Определение № 30 от 19.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Благоевград, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20261200600024 по описа за 2026 година Производството пред ОС Благоевград е по реда на чл. 345 НПК вр. чл.

249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 НПК и чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по жалба на а. С. в качеството му на защитник на подсъдимия Г. Ф. срещу Определение № 37 от 05.01.2026 г. на РС Разлог по н.о.х.д. № 594/2025 г. по описа на съда, с което първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия Ф., и е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия да върне делото на прокурора за отстраняването им след прекратяване на съдебното производство.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно, прекратяване на производството по делото и връщането му на РП Благоевград ТО Разлог за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Изтъкват се подробни съображения за допуснати на досъдебното производство според защитника на подсъдимия отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които се изразявали в това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не бил обсъдил искането на подсъдимия и неговия защитник за прекратяване на наказателното производство с конкретно възражение, че деянието на подс. Ф. било законосъобразен акт на защита на последния на личен живот и 1 нежеланието да бъде сниман от пострадалия съгласно чл. 32 от Конституцията на Р България, ЗЗЛД и чл. 8, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, като това било отстранимо съществено нарушение, нарушаващо правото на подсъдимия да научи в какво престъпление и конкретно за кои свои действия е обвинен. Според защитника на подсъдимия това било искане по същество и прокурорът е следвало да се произнесе в изготвения обвинителен акт, като съобразно мотивите на прокурора подсъдимият могъл да представи доказателства в съдебната фаза, а с необсъждането на възражението за прекратяване на наказателното производство от прокурора се затруднявало правото на защита.

Иска се отмяна на обжалваното определение, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

След връчването на жалбата на РП – Благоевград ТО Разлог по делото няма депозирани възражения, като следва да се посочи, че законът изисква връчване само на препис от подаден протест на подсъдимия, съответно и на неговия защитник, но не и връчване на заинтересованите страни на подадени жалби, които се разглеждат по реда на глава 22 от НПК.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело и изложените доводи в жалбата на защитника на подсъдимия, намира следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото във въззивната инстанция в закрито заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства или изслушване на страните в открито такова.

С атакуваното определение Районен съд Разлог е оставил без уважение направено искане от адв. С. да прекрати съдебното производство, като е приел, че делото следва да се разгледа по общия ред, тъй като няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия Ф.. В мотивите на районния съд за постановяване на обжалваното определение е посочено, че разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК изрично изброявала в кои хипотези е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на обвиняемия: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или откаже да дава обяснение по обвинението; да участва в производството; да има защитник; да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по реда на чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее 2 български език, като твърдението на защитника, че прокуратурата не се е произнесла в хода на ДП по направено искане и по този начин е допуснала съществено процесуално нарушение, районният съд не е приел като обстоятелство, което да води до прекратяване на делото и връщането му на прокурора, защото това било в колизия с хипотезите, предвидени в чл. 249, ал.

4, т. 1 НПК.

Подадената от защитника на подсъдимия Ф. жалба е допустима като депозирана в 7-дневния срок за обжалване на определение, постановено в разпоредително заседание, и срещу акт, който законът е посочил, че подлежи на обжалване /решение на съда в разпоредително заседание по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК/, като разгледана по същество въззивният съд намира същата за неоснователна.

Първо следва да се посочи, че въззивният съд не намира допуснато нарушение с това, че протоколът от с.з., част от който е обжалваното определение, макар и на стр. 6 от него да е посочено, че следва да са налице подписи на съдията и съдебните заседатели, не е подписан от последните.

Макар и да подлежи на обжалване и протестиране определението, което се постановява в разпоредителното заседание и се решават въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, като съдебен акт, който се постановява в открито с.з., за което се съставя протокол съгласно правилата на чл. 311 НПК, е част от този протокол, който се подписва съгласно чл. 311, ал. 2 НПК. В хартиената папка на делото няма наличен документ, за който да е посочено, че е подписан и от съдебните заседатели, но в електронната папка на делото на районния съд е налице документ, който е посочено, че е протоколно определение, макар и да е на бланка протокол, този документ електронно е подписан не само от съдебния състав, но и от съдебния секретар, като подписването е на 09.01.2026 г., а съдебното заседание е било проведено на 05.01.2026 г., като протоколът за с.з. е подписан на 12.01.2026 г. Ако един документ се съставя и следва да се счита съдебният акт постановен от съдебен състав на датата, на която публично се обявява на страните по делото, очевидно следва да е подписан надлежно преди произнасянето му на страните. Горното съдебният състав само отбелязва като неправилна практика, макар и да не счита това за съществено нарушение, даващо основание за отмяна на постановен съдебен акт в открито с.з. и който съдебен акт е посочен в съставения протокол за същото. Също така от материалите по делото не става ясно и поради какви 3 причини е избран резервен съдебен заседател /л. 14 от делото на районния съд/, след като няма разпореждане на съдията-докладчик за това.

