Решение № 4028 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4028 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Г. Кацаров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100507364 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С решение № 20064124/27.10.2022г., постановено по гр.д. № 16249/2019г. по описа на СРС, 118-и състав, изменено в частта за разноските с определение № 20086366/04.04.2023г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, на основание чл. 32, ал. 2, вр. чл.

64 ЗС, е разпределено ползването на ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. Бусманци, ул. *******, целият с площ от 1 046 кв.м, както следва: да се ползва общо от Н. Т. Т., Г. Н. Н. и Т. Й. Н., частта от ПИ с идентификатор ***, оградена от буквите АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОА, поставени на скица – Приложение № 1 към допълнителната СТЕ, включваща площ от 4.25 кв.м, защрихована в синьо - за обслужване на септична яма в северната част на имота, площ от 57.75 кв.м, обозначена в жълто на скицата, включваща проход с ширина 1.20 м от ул. „Ловджийска“ до входа на сграда с идентификатор ***, ивица с ширина 1.00 м около сградата и терен за обслужване на водомерна шахта, както и неоцветена площ до стълбището на сградата и водомерната шахта, оградена от червена и удебелена синя непрекъснати линии, а останалата част от поземления имот да се ползва от Г. Н. Н. и Т. Й. Н., като негови собственици. Неразделна част от решението е комбинирана скица Приложение № 1 към допълнителната СТЕ, изготвена от вещо лице Д.А. на л. 119 от преписката на делото на СРС.

1

С въззивната си жалба ищецът Н. Т. Т., чрез адв. Г., обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС не е разпределил изцяло площта на ПИ с идентификатор ***, останала извън буквите АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОА от скицата-неразделна част от решението, извън площта от 57.75 кв.м, обозначена в жълто на скицата, включваща проход с ширина 1.20 м от ул.

„Ловджийска“ до входа на сграда с идентификатор ***, ивица с ширина 1.00 м около сградата и терен за обслужване на водомерна шахта, както и неоцветена площ до стълбището на сградата и водомерната шахта, оградена от червена и удебелена синя непрекъснати линии.

С въззивната си жалба ищецът излага, че решението на СРС в горната обжалвана част било неправилно и необосновано. С исковата молба ищецът поискал разпределение на цялото дворно място, а не както СРС неправилно приел, че поискал единствено определяне на площ за общо ползване. СРС не отчел, че ищецът бил собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, с площ от 103 кв.м, заедно с 53/100 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***. Правото на строеж било реализирано и ПИ обслужвал изградената в него сграда. СРС не съобразил още, че освен сградата, в имота имало септични ями, водомерни шахти, водомери, отклонения за водопровод и други обслужващи сградата обекти. Ответниците пречили на ищеца да ползва шахтата, в която се намирал водомерът за неговия етаж и септичната яма, която го обслужвала. Те заградили целия двор, а ищецът не можел да обслужва сградата - прозорци, стени, не можел да извърши саниране, нямал достъп до шахтата с водомера за неговия апартамент.

Позовава се на съдебна практика относно правото си да ползва земята, доколкото това било необходимо за ползване на постройката, чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и приложението към нея, пар. 1, т. 6 към чл. 45, ал. 3 и ал. 5 ЗДДС. Неправилно съдът не взел предвид първоначалната по делото СТЕ, определила по-голяма площ за общо ползване и заключение на тройна СТЕ, съобразно която вещите лица предвидили прилежащ терен с площ от 123.46 кв.м и съответно 167.45 кв.м, очертани в първия вариант в син пунктиран контур и втори вариант в зелена прекъсната линия по отношение на зоната около сградата, и зона в три метра широчина. Моли въззивният съд да уважи изцяло предявения иск за разпределение на ползването, вкл. да определи по-голяма площ за общо ползване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците Г. Н. Н. и Т. Й. Н., чрез адв. М., оспорват въззивната жалба като неоснователна. По делото безспорно било установено, че ответниците били собственици на

ПИ с идентификатор *** и притежавали първия жилищен етаж в сградата. Ищецът не притежавал право на собственост върху дворното място, предвид на което чл. 38 ЗС бил неприложим, а 2 необходимата за ползване площ се определяла по правилата на чл. 64 ЗС.

Неприложими били методиките по Наредба № 7/22.12.2003г. и ЗДДС с оглед вида на териториите, за които нормите се отнасяли – за комплексно жилищно строителство по чл. 22, ал. 1 ЗУТ. Възприемането на обратното би означавало да се предвидят площи за общо ползване, ограничаващи необосновано и несъразмерно собственическите права на собственика на терена за сметка на етажния собственик и то за нужди, необхванати от хипотезата на чл. 64 ЗС. Молят въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

С въззивната си жалба ответниците Г. Н. Н. и Т. Й. Н., чрез адв. М., обжалват решение № 20064124/27.10.2022г., постановено по гр.д. № 16249/2019г. по описа на СРС, 118-и състав, в частта, в която, на основание чл. 32, ал. 2, вр. чл. 64 ЗС, СРС разпределил за общо ползване частта от ПИ с идентификатор ***, оградена от буквите АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОА, поставени на скица – Приложение № 1 към допълнителната СТЕ, неразделна част от решението.

С въззивната си жалба ответниците Г. Н. Н. и Т. Й. Н. намират решението за незаконосъобразно и неправилно в същата обжалвана част. Твърдят, че СРС дал неправилна правна квалификация на претенцията на ищеца. Тъй като по делото не били въведени твърдения за съсобственост върху дворното място, а и такава не се установявала, искът не следвало да се квалифицира по чл. 32, ал. 2 ЗС, а единствено по чл. 64 ЗС. По смисъла на последната норма „използването“ включвало достъп до сградата, в която самостоятелният обект на ищеца се намирал и възможността същият да се обслужва – непосредствено ползва, поддържа и ремонтира. Цитира съдебна практика – Решение № 270/06.04.2020г. по гр.д. № 3976/2018г. I V г.о. на ВКС. В площта по чл. 64 ЗС не се включвали огради, подземни и надземни комуникации, осветление, пътища, извън нужната площ за достигане до сградата. Не се установявало, че ищецът не можел да реализира правата си по правилото на чл. 64 ЗС – до обслужващата имота на ищеца септична яма, водомерна шахта и до входа на сградата и до имота си ищецът имал достъп, в какъвто смисъл било и заключението на в.л. Я., неоспорено в същата част. Единствено подходите към вътрешността на двора – лична собственост на ответниците, били ограничени с врати. Съдът не бил сезиран с реален спор, не била необходима намеса на съда по чл. 32, ал. 2 ЗС, предвид на което искът по чл. 64 ЗС следвало да се отхвърли като неоснователен. В условията на евентуалност на ищеца следвало да бъде определена единствено площ за достъп до входа на сградата, респ. до самостоятелния му обект и обслужващата обекта му шахта – постоянно, а площта около къщата – само доколкото е необходима за използването на втория етаж, т.е. при необходимост от обслужване. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност – съобразно заключението на вещото лице Д. да бъде постановено ищецът да ползва площта за 3 достъп до сградата и обслужващата шахта – постоянно, а площта около къщата при условията на чл. 64 ЗС – единствено и само доколкото е необходима за използването на втория етаж от къщата, т.е. при необходимост от обслужване на самостоятелния обект на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Н. Т. Т. оспорва въззивната жалба на ответниците като неоснователна. Поддържа приложимост на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС към процесния казус, предвид реализираното право на строеж. Позовава се на Решение № 481/25.05.2011г. по гр.д. № 979/2009г. I I г.о. на ВКС, Решение № 28/01.02.2012г. по гр.д. № 331/2011г. II г.о. на ВКС. В процесното дворно място освен двуетажната жилищна сграда имало и други обслужващи обекти, септични ями, шахти водомери, отклонения за водопровод. Оспорва твърденията в жалбата на ответниците, че не се установявало пречене. Ищецът бил ограничен в ползването на имота си, тъй като ответниците заградили целия двор. Преповтаря съображенията от въззивната си жалба.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответниците Г. Н. Н. и Т. Й. Н., срещу определение № 20086366/04.04.2023г. по гр.д. № 16249/2019г. по описа на СРС, 118-и състав, с което частично била уважена молбата на ищеца и решение № 20064124/27.10.2022г., постановено по гр.д. № 16249/2019г. по описа на СРС е изменено в частта за разноските, като ответниците били осъдени да заплатят на ищеца Т. разноски за производството. Разноските следвало да бъдат разпределени съобразно правата в съсобствеността, а не съобразно разпределената за ползване площ, евентуално - разноските следвало да бъдат понесени поравно от страните. Молят обжалваното определение да бъде отменено.

