Решение № 121 от 06.07.2026, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Троян, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100875 по описа за 2025 година

Троянски районен съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, чл.108 ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК, предявени от М. С. К., М. С. Ш. и Д. С. К., чрез техния пълномощник адв. Р. С. от ЛАК, срещу М. Т. Ц. от *** и И. Г. И. от гр. **

В ИМ се твърди, че ищците са наследници на ***, тяхна майка, която е починала на 14.01.1991 г., б.ж. на *** обл. Ловеч. По силата на наследственото правоприемство те твърдят, че придобили собствеността върху 450/1321 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР на *** общ. Троян.

Ищците сочат, че на 03.07.2025 г. ищцата М. Т. Ц. се сдобила неправомерно с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка за целия ПИ с идентификатор № *** по КККР на *** като твърдят, че тя е притежавала по наследство от *** само 1/12 ид. ч. от процесния имот.

Посочват, че 2 седмици по-късно ищцата продала имота на ответника И. Г. И. с нотариален акт за покупко-продажба № 106, том I, рег. № 1215, дело № 98/17.07.2025 г. по описа на нотариус *** - рег. № 626 на НК.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР на *** установени със заключение и приложена комбинирана скица по СТЕ, като ответникът И. Г. И. бъде осъден да предаде владението на посочената ид. ч. от имота на ищците.

Направено е искане да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 131, том II, рег. № 3314, дело 266/03.07.2025г. по описа на нотариус *** - рег. № 477 на НК.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК са постъпили отговори от 1 ответниците.

Отв. М. Ц., чрез адв. Е. И. от САК, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Изложени са твърдения, че ответницата е придобила имота по давностно владение, като е присъединила своето владение към това на своята леля ***, чийто наследник е била нейната майка и наследодателка ***, починала на 03.03.2025 г. В отговора се твърди, че владението е било непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно и с намерение за своене, като наследодателите на Ц. също са упражнявали давностно владение върху процесният недвижим имот, включително и по отношение на претендираните от ищците части от имота. Счита за правилни констатациите на нотариуса, обективирани в нотариалния акт, с който е била призната за собственик на имота, поради което намира, че предявените срещу нея искове се явяват напълно неоснователни и недоказани.

Отв. Ц. прави искане да бъдат отхвърлени предявените срещу нея искове и да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

Отв. И. И. е представил отговор на ИМ чрез адв. Л. К. от САК, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Отв. И., чрез адв. К., е изложил, че е придобил процесния имот като добросъвестен приобретател. Направено е искане да бъде отхвърлена претенцията на ищците и на ответника да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ищецът М. К. се явява лично, а ищците М. Ш. и Д.

К. не се явяват, като и тримата ищци се представляват от пълномощника си адв. Р. С. от АК-Ловеч, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени на ищците направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита адв. С. е развил подробни доводи и правни аргументи в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание ответницата М. Т. Ц. не се явява, представлява се от адв. ** И. от САК, която оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по делото писмена защита адв. И. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответницата да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ответникът И. Г. И. се явява лично и с адв. Л. К. от САК-Ловеч, който оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по делото писмена защита адв.

К. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответника да бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищците се легитимират като законни наследници на ***, починала на 14.01.1991 г., б. ж. на *** обл. Ловеч. По силата на наследственото правоприемство те твърдят, че придобили собствеността върху 450/1231 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР на *** общ.

Троян.

2

От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № 23 от 04.08.2025 г., издадено от Кметство *** за лицето ***, б.ж. на *** обл. Ловешка, починала на 14.01.1991 г., се установява, че нейни законни наследници са ищците по делото - синове и дъщеря.

Не е спорно между страните, че наследодателката на ищците-тяхната майка, е получила в дял парцел IV-13, кв. 5 по регулационни план на *** с площ 450 кв. м., съгласно влязло в сила на 26.06.1986 г. съдебно решение по делбено производство по гр.д. № 48 по описа на Районен съд –Троян за 1985 г.

Спорни между страните са обстоятелствата притежавала ли е наследодателката на ищците идеални части от имота, предмет на предявения иск, както и придобит ли е целият имот с идентификатор № *** по давностно владение от отв. М. Ц..

Съгласно представеното удостоверение за идентичност на поземлен имот № УТ-УТ-1799/11.08.2025 г., издадено от Община Троян, неоспорено от ответниците, имот с идентификатор № *** по КККР на *** общ.

