Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 407 от 28.05.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1424/2024
Вид
Решение № 407
Подписан
28.05.2024
В сила
30.09.2024
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182,ал.1,т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201424 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на А. У. Ф.Д. ЕГН **********, с адрес обл.София, община К., гр.К. ул.************* чрез пълномощника адв.В. З., против Наказателно постановление №23-0769004329/19.02.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас,С-р „Пътна полиция“Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр.ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200, 00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателят поддържа теза за неправилно възприети фактически положения,т.к. жалбоподателят се движел с наказуема скорост 125 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място В-26 до 90 км/ч към датата на деянието, а не според посоченото-до 80 км/ч, което обуславя различно превишение -32 км/ч,а не и възприетото от АНО „от 41 до 50 км/ч“. В допълнение излага и критични аргументи относно дефицити при пълното и точно описание на нарушението и неправилно индивидуализиране на нарушената материално-правна норма.Настоява се за цялостна отмяна на НП, а в евентуалност за намаляване на наложеното административно наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Представено е писмено становище,с което жалбата се поддържа и се настоява за отмяна на НП и присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, се представлява от юрк.Ж., която моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление с аргумент за безспорна доказаност на нарушението.Изразява възражение за прекомерност срещу претендирания размер на адвокатския хонорар и претендира присъждане на разноски.

1

По допустимостта на жалбата:

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2023 г. в 06:53 часа, било констатирано,че неустановен извършител управлявал лек автомобил

"Мерцедес Ц 200", с рег.№********* в гр.Бургас ,ПП-Е-773,км 491 до бензиностанция ‚Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен,към КПП-1 с наказуема скорост 125 км/ч. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 80 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това неустановеният извършител управлявал автомобила със скорост от 125 км/ч при отчетен толеранс на измерената скорост -3%. Нарушението било установено и заснето под клип №S0000866F210 от АТСС Multaradar с фабр.№00209D32D4F9,като снимков материал от нарушението с параметрите на измерената скорост бил показан на собственика. На жалбоподателя А. Д. била връчена покана за съставяне на АУАН на 25.10.2023 г. и на същата дата същият попълнил декларация за предоставяне на информация във вр.с разпоредбата на чл.188 ЗДвП, в която декларирал, че не може да посочи лицето, управлявало собственото му МПС с рег.№********** на 25.06.2023 г. в 06,53 ч.

Нарушението било извършено в условия на системност, видно от ЕФ серия К №6139672 и серия К №6839142, влезли в сила на 11.05.2023 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA №726135/05.11.2023 г., в който били пресъздадени гореописаните фактически параметри относими към съставомерните обективни и субективни признаци на допуснатoто от жалбоподателя нарушение, което актосъставителят субсумирал под материалноправната норма на чл.21,ал.2 вр.чл.21,ал.1 ЗДвП, като във вр.с констатацията за системно превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 41 до 50 км/ч била посочена и санкционната норма на чл.182,ал.5,вр.чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП.

На 29.09.2023 г. А. Д. получил поканаза съставяне на АУАН по реда на чл.40,ал.1 ЗАНН чрез съдействието на ОДМВР-София, РУ-К..

Актът бил връчен на въззивника на 27.11.2023 г.чрез съдействието на органите на ОДМВР-София, РУ-К.. Възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Наказващият орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на допуснатото нарушение и при нормативна тъждественост на приложимия материален закон, впоследствие издал срещу въззивника атакуваното НП, с което му били наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 1200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 182, ал.5, вр.ал.1,т.5 от ЗДвП за допуснатото нарушение на чл.21,ал.2,вр.чл.21,ал.1 ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2024 г.

В случая от приобщената схема на пътния участък, постъпила с писмо от зам. Кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, се установява,че конкретно обозначения в НП пътен участък като място на нарушението е сигнализиран с пътен знак В26- ограничение на скоростта до 80 км/ч, действащо към датата на нарушението 25.06.2023 г.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 25.06.2023 г. се контролирало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на нарушения тип 2

“Multaradar SD 580”, която успешно преминала последваща проверка през м.февруари 2023 г. съгласно Протокол от проверка №005 -СГ-ИСИС/09.02.2023 г. /л.25/, със заключение,че отговаря на одобрения тип, като грешките на превишават максимално допустимите грешки за типа средство на измерване.

Въз основа на установеното нарушение от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на нарушения преписката била оформена и изпратена до РУ К. на ОДМВР София за попълване на покана по чл.40 ЗАНН и декларация по чл.188 ЗДвП. Преписката била обратно върната в ОДМВР –Бургас, С-р Пътна полиция, с попълнена декларация по чл.188 ЗДвП от жалбоподателя и връчен му на 27.11.2023 г,. АУАН.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. По отношение спазването на срока на чл.34,ал.1 ЗАНН съдът намира, че нарушителят е станал известен на 25.10.2023 г. с попълването на декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя. Действително разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП предвижда възможност във връзка с административни нарушения установени в отсъствие на нарушителя, собственика на автомобила в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ да представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това обаче не изключва възможността предварително собственика на автомобила да бъде поканен да попълни декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП . Именно в тази хипотеза актът е съставен на 05.11.2023 г. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление – на 19. 02.2024 г. / в т.см.виж Решение № 1776 от 1.03.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2113/2023 г.

При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните реквизитни характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Описанието на фактическото съдържание на нарушението удовлетворява критериите за пълнота, яснота и изчерпателност по отношение на основните характеристики датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението, с конкретно структуриране на фактите относно проявената форма на активно неправомерно поведение и точно изброително представяне на електронните фишове, обосноваващи признака „в условия на системност“. Неоснователно е възражението за допуснато в хода на административно наказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в акта и в наказателното постановление не е посочена стойността на превишението на скоростта.В АУАН и в Наказателното постановление са посочени: скоростта на движението на автомобила 125 км/ч след приспаднатия толеранс на измерената скорост -3% и стойността на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта 80 км/ч. При тези данни стойността на превишението може да бъде установена с обикновено аритметично изчисление. Поради това непосочването на тази стойност по 3 никакъв начин не създава пречки за санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, т. е. не накърнява правото на защита.

Законосъобразно и в закономерна връзка с фактическата страна на изясненото и доказано нарушение е индивидуализирана нарушената законова разпоредба на чл.21,ал.2 вр. чл.21, ал.1, ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Ето защо, лишени от формално и логическо основание са декларативно въведените възражения в жалбата за неяснота на описаното нарушение и неправилна индивидуализация на неговата правна квалификация. В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект процесуални нарушения на административно -производствените правила.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите,касаещи съставомерността на осъщественото нарушение на чл.21,ал.2вр.ал.1 ЗДвП.

Посочената доказателствена съвкупност е в корелативна връзка и с приобщеното веществено доказателствено средство.

Превишението на скоростта е установено с годно техническо средство, а за факта на нарушението е представена снимка, изготвена на база свалените клипове от стационарното техническо устройство. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП , изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

В случая представената по делото снимка удостоверява скоростта, с която се е движило превозното средство,129 км/ч при отчетен толеранс -3% / 3%, съотнесени към измерената скорост от 129 км/ч обосновават в цифрово изражение приспаднатия толеранс от приблизително 4 км/ч,с точност 3,87 км/ч/.

От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък е монтиран пътен знак В26- 80 км/ч. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“ в населено място – 80 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 80 км/ч.