По съществото на жалбата въззивният съд намира следното: Правилен е изводът на районния съд, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия, поради следното:

При предявяване на разследването по приложеното досъдебно производство на 29.09.2025 г. адв. С. като защитник на подс. Ф. е направил искане за прекратяване на производството по мотивите, посочени в този протокол и които се сочат и в жалбата, по която е образувано настоящето производство /л. 182 от т. 1а на ДП/. В постановление от 07.10.2025 г. /л. 186 и л. 187 от т. 1а на ДП/ прокурорът се е произнесъл по направеното искане, като го е оставил без уважение, като в мотивите е посочил, че искането за прекратяване на наказателното производство е такова по същество и следва да се реши от прокурора след приключване на досъдебното производство по чл.

242 НПК. На 14.10.2025 г. е било изготвено постановление от разследващия полицай, с което досъдебното производство е било изпратено на прокурора, който на 11.11.2025 г. е внесъл в РС Разлог обвинителния акт, по който е образувано съдебно производство срещу подс. Ф. за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК. Очевидно е становището на прокурора, който при получаване на делото и решаване на въпросите по чл. 242 НПК е внесъл обвинителен акт в съда, че не са налице никоя от другите хипотези, предвидени в тази разпоредба, сред които са и възможността да прекрати или спре наказателното производство. Макар и в чл. 246, ал. 1 НПК да е посочено, че прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че няма основание за прекратяване на наказателното производство /наред с другите условия, предвидени в тази разпоредба/, непосочването на мотиви в обвинителния акт защо прокурорът счита, че не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производството /която се твърди, че е налице от защитника/ при излагане на обстоятелства в обвинителния акт, от които според прокурора се установява извършено престъпление от обв. Ф., за което му се повдига обвинение, очевидно не може да се приеме, че затруднява правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт са изложени ясно обстоятелствата, при които прокурорът счита, че е извършено престъпление, 4 посочена е правната квалификация на извършеното според прокурора, който на досъдебното производство следва да се приеме и че се е произнесъл по искането за прекратяване на наказателното производство, като мотивираността на това произнасяне не може да е обект на съдебен контрол и не е основание да се връща делото за ново произнасяне по искане, по което вече има постановление на прокурора. След като е ясна позицията на прокурора по досъдебното производство, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство, не е налице основание съдът да се произнася по това искане в разпоредителното с.з. по чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК, не може да се приеме наличие на процесуално нарушение, съществено и отстранимо, даващо основание за връщане на делото на прокурора за мотивирано произнасяне по направено искане за прекратяване на наказателното производство с доводи на защитника, че подсъдимият е извършил законосъобразен акт на защита на правото си на личен живот и да не бъде сниман от пострадалия, като тези възражения на подсъдимия и неговият защитник могат да бъдат поставени за разглеждане в съдебното производство с искането за оправдаване на подсъдимия. При липса на допуснати нарушения по досъдебното производство с отказа на прокурора да прекрати наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, което е посочил в постановлението от 07.10.2025 г., като е оставил без уважение това искане, като след това е внесъл обвинителен акт срещу подс. Ф., жалбата следва да се приеме за неоснователна, като се потвърди обжалваният съдебен акт.

С оглед посоченото по-горе според въззивния съд следва да се приеме, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на подс.

Ф., който при несъгласие с отказа на прокурора да прекрати наказателното производство заради възраженията на адв. С., може надлежно да упражни правото си на защита срещу ясно обвинение, макар и да не е съгласен със същото по изложените в жалбата доводи за законосъобразно упражняване от подс. Ф. на конституционни права, поради което според въззивния съд не е налице съществено и отстранимо по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК нарушение на правата на подсъдимия. Макар и според настоящия състав последната разпоредба да не изброява изчерпателно кои нарушения на процесуалните правила по досъдебното производство винаги са съществени и 5 отстраними /за разлика от становището на районния съд в обжалвания съдебен акт/ доводите на защитника са свързани с това, че е нарушено правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество след като не е получил отговор от прокурора защо не приема доводите му, че такова не е извършил и не е прекратил наказателното производство, като с оглед изложените по-горе съображения според въззивния съд не е налице такова нарушение с оглед ясното изложение на обстоятелствата по обвинителния акт за извършено според прокурора деяние от подс. Ф. и съответните на това правни изводи, че същото е престъпление, за което прокурорът го обвинява, които позволяват защита срещу обвинението.

С оглед на изложените съображения определението на районния съд е правилно, тъй като на досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, което да е ограничило правата на подсъдимия, поради което обжалваният съдебен акт на РС Разлог следва да бъде потвърден за произнасянето на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.