Определение № 4215 от 26.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39977/2023
- Вид
- Определение № 4215
- Подписан
- 26.01.2024
- В сила
- 26.01.2024
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4215 гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110139977 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК, по молба на адв. М.М., който е осъществил безплатно процесуално представителство по делото на ищеца И. Д.. Претендира се изменение на Решение № 21046/19.12.2023 г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцовата страна по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., с начисляване на 20 % ДДС върху определената сума от 400 лв. Развиват се доводи, че съгласно константната практика на ВКС и на окръжните съдилища оказването на безплатна правна помощ също подлежи на облагане с ДДС, в случай че адвокатът е регистриран по реда на ЗДДС, какъвто именно е и настоящият случай.
Поддържа се, че Определение № 917/2.5.2023г. по дело № 1323/2023 г. на ВКС е изолирано и не следва да бъде съобразявано.
Ответникът Ю.Л., чрез процесуалния си представител, оспорва искането. Развива аргументи, че адвокатът на ищеца не е представил доказателства за регистрацията си по ЗДДС, както и че разрешенията в Определение № 917/2.5.2023г. по дело № 1323/2023 г. на ВКС били правилни и върху присъдения хонорар не следвало да се начислява ДДС, а практиката, цитирана от процесуалния представител на ищеца, е преодоляна с цитираното от СРС определение.
При преценка на данните по делото, съдът намира следното:
С Решение № 21046/19.12.2023 г. съдът е осъдил ответника Ю.Л., на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, да заплати на Едноличното адвокатско дружество сумата от 400,00 лева без ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото. За да определи адвокатския хонорар, съдът се е позовал на Определение № 917/2.5.2023г. по дело № 1323/2023 г. на ВКС, от което е извлякъл аргументи, че при предоставена безплатна правна помощ върху определеното адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС.
Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на изменение по реда на чл. 248 ГПК съдебен акт.
По същество, съдът намира молбата за основателна, поради следното:
Настоящият състав счита, че неправилно се е позовал на Определение № 917/2.5.2023г. по дело № 1323/2023 г. на ВКС, тъй като същото е изолирано и не следва да бъде съобразявано. С присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА 1 се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС. Съответно, предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в: Определение № 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 287 от 6.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1360/2021 г., II т. о., ТК, Определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., Определение по ч. т. д. № 141/2019 г., Определение по ч. т. д. № 2559/2016 г. и др.
Неоснователни са възраженията на ответника, че адвокатът на ищеца не е представил доказателства за регистрацията си по ЗДДС, тъй като такива са представени на л. 65 от делото.
С оглед гореизложеното, към определеното в полза на Едноличното адвокатско дружество в размер на 400 лв. следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 % и да му бъде присъдена сумата от 480,00 лв.- общо.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в производство по чл.248 ГПК Решение № 21046/19.12.2023 г. по гр.д.№ 39977/2023 г. на СРС, 125- ти състав, както следва:
ДИСПОЗИТИВЪТ „ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: ******* /с предишна фирма Ю.Л./, със седалище и адрес на управление: *********** , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: **********, адрес: ********* сумата от 400,00 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на И. К. Д. по делото“ ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: ******* /с предишна фирма Ю.Л./, със седалище и адрес на управление: *********** , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: **********, адрес: ********* сумата от 480,00 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на И. К. Д. по делото.
Определението може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2