Решение № 260349 от 19.04.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ......... 19.04.2021 г. Гр. Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ

ГРАЖДАНСКИ състав

НА

24 февруари 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: Диана Стоянова

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело

№ 4341 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник. Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством

Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.

Твърди, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Твърди, че през периода от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", намираща се в общ. Тополовград:

-за м. октомври 2015г. е заплатена сумата 92,13лв. по фактура №**********/31.10.2015г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Посочва, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.

Посочените в Раздел ІІ, т. 1 от исковата молба суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Считат, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с

Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.

11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електричерки мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „ОРЕШНИК", като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две

ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод

„Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода".

Относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД твърди, че е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С

Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, от дружеството са изпратили писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:

-Подстанция „Тополовград" - извод

„Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;

-Извод„Рила"

-Вик - Зимница

-ПС Ханчето

След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не е сторено.

Във връзка с това от дружеството е изпратено и следващо писмо изп.

№ 2013/05.12.2008г., с което отново изрично са посочили, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочили изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:

-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник

-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.

На това тяхно искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД е изпратило писмо изх.

№ 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следва да им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV извод

„Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството е изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.

„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложили и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Твърдят, че независимо, че дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, първият ответник не изпълнявал задълженията.

Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставило на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството.

За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено

Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Считат, че поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на ответника, ищеца не дължи заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия има за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод Венеция. Дори и измервателната група да е монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответника няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея няма ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не била собственост на ответника.

Границата на собствеността са изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключва факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулира недобросъвестно. Ответника притежава лицензия, но не притежава собствеността върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това, като не е изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие е допуснало нарушение на закона и не е осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за дЬстъп до електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора./е тази връзка Решение №227/11.02.2013г., постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на ВКС/. При така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто предмет е недължимост на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесиите фактури, е обусловено от преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия период е измерено в местата, определени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая предвид липсата на изрични уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал.