Решение № 66 от 19.02.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кърджали, 19.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №

20225140101292 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ, във вр. с чл.186, във вр. с чл.195, ал.1, във вр. с чл.188, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Постъпила е искова молба Л. Б. С., в която се твърди, че ищцата работи в ДГ„М. Г.“ гр.

Кърджали на длъжност „старши учител“, като посочената длъжност заема въз основа на безсрочен трудов договор. Твърди, че е председател на синдикална организация към КНСБ към ДГ„М. Г.“ гр.

Кърджали. Сочи, че с искане за даване на обяснения от 12.09.2022г. й е поискано даване на такива във връзка с преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите й задължения в длъжностната й характеристика, нарушаване на Правилника за дейността на ДГ„М. Г.“ гр.

Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали, което било извършено на 18.07.2022г. Сочи, че е дала обяснения с вх.№ 379/14.09.2022г. по формулирани в искането въпроси. Твърди, че със Заповед № 276/15.09.2022г., издадена на основание публикации в интернет страниците на вестник „Нов живот“ гр.Кърджали, „Кърджали - БГ Вести“ от 18.07.2022г., издадена от ИД Директор на ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали П. С., ищцата е наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ без да е от кога. Счита издадената заповед за незаконосъобразна и немотивирана, както и издадена в нарушение на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.Счита, че наложеното наказание е тенденциозно и преднамерено. Сочи, че едва в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за първи път се твърди, че ищцата е оставила 25 на възраст между 4 и 6 години без контрол, за да участва в протест, като за такова деяние изобщо не й е било искано обяснение. Заявява, че не е напускала преждевременно работа на 18.07.2022г., като, напротив, до края на работното си време е била на работа, като е започнала в 07.00 часа сутринта и до края на работното време е била постоянно с децата, като сочи, че само в 8.30 часа, когато децата закусват ги е оставила за не повече от 5 минути заедно с възпитателките, тъй като е била извикана в качеството й на председател на синдикална организация от част от родителите на децата навън, където се провеждал протест от тях против директорката на ДГ„М.

1

Г.“. Счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, налагащо налагане на дисциплинарно наказание. Алтернативно се твърди, че дори да са допуснати несъществени пропуски в работата на ищцата, то тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна издадената заповед № 276/15.09.2022г. на ИД Директор на ДГ„ М. Г.“ гр. Кърджали П. С. и да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира направените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, с който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен по подробно изложени съображения, като счита, че заповедта е мотивирана и издадена в съответствие с разпоредбите на чл.195 от КТ, като е налице нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск, като претендира за направените по делото разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ищцата Л. Б. С. работи в ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали на длъжност „старши учител“, като посочената длъжност заема и към настоящия момент. Установява се също, че със Заповед № 276/15.09.2022г., на директора на ДГ „М. Г.“-гр. Кърджали й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

В настоящото производство дисциплинарното наказание е оспорено от ищеца по същество, като се отрича извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. В тежест на работодателя е да докаже в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, при спазване на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е необходимо за законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание, и че наказанието е наложено за действително извършено от служителя дисциплинарно нарушение.

Преди да разгледа спора по същество, съдът следва да провери дали при налагане на наказанието работодателят е спазил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1, чл.194, ал.1 и чл. 195, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Значението на това задължение е работодателят да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се 2 защити. Наказанието наложено без изслушване на нарушителя, респективно без поискване на писмени обяснения от него е незаконно.

От събраните по делото доказателства не се установи работодателят-ответник да е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства във връзка с нарушенията, така както са посочени в оспорената заповед.

От приетото писмо-искане изх. № 205/12.09.22г. се установява, че от ищцата е поискано да даде обяснения за извършено дисциплинарно нарушение на 18.07.22г. изразяващо се в преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения предвидени в длъжностната характеристика, нарушаване на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр.

Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали. Единствено за преждевременното напускане на работа е посочена дата, но липсва час на извършване на нарушението- кога е напуснала и кога е следвало да напусне, като за другите нарушения липсва посочване на време на извършването им. Нещо повече, самите нарушения „неизпълнение на трудовите задължения предвидени в длъжностната характеристика“ и „нарушаване на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали“ са посочени общо, поради което служителя няма как да разбере за какви нарушения следва да даде обяснения. Не е посочено кои трудови задължения предвидени в длъжностната характеристика на ищцата не са изпълнени, както и кои разпоредби на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали ищцата е нарушила.

Предвид липсата на каквито и да било индивидуализиращи белези относно конкретното деяние, изрязващо се в „неизпълнение на трудовите задължения на ищцата предвидени в длъжностната й характеристика“ и нарушения на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали“, съдът намира, че не са изпълнени формалните изисквания за даване на обяснения за нарушенията, така както са описани в оспорената заповед.

Едва в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание са посочени конкретни разпоредби, но така както е формулирано писмо-искане не може да се приеме, че за посочените в заповедта нарушения са искани обяснения по реда на чл. 193 от КТ, каквото е законовото задължение. Също така едва в заповедта за налагане на дисциплинарно наказания за пръв път се посочва, че ищцата е оставила 25 деца на възраст между 4 и 6 години години без контрол, за да участва в протест, като за такова деяние изобщо не й е искано обяснение.

На следващо място, чл.195, ал.1 от Кодекса на труда поставя изисквания и към формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва да бъде задължително в писмена форма и в нея следва да се посочат нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е 3 императивна, за прилагането й съдът следи служебно и липсата само на един от посочените в нея елементи в заповедта за дисциплинарно наказание, е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед не съдържа времето на извършване на нарушението. В оспорената заповед е посочено общо, че ищцата "на 18.07.2022 год. в работно време е напуснала преждевременно работа, за да участва в протест организиран пред ДГ „М. Г.“ гр.Кърджали, който протест е отразен на интернет страниците www.bnr.bg,www.kardiali.be, www.novi ivot. info, www.haskovo .net и др.", като не е посочено кога е напуснала преждевременно работа и за колко време. Липсва прецизно посочване и на нарушението.

Съдът намира, че оспорената заповед е и немотивирана, доколкто не съдържа цялостното описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е било извършено дисциплинарното нарушение, последиците, които са възникнали от тези нарушения, евентуално оценка на обясненията на нарушителят, преценка на вината му и нейната форма според работодателя.

Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. /Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./.

Доколкото ищцата оспорва изрично фактическите основания за издаване на процесната заповед и оспорва да е разбрала защо й е наложено едно от най-тежките дисциплинарно наказание, то в тежест на работодателя е да установи основанията за издаване за заповедта и конкретните нарушения на трудовата дисциплина, мотивирали работодателя да наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Изложените по-горе доводи обуславят незаконност на уволнението и неговата отмяна.

Предвид наличието на абсолютни отменителни основания, съдът намира, че не следва да обсъжда тежестта на нарушенията и съответствие на наложеното наказание с нарушенията, доколкото по делото не се установява по категоричен начин и кои точно са те.

За пълнота на изложението, настоящия състав намира, че дори ищцата да е напуснала за кратко време работното й място, за да отговори на въпроси в качеството й на „председател“ на синдикална организация във връзка с провеждан протест пред ДГ „М. Г.“, то това нарушение не съответства по тежест на наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", което е самостоятелно основание за отмяна на наложеното наказание. В тази насока от показанията на единствения незаинтересован от изхода на спора свидетел И. Р. Ю. се установява, че ищцата е присъствала на протеста около 10 - 15 минути, като през това време децата от групата на ищцата са били под надзора на помощник възпитателката - Ц.

С..

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 420 лв. за заплатено адвокатско 4 възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.