Решение № 864 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500827 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Д. Д., с ЕГН: **********, срещу Решение №30/04.01.2023г. по гр. д. №14767/2021г. на ВРС , с което е осъдена В. Д. Д. да плати на М. А. Г., ЕГН **********, сумата от 1710лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по тавана и стените в коридора, в банята и в кухнята, както и увредени кухненски шкафове, в собствения на ищцата Апартамент №161, находящ се в гр.Варна, кв.Младост, бл.129, вх.7, ет.5, вследствие неизправности на ВиК инсталацията в собствения на ответницата апартамент №164, находящ се в гр.Варна, кв.Младост, бл.129, вх.7, ет.6, които неизправности са предизвикали поредица от наводнявания на ап.161, в периода от м.06.2015г. до лятото на 2020г. включително.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при подмяна на фактите и при едностранчива и превратна интерпретация на доказателствата, което е довело и до достигане на погрешни правни изводи. Недопустимо е кредитирано от ВРС заключението по реда на чл.207 и сл. от ГПК, което е прието при съществени процесуални нарушения и което не изяснява конкретната причина за откритите щети, а борави с предположения, още повече че не е използвана термокамера. Останалите събрани доказателства също не доказват 1 нито нарушенията на ответницата, нито наличие на причинна връзка между тях и вредите, тежестта за което е на ищцата. Недоказано е дали течовете в жилището на ищцата не се дължат на повреди по общите ВиК щрангове в блока или на преустройствата, които ищцата е правила в нейния апартамент, които възражения ответницата е поддържала и пред ВРС. Ответницата не е правила нищо в апартамента си, за да може от него да настъпят сочените наводнения. Неправилно са ценени от ВРС и свидетелските показания, пропуснати са и някои от събраните писмени доказателства, в това число протоколите от служителите на Община Варна и от частна термографска диагностика. Освен това през март 2022г.,след като преди това е направила ремонт в жилището си, ищцата е продала имота си на трето лице, което до този момент няма никакви проблеми с течове. По тези и другите изложени в жалбата съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, като на въззивницата-ответница по делото бъдат присъдени разноски пред ВРС и ВОС.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и за доказаност на всички предпоставки на предявения иск.

Поради това счита, че решението е правилно, обосновано и постановено без сочените в жалбата нарушения, за което излага съображения. Поддържа твърденията си, че извършеният в ап.164 ремонт и подмяна на мястото на моноблока в банята с тоалетната и с два отводнителни сифона, са довели до неизправности, които са причинили проникване на вода по вертикала от съседния по височина имот на ответницата, увредили в крайна сметка стените, таваните и шкафовете при ищцата. И тъй като течовете са отгоре спрямо жилището на ищцата, няма как да се дължат на нарушения в общите части. По тези и другите съображения в отговора моли за потвърждаване на решението и за разноски за пред ВОС.

В о.с.з. въззиваемата и ищца по делото поддържа отговора си, като във връзка с дадените й от въззивния съд указания конкретизира, че първият теч в жилището, което е закупила на 04.12.2014г., е забелязала през м. юни 2015г., и от този момент течовете са се проявявали периодично. След ремонт на тавана през 2016г., през 2017г.-2019г. отново имало наводняване на тавана и стените, а най-осезателно такова се забелязало през лятото на 2020г., когато се стичала вода от тавана на жилището и́ и проникнала в кухнята и в стените на коридора. Вследствие течовете били увредени кухненските шкафове, таванът на кухнята, сервизното помещение и стената в коридора. Козметични ремонти във връзка с щетите били правени всяка година, а най-сериозният бил предприет в края на 2021г. и началото на 2022г. По същество поддържа молбата за потвърждаване на пръвоинстанционното решение.

В о.с.з. въззивницата и ответница по делото поддържа жалбата си, като оспорва направените уточнения от насрещната страна. Счита ги недопустими, 2 евентуално недоказани и противоречащи на някои от твърденията в исковата молба, както и на писмените и гласните доказателства по делото. По същество поддържа молбата за цялостна отмяна на пръвоинстанционното решение.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на М. А. Г., ЕГН**********, за осъждане на отв. В. Д. Д., ЕГН**********, да плати на ищцата М. Г. сумата в общ размер на 1710лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в щети по тавана и стените в коридора, в банята и в кухнята, както и в увредени кухненски шкафове, в собствения на ищцата Апартамент №161, в гр.Варна, кв.Младост, бл.129, вх.7, ет.5, вследствие неизправности на ВиК инсталацията в собствения на ответницата апартамент №164 в гр.Варна, кв.Младост, бл.129, вх.7, ет.6, които неизправности предизвиквали наводнения на ап.161, в периода от м.06.2015г. до лятото на 2020г. вкл., както и вследствие бездействие на ответницата да приведе имота си в изправност.

Ищцата твърди, че е собственик на апартамент №161 в гр. Варна, кв.

Младост бл. 129, вх.7, ет.5, ап.161, въз основа покупко-продажба, обективирана в НА №105/04.12.2014г., том 5, нот. дело №493/2014г. на н-с при ВРС. От месец юни на 2015г., периодично до лятото на 2020г. включително, апартаментът й е бил наводняван, като трайни поражения от това са останали по тавана и по стените на коридора, кухнята и банята, както и по кухненските шкафове. След пореден осезаем теч през лятото на 2020г. е потърсила специалист ВиК, който е предположил проблем с апартамента от горния етаж. Ищцата е предприела опити за доброволно уреждане на проблема, но собственичката и живущите в апартамента над ищцовия (ап.164) отказвали съдействие и се конфорнтирали с ищцата. Ап.164 е собствен на ответницата по делото, а в него живее дъщеря й.