Троян е идентичен с част от поземлен имот с кадастрален номер 13 по предходния кадастрален план.

По искане на ищците е допусната съдебно-техническа (геодезична) експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и изготвено от специалист, притежаващ необходимата компетентност. От заключението, неоспорено от страните, се установява, че урегулиран поземлен имот IV-13 от кв. 5 по регулационния план на *** обхваща 416 кв. м. от ПИ ***, 23 кв.м. от ПИ *** и 11 кв.м. от ПИ ***.

Към заключението е изготвена комбинирана скица, на която е изобразен претендирания имот и частта, която попада в имот с идентификатор № *** по КККР на *** общ. Троян.

По делото е изискано копие от нотариално дело № 266/2025 г., по което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на *** общ. Троян, придобит по давност, по силата на който отв. М. Ц. е призната за единствен собственик на целия имот.

И двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Разпитани са доведените от ищците свидетели **** и ***, от показанията на които се установява, че те познават процесния имот и притежават имоти в близост. Свидетелите сочат, че съсобствениците на имота са разделили същия помежду си преди години и никога не е имало спорове между тях относно притежаваните части от всеки от тях.

По отношение на твърденията на ответната страна за осъществявано владение от страна на отв. М. Ц. свидетелите сочат, че не са виждали никога Ц. в имота, като са виждали само леля й ****. Свид. *** посочва, че майката и лелята на отв. Ц. никога не са говорили целият имот да е техен, след като същият е бил съсобствен между много наследници.

Съдът кредитира показанията на свидетелите *** и *** като последователни и логични, кореспондиращи помежду си.

Разпитани са и свидетели, ангажирани от ответника – **** и ****.

Свид. Г. твърди, че в процесния имот в последните 15 години е виждал само баба *****, която е леля на отв. Ц.. Същият посочва, че не е виждал **** **** да отказва да допуска в имота братята М. К. и Д. К.

3

Свид. *** сочи в показанията си, че живее в *** обл. Ловеч от 3 години, като от 1990 г. всяка година прекарвал летните месеци в селото. Той твърди, че в процесния имот е виждал само баба ****- само тя да стопанисва и да почиства същия. Заявява, че не е виждал други хора в имота и не е чувал някой да има претенции за собственост. Твърди, че в селото имотът бил известен като „на баба ти **** поляната“.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху идеална част от процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху тази част от имота. За уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика, ищецът следва да се докаже предвидените в закона, при условията на кумулативност предпоставки, а именно: 1. че е собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание.

По отношение на иска по чл.108 ЗС, предявен от ищците срещу И.

Г. И., настоящият състав приема, че от събраните доказателства се установява кумулативното наличие на предпоставките от фактическия състав на ревандикационния иск.

Установи се от доказателствата по делото, че частта от 416 кв.м. от процесния имот е бил собственост на ***, майка на ищците и тяхна наследодателка, която е починала на 14.01.1991 г., б.ж. на *** обл. Ловеч, която е придобила чрез делба имот с площ 450 кв.м. Със същото съдебно решение по делбеното производство ***, ****, ** и *** са получили в дял парцел I-13 в кв. 5 по плана на *** с площ 450 кв.м. Двата парцела са съседни.

Ищците доказаха твърдението си, че с решение по гр.д. № 48 по описа на Районен съд –Троян за 1985 г., образувано по иск за делба, тяхната наследодателка е получила в дял парцел IV-13, кв. 5 по регулационни план на *** с площ 450 кв.м.

От заключението на СТЕ се установява, че част от притежавания от ищците имот с обща площ 450 кв.м., попада в имот ПИ ***, а именно - 416 кв.м., съгласно комбинираната скица към СТЕ.

Ответникът М. Ц. оспорва правото на собственост на праводателя на ищците, като твърди, че целият имот е придобит от нея по давностно владение, след като тя е присъединила към своето владение и това на своята наследодателка **** **** и на своята майка ***.

Съдът намира, че по делото не се доказаха твърденията за придобито право на собственост по давност върху целия имот с идентификатор *** от страна на М. Ц. и нейната наследодателка-леля й **** ****** ( ****) ***

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на 4 придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.

За придобИ.ето по давност е необходимо, на първо място, да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.