Решение № 464 от 17.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Плевен, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20234430107065 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Х. П. М. от *** против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че на *** год. ищецът е сключил с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за паричен заем № ***/ *** год., като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 600 лв., видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди, че във връзка с договора за паричен заем и на основание чл. 4 от последния ищецът е сключил и договор за предоставяне на гаранция с № ***, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задължението да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца. Твърди се, че въз основа на сключения договор за поръчителство ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 185, 52 лв., която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство ищецът е следвало да предоставя дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което пък от своя страна съгласно 1 договора е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че съобразно чл. 3 ал.

1 от договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като „ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено е овластено да приеме плащането /фактически да приеме паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя./ Твърди се, че именно поради това „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло процесния кредит. Твърди се, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК, поради което следва да се приеме, че с характеристики на потребителски договор е и договора за предоставяне на поръчителство № ***, сключен между ищеца и ответното дружество. Твърди се, че предвид факта, че кредиторът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД кредиторът и поръчителят се явяват свързани, лица, видно от ТР към АВ. Твърди се, че самият договор за предоставяне на поръчителство № *** е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга като обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя, а в случай, че поръчителят „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5 ал. 1 от договора за поръчителство ). Твърди се, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство ищецът не е получил каквото и да било услуга като единствено задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Твърди се, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че процесния 2 договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение е в размер на 31 % от сумата по отпуснатия заем като безспорно така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.

В заключение ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните Х. П. М. от *** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.

София, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № ***/ *** год. е нищожен. Отделно от това ищецът моли съда да осъди ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му заплати сумата от 5 лв., частичен иск от общо 185, 52 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 08. 04. 2024 год. е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като размерът на същия е увеличен от 5 лв. на 226, 59 лв.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София и третото лице „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на *** год. между Х. П. М. от ***, в качеството му на заемател, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е предоставило на ищеца сумата в размер на 600 лв., които ищецът се задължил да върне в 40седмичен срок, заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 35. 00 % и годишен процент на разходите в размер на 40. 69 %. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица- поръчители, които следва да 3 отговорят на определени изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя и 3. Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните, че на *** год. между Х. П. М. и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. София с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем № ***, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора. От заключението на назначената в хода на съдебното дирене съдебносчетоводна експертиза се установява, че по договора с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД ищецът е заплатил сумата от 226, 59 лв. Вещото лице е посочило, че ако към сумата, дължима по договора за паричен заем, бъде включена и сумата за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, ГПР ще бъде над 100 %, т. е. ще надвишава значително нормативно определения процент в ЗПК.

При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Сключеният между Х. П. М. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.

София договор е потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при 4 действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 40.

69 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е едноличен собственик на капитала на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл. 3 ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за 5 предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори- този за заем и този за предоставяне на гаранция- формално представляват самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД по процесния договор за паричен заем отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по ЗАЕМА. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, надвишава значително нормативно установения. При това положение съдът счита, че макар формално процесният договор за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл.