Решение № 925 от 23.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Плевен, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Н. при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Н. Гражданско дело №

20234430100375 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез ***, против И. Н. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, и Ц. В. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, за признаване за установено спрямо ответниците на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца при разделна отговорност всеки от тях следните суми:

И. Н. М. - 1746,06 лева главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,01,2020 г. до 30,04,2022 г., 227,12 лева лихва за забава за периода 04,03,2020 г. – 02,09,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12,10,2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

М. В. Д. - 436,51 лева главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2020 г. – 30,04,2022 г., 56,78 лева лихва за забава върху главницата за периода 04,03,2020 г. – 02,09,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12,10,2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

Ц. В. Ц. - 436,51 лева главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2020 г. – 30,04,2022 г., 56,78 лева лихва за забава върху главницата за периода 1

04,03,2020 г. – 02,09,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12,10,2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5373/2022 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците са възразили. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете съобразно събраните доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не депозират писмен отговор.

След изтичане на срока по чл.133 от ГПК – на 07,04,2023 г., по делото е подаден писмен отговор от името на всички ответници, подписан обаче само от ответницата М. Д.. В с.з. на 29,05,2023 г. съдът е приел, че доколкото отговорът от отв.М. Д. е подаден след изтичане на преклузивния едномесечен срок, направените в същия възражения и доказателствени искания не следва да бъдат уважавани, доколкото за тях е настъпила преклузия.

В с.з. адв.В.В. от ПАК – определена за осъществяване на правна помощ на отв.И. М. и процесуален представител на отв.М.Д. моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, като се твърди, че е неясно кой от тримата ответници е ползвател на имота. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, адв.В. сочи, че няма представени доказателства за собственост, които да установяват качеството на отв.М. и отв.Д. като потребители на ТЕ.

Същевременно твърди, че представения нот.акт за дарение не установява право на ползване за ответниците, а ползвателят е този, който следва да заплаща сумите за ТЕ.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№5373/2022 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от претендираната сума за главница, 1627,82 лева са начислени за отопление с ИРУ, 176,81 лева са начислени за отопление без ИРУ, 222,07 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 497,15 лева са начислени за БГВ, 80,91 лева са за услуга дялово разпределение и са начислени корекции в размер на 14,32 лева.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №***, с посочен титуляр – ответниците, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 2619,08 лева главница и 340,66 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие на нот.акт от*** на нотариус при ПлРС В.П. се установява, че В.Д.М. и отв.И. Н. М. са закупили процесния топлоснабден недвижим имот в ***.

От представеното копие от удостоверение за наследници изх.№***, издадено от ***, се 2 установява, че В.Д.М. е починал на 27,10,1995 г. и е оставил за наследници трите ответници по делото.

От представеното копие от Молба от 21,08,1995 г. от И. М. се установява, че същата е заявила пред ищцовото дружество откриването на партида за заплащане на отопление и топла вода за процесния имот от 01,08,1995 г., поради закупуване на имота.

От представеното копие от Споразумителен протокол №*** се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител за разпределение на ТЕ между абонатите в аб.станция №***, находяща се на адрес ***.

От представеното копие от споразумителен протокол от 07,05,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и етажната собственост на адрес в ***, относно избрания топлинен счетоводител.

От представеното копие от Приложение към споразумителен протокол №*** се установява, че за аб.станция №*** на адрес етажната собственост на адрес в ***, водомерите са изравнени към 31,03,2001 г., договорите са 82, от общо партиди – 92.

От представеното копие от Договор №0640262 от 07,05,2001 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в ***.

Представен е и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на адрес в *** от 10,12,2000 г., заедно със списък на заявените уреди по апартаменти от същата дата.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдения по-горе нот.акт и удостоверение за наследници на В.Д.М. може да се направи извода, че съсобственици на процесния имот са тримата ответници. Ето защо съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по иска.

Предвид безспорния между страните факт, че ответниците са собственици на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответниците. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била 3 топлофицирана. Ответниците са собственици на апартамент №*** в сградата и поради това имат качеството на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Тук следва да се отбележи, че са изцяло неоснователни възраженията на проц.представител на отв.М.Д. и отв.И. М., че не се установява категорично кой е ползвателят на процесния имот. Страна по правоотношението по доставка и продажба на ТЕ е собственика, респективно ползвателя, като на топлофикационното дружество е предоставена възможността да избере срещу кого да насочи претенцията си за използвана, но незаплатена ТЕ. Освен всичко друго следва да се отбележи, че проц.представител на отв.М.Д. и отв.И. М. коментира и нот.акт за дарение, какъвто по делото няма представен – има приложен нот.акт за покупко-продажба, който легитимира В.Д.М. /починал на 27,10,1995 г./ и неговата съпруга – отв.Ив.М., като собственици на процесния топлоснабден имот.

Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Начисляваните на ответниците суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси понастоящем, касаят и реално доставена топлинна енергия и гореща вода. Тъй като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

4

Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответниците са потребители на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такива дължат заплащане на потребената топлоенергия, ползвали са топлоенергия в качеството си на потребители на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 2619,08 лева съгласно приложените извлечения от сметки, неоспорени по надлежния ред. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.