Определение № 28124 от 03.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18004/2026
- Вид
- Определение № 28124
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28124 гр. София, 03.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110118004 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД А“ АД, чрез юрисконсулт М. Д., срещу А П и“.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него и собственика на лек автомобил с рег. № ******** е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица, действаща към датата на процесното произшествие. Поддържа, че на 18.09.2022 г., около км 3+000 на АМ „Тракия“, в посока от гр. София към с.
Нови хан, застрахованият автомобил, управляван от водач, се е движил в рамките на разрешената скорост, когато е преминал през паднали клони на дърво, намиращи се върху платното за движение, представляващи необезопасено и несигнализирано препятствие на републикански път.
Вследствие на преминаването през препятствието били причинени материални вреди по автомобила, изразяващи се в увреждане на предната броня, гума и джанта. Твърди, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е бил съставен Протокол за ПТП № 1835753/18.09.2022 г., в 1 който са отразени мястото, механизмът на настъпване на произшествието и причинените увреждания. Ищецът сочи, че след уведомяване на застрахователя е била образувана ликвидационна преписка, извършен е оглед на автомобила, описани са настъпилите увреждания, определен е размерът на необходимите разходи за възстановяването му и на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3751,40 евро, включващо и ликвидационни разноски. Поддържа, че процесният участък от автомагистрала „Тракия“ е част от републиканската пътна мрежа и съгласно Закона за пътищата неговото управление и поддържане е възложено на ответника – А П и“. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в безопасно за движение състояние и да отстрани или своевременно сигнализира препятствието на пътното платно, поради което е налице противоправно бездействие на негови служители или лица, на които е възложена дейността по поддържане на пътя, за което ответникът отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД. С оглед извършеното плащане на застрахователното обезщетение ищецът твърди, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е встъпил в правата на увредения собственик срещу причинителя на вредите до размера на изплатеното обезщетение. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 3751,40 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата 1436,50 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 22.06.2023 г. – 18.06.2026 г., както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на необезопасено препятствие върху пътното платно, причинната връзка между твърдяното препятствие и уврежданията, както и материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП. Оспорва доказването на покрит застрахователен риск, валидността и относимостта на представените общи условия към застрахователния договор, както и размера на изплатеното обезщетение.
Поддържа, че не е доказано противоправно поведение на лица, за които ответникът отговаря. Релевира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че водачът не е съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка. Ответникът е поискал привличане на „А“ ЕАД като трето лицепомагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, тъй като поддържането на процесния участък е било възложено на дружеството по договор за обществена поръчка.
Заявил е и обратен иск при условията на евентуалност.
С оглед изложените твърдения съдът намира, че искането за привличане на „А“ ЕАД като трето лице-помагач е основателно и следва да бъде уважено.
По обратния иск не е заплатена държавна такса, не е представена самостоятелна редовна искова молба, не са изложени надлежно обстоятелствата, на които се основава обратният иск, както и не е формулиран 2 надлежен петитум, поради което е необходимо провеждане на процедура по чл. 129 ГПК, което от своя страна би забавило производството по делото.
Доколкото предявяването на обратен иск е форма на последващо обективно съединяване на иск, по който може да се образува и отделно производство, искането за съвместно разглеждане следва да бъде оставено без уважение, с оглед нередовностите на исковата молба по обратния иск, отстраняването на които би забавило и затруднило процеса.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3751,40 евро, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ведно с включените ликвидационни разноски, за нанесени вреди на лек автомобил с рег. № ********, причинени при настъпило на 18.09.2022 г. пътнотранспортно произшествие на АМ „Тракия“, км 3+000, в посока от гр. София към Нови хан, при което автомобилът преминал през паднали клони на дърво, намиращи се на пътното платно, вследствие на което били увредени предната броня, гума и джанта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1436,50 евро, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода 22.06.2023 г. – 18.06.2026 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между ищеца ЗАД „А“ АД и собственика на лек автомобил с рег. № ******** е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна полица № ************* от 10.04.2022 г.; 2/ че във връзка с уврежданията по автомобила е образувана преписка по щета и ищецът е изплатил на застрахования сума, посочена като застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, в общ размер на 3751,40 евро.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно: наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за 3 увредения лек автомобил; настъпването на покрито застрахователно събитие; механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, а именно, че на 18.09.2022 г. на АМ „Тракия“, км 3+000, автомобилът е преминал през паднали клони на дърво, намиращи се на пътното платно, че вследствие на това са настъпили претендираните имуществени вреди; вида и размера на същите; наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задълженията на ответника по поддържането на републиканския път и настъпилите вреди, извършеното плащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 3751,40 евро, както и изпадането на ответника в забава и размера на претендираното обезщетение за забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже правоизключващите и правопогасяващите възражения, на които основава защитата си, включително твърденията, че процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба механизъм, че липсва причинна връзка между твърдяното препятствие и уврежданията по автомобила, че не е налице покрит застрахователен риск, както и релевираното възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил чрез нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и всички останали факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „А“ ЕАД като трето лице – помагач на ответника А П и“.
ДОПУСКА съдебно - автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, платими от ищеца в 1седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска САТЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се призове след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. С. С., ЕГН **********, която да бъде призована за първото по делото съдебно заседание от адрес: гр. Е П, ул. ”Б” № **** както и да се извърши справка за постоянен и настоящ адрес на свидетеля и в случай, че се установи различен адрес – да се призове и от същия, която да даде показания за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за свидетеля в размер на 40 евро, вносим от ищеца 4 в 1-седмичен срок от получаване на препис от определението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска събиране на гласни доказателства, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК обратен иск от А П и“ срещу „А“ ЕАД за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на ищеца по обратния иск претендираните суми, ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба и разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи снимков материал от местопроизшествието, доколкото не се установява наличието на конкретен документ, който да се намира у ищеца и да не е вече представен по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М. Н.а на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок в настоящото определение.
Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b23a0704-52e0-4d71-8a6d-3032ee956c3a