Решение № 263 от 05.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000334 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез адв.Н.Л. от САК, срещу решение №119/28.03.2025 година, постановено по т.дело №526/2023 година на ВОС, в осъдителната част, в която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева както и имуществени вреди в размер до претендирания частично размер от 2 630.27 лева, които вреди са претърпени от ищеца Я. Д.

Н. - водач на мотоциклет Ямаха, модел R3, ДК №*****, в резултат на ПТП, настъпило на 28.07.2022г., в 8.50 часа в гр.Варна, бул.Княз Борис I, виновно причинено от М. Н. - водач на товарен автомобил Ивеко с ДК №*****, застрахован при ответното дружество ЗАД Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от уведомяването на застрахователя на 13.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ.

В отхвърлителната част, за разликата над 40 000 лева до претендирани 50 000 лева решението на ВОС е влязло в законна сила.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение на първостепенния съд е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и като резултат не е определил справедливо и адекватно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Счита, че нито правно, нито фактически последният има право да претендира обезщетение по реда на чл.432 КЗ, но ако съдът приеме, че са налице предпоставките за уважаване на иска, моли размерите на присъдените суми да бъдат значително намалени, при отчитане съществено съпричиняване на вредите от пострадалия.

1

При обосноваване на направените с жалбата оплаквания въззивникът посочва, че съдът не е изследвал задълбочено значението на пътното поведение на водача на мотоциклета Я. Н., което е обусловило изключителната му вина за реализиране на пътния инцидент. В условие на евентуалност страната счита, че съдът е определил неправилно процент съпричиняване на вредите от пострадалия като е занижил същия. Твърди, че с поведението си като водач на мотоциклета ищецът има съществен /дори изключителен/ принос за настъпването на ПТП, съответно и за вредите от него, като въззивникът счита, че този принос е в размер от поне 70%. Твърди, че пострадалият е управлявал превозното средство с превишена съобразно пътните условия скорост, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Отделно от това, въззивникът твърди, че съдът е определил прекомерно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да съобрази изискванията на чл.52 ЗЗД и постановената по приложението му практика на съдилищата. Счита, че в конкретния случай съдът е следвало да вземе предвид както търпените от пострадалия болки и страдания, така и икономическите условия в страната към датата на деликта –доходите на пострадалия и конкретните нива на икономическите условия към датата на увреждането. Твърди, че съдът не е извършил тази преценка. Обжалва решението и в частта по акцесорните искове за законната лихва върху двете главници, считано от уведомяване на застрахователя до изплащане на дълга, като обусловени от произнасянето на жалбата срещу уважените искове. Претендира отмяната на решението, а в условие на евентуалност – намаляване размера на присъдените обезщетения, ведно с присъждане на въззивника на сторените разноски за адв./ю.к.възнаграждение. /приложено е пълномощно за адв.Л. с жалбата/

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна Я. Н., чрез адв.Т. П. от САК, за неоснователността й. Претендира отхвърлянето й ведно с потвърждаване на съдебното решение и присъждане на адв.възнаграждение.

Счита, че въпреки оплакванията за неправилност на съдебното решение въззивникът не е посочил наличие на принципно противоречие при прилагането на правен институт или правна норма, нито отклонение на съда от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Счита изложените в жалбата аргументи за неоснователни. Твърди, че вината на водача на товарния камион не е била спорна и конкретно обстоятелството, че камионът е бил спрян на неразрешено за това място, без поставяне на триъгълници и конуси, което не е позволило на мотоциклетиста да го възприеме като паркирало превозно средство. Правилно счита, че съдът не е кредитирал заключението на САТЕ, тъй като страната счита същото за непълно, неточно и неотговарящо на доказателствата по делото. Категорично ЗДвП забранява паркирането/спирането/ на територията на кръстовища. Поради това, страната счита, че основна причина за ПТП на 28.07.2022г. е именно поведението на водача на товарния автомобил. Срещу коректността на експертизата страната посочва и факта, че същата е била изготвена въз основа на видеозапис с друга дата и час, а така също при заснемане от друг ъгъл, различен от този на мотоциклетиста. Позовава се на събраните по делото доказателства, които установяват настъпили сериозни увреждания, продължителен период 2 на възстановяване от поне 6 месеца, социалното отдръпване на пострадалия и нуждата от ползване на чужда грижа. Твърди, че с оглед събраните свидетелски показания и медицинска експертиза се обосновавал в достатъчна степен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен от съда. Твърди, че страната е доказала главно и пълно и претърпените психически вреди.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на застрахователя адв.Т.Г., ведно с искане за присъждане на сторените разноски.

Насрещната въззиваема страна, не се явява в открито заседание, но с писмена молба, докладвана в заседанието, поддържа депозирания отговор и оспорването на жалбата.