Своевременно ищецът Н. Т. Т. е депозирал отговор на частната жалба, с който я оспорва. Ответниците с поведението си му пречили да си ползва имота и станали причина за завеждане на делото, в производството по което ищецът сторил разноски.

Моли частната им жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Със сезиралата съда искова молба ищецът Н. Т. Т. излага, че бил собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 103 кв.м, заедно с 53/100 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, в който двуетажната сграда била изградена. Ответниците (искът е насочен срещу ответника Т. Й. Н. с молба от 23.04.2019г.) пречили на ищеца да влиза в имота си и да 4 ползва шахтата, в която се намирал водомерът за неговия етаж. Ответниците заградили целия двор, ищецът не можел да обслужва прозорците и стените на сградата. Намира, че ползването на дворното място следва да се разпредели съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, като се отчете, че ищецът притежавал самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж. Около къщата и шахтата на водомера следвало да бъде разпределена зона от около един метър за съвместно ползване. В първото по делото о.с.з., чрез процесуалния си представител допълва, че също нямал достъп и до септичната яма, която обслужвала самостоятелния му обект. Иска съдът да постанови решение, с което да разпредели ползването на ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. Бусманци, ул. *******, целият с площ от 1 046 кв.м, като се определи зона около къщата и шахтата на водомера с достъп на всички собственици на обекти. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Н. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Разпоредбите на чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 38 ЗС били неприложими, тъй като страните не били съсобственици на дворното място, ищецът не притежавал никакви ид.ч. от него, дворното място не било обща част от етажна собственост. Моли за отхвърляне на иска.

С отговора си на исковата молба ответникът Т. Й. Н. оспорва същата като неоснователна. Дворното място било съсобствено единствено между нея и съпругът й Г. Н. Н., ищецът не притежавал никаква част от него. Моли за отхвърляне на иска.

С обжалваното решение СРС изложил подробни мотиви, че предвид твърденията на ищеца, че като носител на реализираното право на строеж на притежавания от него самостоятелен обект в сградата имал правомощието да ползва дворното място, в което сградата била изградена. Ищецът не твърди, че бил съсобственик на дворното място, а единствено носител на правото на строеж. Нормата на чл. 64 ЗС предвижда, че собственикът на постройката може да се ползува от земята с ограничението, че това ползване е само за целите на използуването на постройката съобразно нейното предназначение. Изложил мотиви, че именно от правото си на суперфициарен собственик ищецът черпи активната си процесуална легитимация да инициира производство за разпределение на ползването, предвид на което прецизната правна квалификация на претенцията на ищеца е във връзка с чл. 64 ЗС. Така дадената от СРС правна квалификация на претенцията на ищеца е правилна, а направената връзка с чл. 32, ал. 2 ЗС е поради съобразяване с изводите на въззивната инстанция, което изрично СРС посочил в мотивите на решението (стр. 3, абз. предпоследен).