е употребявал алкохол. Свидетелят разказва още, че след като в конкретния случай са му взели книжката, ищецът не е можел да започне работа, а бизнесът му е бил да ***. След като са му взели книжката, майка му го е назначила във фирмата си и е помагал в нейния ресторант.

Ищецът не можел да прави нищо друго, освен „да кара кола“. След сезона, отишъл да работи на кораб, който не е осъществявал риболуване постоянно.

Свидетелят обяснява, че ищецът имал към онзи момент малко дете и съпруга, за които е трябвало да се грижи. Възникнали са конфликти, както заради безпаричието, което е настъпило, така и заради употребата на алкохол, за което са го обвинили. Докато е бил без книжка, ищецът издържал себе си и семейството си от работата на кораба и от парите, които майка му е давала.

Свидетелят също му помагал финансово, когато имал възможност. В резултат 3 на всичко това ищецът пропушил, отслабнал, зъбите му изпадали, не е бил емоционално добре. Кавгите вкъщи са били през целия период. Като са му взели книжката, един сезон е бил без работа, а след това е започнал на кораба, за да му вървят осигуровките, но е работел периодично, съотв. получавал е заплащане за отработени часове. След като са му върнали книжката, отново е започнал да ***.

Като свидетел е разпитана и майката на ищеца- М. Р., която също заявава, че той не е пиел. Когато му взели книжката в процесния случай, тя започнала „разправии“ с него, защото не му повярвала, че не е пил. Нейните показания относно липсата на работа, психическото и физическото му състояние кореспондират с тези на св.К.. Тя също обясни, че ищецът друго освен *** не е работил, поради което тя го взела в нейното заведение за хранене да събира чинии, без да му дава пари. Но също така заяви, че му е дала цялата си пенсия, за да има откъде да се издържа семейството му. Били са пред развод със съпругата си, защото е нямало с какво да издържа семейството и тогава тя си дала пенсията, давала им храна, защото нямало от къде да получат пари. Преди да му вземат книжката, ищецът е работил пак в дружеството на майка си- *****. Работел е сезонно като е получавал около 600-700 лева месечно, които суми тя давала на семейството му, не на него, докато не й доказал, че не пие и станал „по-порядъчен“. Допълва, че назад във времето, за три-четири месеца взимал общо около 10-12 000 лева на сезон.

Инцидентът се отразил на ищеца и на физиката, и на психиката му. Той много отслабнал, вземал лекарства- валериан и такива за астмата, която имал, които свидетелката му купувала, станал друг човек. От този случай ищецът избягвал да се събира с компании, не пиел. Доказал, че не пие, но загубил доверието на свидетелката и тя пак не можела да му се довери. Обяснява, че в миналото, преди няколко години се събирал с приятели и пиел, затова тя сега не му се доверява, че вече е спрял. Сведетелката казва:“ Аз не искам изобщо да пие.

Искам да стане порядъчен и да не близва алкохол“. И допълва , че той вече наистина не пие и навсякъде я води с колата и придружава за лечение, тъй като е онкоболна.

Ответната страна е представила по делото електронна справка за съдимост на ищеца, от която е видно, че през 2013г. той е осъждан за същото деяние- управление на МПС след употреба на алкохол. Това минало осъждане, според Прокуратурата, предпоставя по-нисък интензитет на претърпените негативни последици от настоящото обвинение. Представила е и писмо от ТД на НАП, от което е видно, че след привличането му в качеството на обвиняем на 25.05.2021г. до внасянето на делото в РС- Бургас на 13.09.2022г. ищецът е работил по три трудови договора: първият е бил сключен на 01.07.2021г. с работодале *******, т.е. с майка му, което доказателство се подкрепя и от нейните показания, който договор е бил прекратен на 02.09.2021г.; вторият е от 15.02.2022г. с работодател ****** прекратен на 01.07.2022г.; третият е сключен на 06.07.2022г. с работодател ******, прекратен на 01.09.2022г.

Представените доказателства напълно кореспондират с показанията на разпитаните свидетели. От представената справка на Районна прокуратураБургас и приложеното НОХД №3369/2022г. става ясно, че досъдебното производство по случая е било образувано на 25.05.2021г. и ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, 4 била му е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, отменена на 04.03.2022г. На 13.09.2022г. е бил изготвен и внесен за разглеждане в Районен съд- Бургас обвинителния акт против Т. Р.. Досъдебното производство е продължило около 16 месеца. Наказателното производство е приключило на 10.11.2023г.

Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия случай в тежест на ищеца бе да докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и, когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което впоследствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b23ac394-258a-4b0c-88d4-717dd1230a2e