Претендира разноските за двете инстанции.

За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че производството е образувано по искова молба на Я. Д. Н. срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.: Живот и Здраве”АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2 630,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.05.2023г. Твърди се, че вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2022г. в гр.Варна, на бул.„Княз Борис I", виновно причинено от М. Н. -водач на товарен автомобил, марка „Ивеко" с ДК № *****, застрахован по риска Гражданска отговорност в „ЗАД Д.: Живот и Здраве” АД. Произшествието е настъпило рано сутринта, около 08:50 часа, на бул.Княз Борис I в гр.Варна, където било реализирано ПТП при сблъсък между мотоциклет марка „Ямаха" модел „R3“ с ДК № *****, управляван от ищеца Я. Д. Н. и товарен автомобил, марка „Ивеко" с ДК № ***** с водач М.

Н.. Управляваният от ищеца мотоциклет се движел по лявата лента на бул.„Княз Борис I“, посока центъра на града като в същата лента на мястото на отбивка за Военноморско училище бил спрял товарният автомобил, които бил без пуснати светлини за сигнализация и без поставени сигнални конуси. Ищецът се опитал да го заобиколи отдясно, но не успял и последвал удар на лявата част на кормилото на мотоциклета и левия крак на ищеца в десния заден край на товарния автомобил. Твърди се съставен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 331-ПП/2022 г. по описа на ОД на МВР Варна. При произшествието ищецът твърди, че бил увреден. Бил закаран в МБАЛ „Св Анна“, където бил хоспитализиран в ортопедичното отделение, след което преместен и лекуван във ВМА – гр.Варна, после отново върнат в МБАЛ „Св Анна“. Твърди, че получил голяма разкъсно-контузна рана на дисталната част на лявото бедро, множествени счупвания -фрактура на 2, 3, 4 и 5 метакарпални кости на лявата ръка. Във връзка с получените травми ищецът извършил разходи за лечение в общ размер 5 260,55 лв., описани в исковата молба. Твърди се още, че до момента болките и страданията не са отшумели. Ищецът изживял силен стрес, а поради увреждането бил лишен за дълго време от обичайния си динамичен начин на живот. Твърди се действаща към датата на ПТП за товарн и я автомобил застраховка „Гражданска отговорност". Твърди се отправена застрахователна претенция и бездействие на застрахователя. Претендира се обезщетение в размер на 100 000 лв., като предвид приноса 3 на ищеца за настъпване на процесното ПТП, искът се поддържа до размера от 50 000 лв., съответно искът за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, също се поддържа частично до размера от 2 630,27 лв.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.: Живот и Здраве”АД оспорва иска по основание и размер. Признава съществуването на застрахователно правоотношение за товарния автомобил, но оспорва наличието на противоправно поведение и вина на водача на същия и описания в исковата молба механизъм за настъпване на произшествието. Твърди се, че вина за процесното ПТП има само и единствено ищецът.

Оспорва твърдението, че водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, изразяващо се в необозначаване на спрелия автомобил като твърди, че същият е обозначил спрелия плътно до бордюра автомобил чрез аварийни светлини. Счита, че причина за произшествието е управлението на мотора от ищеца с превишена и несъобразена с пътния участък скорост, несъобразяване с поведението на останалите участници в движението и с техническите му възможности да управлява мотоциклета. Възразява се, че Я. Н. не притежава необходимия опит и свидетелство за правоспособност да управлява процесния мотоциклет, бил без предпазно облекло, с което е допринесъл за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. Счита, че приносът на пострадалия надхвърля 50%. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди като вид и характер увреждания в сочения размер и интензитет, наличието на причинноследствена връзка с произшествието. Оспорва последиците и начина по който е протекъл оздравителния процес и счита същият за приключил. Оспорва твърдението за психически увреди на ищеца от процесното събитие. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишено и несъответстващо на практиката. Оспорва претърпените имуществени вреди. Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който се търсят.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, в предметните предели на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Сезиращата въззивна жалба е редовна и допустима - подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител с пълномощно по делото, срещу подлежащ на обжалване акт, при интерес от обжалването. Жалбата е надлежно администрирана.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановено определение №431/28.07.2025г. и в определение №554/29.09.2025г. по въззивното дело.

Първоинстанционното решение е изцяло предмет на обжалване в уважената част по отношение претенциите за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди на пострадалото от ПТП лице. В отхвърлителната част решението е влязло в законна сила.

Доколкото не е налице уважена част от съдебното решение, която да се ползва със сила на 4 пресъдено нещо относно релевантни по прекия иск факти и обстоятелства, въззивният съд е длъжен да обсъди предпоставките по иска с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.