Определение № 7078 от 19.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7078 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110151247 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Д. Е., чрез адв. Г., срещу „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 11.04.2025 г. сключил с „К“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в размер на 3200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 28,88% и годишен процент на разходите от 34,49%., като общият размер на всички плащания по договора възлизал на сумата от 4277,51 лв. Поддържа, че на основание чл. 4 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, К. Д. Е. сключил в същия ден договор за поръчителство с дружеството „А Т“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 2891,45 лв.

Твърди, че не ставало ясно от какви компоненти е бил съставен ГПР, поради което договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „А Т“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави, като отбелязва 1 липсата на еквивалентност на насрещните престации. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит, поради неточно отбелязания в съдържанието му ГПР, както и на договора за предоставяне на поръчителство, поради противоречието му с добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Потвърждава, че е страна по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 11.04.2025 г. за сумата от 3200 лв. Счита, че не били налице нарушения на разпоредбите на ЗПК относно съдържанието и формирането на ГПР в процесния договор. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, но излага съображения, поради които счита, че уговореното възнаграждение не следвало да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита. Излага доводи, че независимо от факта, че „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А Т“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т“ ЕООД, чрез юрк. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Потвърждава, че е страна по сключен с ищеца договор за предоставяне на поръчителство от 11.04.2025 г., с предмет – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 3162203/11.04.2025 г. Сочи, че срещу предоставената услуга ищецът му дължи възнаграждение в размер на 2891,45 лв., разсрочено за изплащане на 24 месечни вноски. Излага съображения, поради което счита, че уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищците:

Предявен е от К. Д. Е. срещу „К“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 3162203 от 11.04.2025 г., поради противоречие на закона.

Предявен е от К. Д. Е. срещу „А Т“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 11.04.2025 г., поради накърняване на добрите нрави.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

2

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че: 1/ на 11.04.2025 г. между К. Д. Е. и „К“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 3162203 за сумата от 3200 лв.; 2/ на 11.04.2025 г. К. Д. Е. сключил с „А Т“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията му по договор за потребителски кредит № 3162203/11.04.2025 г.; 3/ при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е било включено като разход по кредита.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит, както и договорът за предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не е необходима за правилното решаване на правния спор.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до 3 положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговорите на ответниците „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД да се връчат на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026г., от 13:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4