На 11.11.2020г. ищцата отправила искане за съдействие от служители на район Младост при община Варна, като на 18.11.2020г., около 15.30ч. ап.161 е бил посетен от специалисти при районната администрация, които констатирали следните щети в него: Наличие на следи от теч по части от стените и тавана в апартамента, след проникване на вода от съседен по височина апартамент или неизправност на общи ВиК щрангове, както следва:

- Кухня - таван от гипсокартон, с видимо увредена шпакловка и боя, и площ от 2 кв.м.; - Стена с увредена шпакловка и боя и площ от 8 кв.м., и повредени кухненски шкафове на същата стена; - Коридор - с увредена шпакловка и боя, и площ от 8 кв.м., - Баня - с увредена шпакловка и боя и площ 2 вк.м.

Служителите на районната администрация направили опит да извършат проверка и в ап.164, но не били допуснати в апартамента от живщуата в него жена.

3

Ищцата инициирала съдебно производство по реда на чл.207-208 от ГПК, в рамките на което били проведени две експертизи, които потвърдили факта и вида на уврежданията на апартамента й; причините за тях – преустройства в ап.164 (преместен моноблок, изместена душ-батерия, монтиран втори сифон на пода и оформяне на пода на банята на две нива); както и цената на разходите за отстраняване на щетите по ищцовия апартамент от общо 17100лв. за труд и за материали. На тази стойност твърди, че възлиза дължимото й обезщетение, както и че ответницата е бездействала във времето да приведе жилището й в изправност, така че на не увежда това на ищцата.

Твърди, че е в невъзможност да разреши проблема доброволно, поради което претендира от ответницата, като собственик на ап.164, обезщетение за нанесените на ищцата имуществени вреди, в горния размер.

В о.с.з. ищцата поддържа твърденията и исканията си, като уточнява, че в началото на 2022г., след приключване на производство по реда на чл.207208 от ГПК, е отремонтирала на лични разноски, на стойност около претендираната по делото, повредите в имота й, а през месец април 2022г. го е продала.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва, че е собственик на ап.164, който е на горния етаж над собствения на ищцата ап.161. Не оспорва и че в жилището й живее дъщеря й семейството й от много години. Възразява обаче жилището на ищцата изобщо да е било наводнявано след 2015г., евентуално това да се дължи на неизправности по ап.164. Твърди, че в нейното жилище не са правени ремонти или преустройства от много години, както и че в него е нямало никакви течове. Същевременно през 2020г. ищцата е правила ремонт по собствения й апартамент и така сама е предизвикала наводненията по тавана и стените на жилището й. Оспорва събраните в производството по чл.207-208 от ГПК два бр. експертизи, както поради процесуални нарушения, така и поради съмнения за липса на компетентност на вещото лице.

Ответницата поддържа, че ищцата е тази, която се конфорнтирала с дъщерята на ответницата. Въпреки това през 2021г. ответницата извършила частно обследване с термокамера на ап.164, но при него не били открити проблеми.

Твърди, че наводненията в жилището на ищцата се дължали или на нейни действия, или на повреди в общите части. По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.

В о.с.з. ответницата поддържа възраженията си. Не оспорва уточненията на ищцата, че в началото на 2022г. е ремонтирала ап.161, а през месец април 2022г. го е продала, но твърди че ищцата е направила това, защото сама била разбрала, че си е самопричинила щетите по тавана, стените и шкафовете, като новите собственици не са се оплаквали за наводнения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

4

Между страните не се спори, като се потвърждава и от представените НА за сделки, че М. А. Г. е била (до м.04.2022г.) собственик на ап.161, а отв.

В. Д. Д. е собственик на ап.164, и двата на адрес гр. Варна, кв. Младост бл.129, вх.7, ет.5 / ет.6, съответно от 2014г. и от 1991г., както и че двете жилища са едно над друго.

Няма спор освен това, че от 2015г. и досега в ап.164 живее дъщерята на В. Д. и нейни близки.

Не се спори и че в началото на 2022г. ищцата е ремонтирала своя имот.

От приложеното на л.14 от делото писмо от длъжностно лице при район Младост при община Варна в кръга на функцията му се установява, че на дата 18.11.2020г. към 15.30часа, ап.161 е бил посетен от специалисти при районната администрация, които констатирали следните щети в него:

Наличие на следи от теч по части от стените и тавана в апартамента, след проникване на вода от съседен по височина апартамент или неизправност на общи ВиК щрангове, както следва: - Кухня - таван от гипсокартон, с видимо увредена шпакловка и боя, и площ от 2 кв.м.; - Стена с увредена шпакловка и боя и площ от 8 кв.м., и повредени кухненски шкафове на същата стена; Коридор - с увредена шпакловка и боя, и площ от 8 кв.м., - Баня - с увредена шпакловка и боя и площ 2 вк.м. Служителите са направили опит да извършат проверка и в ап.164, но не са били допуснати в апартамента от живщуата в него жена (за която няма спор, че е дъщерята на ответницата по делото).

Представения с отговора КП от термографска диагностика съставлява частен документ и в този смисъл свидетелства само за изготвяне от автора му, но няма никаква друга, особено експертна по ГПК стойност.