Решение № 8542 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8542 гр. С., 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110164766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против К. А. Г., ЕГН ********** с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2 453,41 евро (4 798,45 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. Н., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** с аб. № ***** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 322,41 евро (630,58 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., сумата в размер на 21,13 евро (41,32 лева), представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода 05.2021г. – 04.2023г., както и сумата от 4,76 евро (9,30 лева), представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение, дължима за период от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 24996/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като 1 ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия, доколкото не се доказва, че същата е собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия, нейното реално отчитане, както и поискана от страна на потребителя доставка. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Далсия“ ООД (правоприемник на „Далсия Елвеко“ ЕООД).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 24996/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 13.05.2024г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено К. Г., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал 5 ГПК, като в законоустановения срок възражение не е постъпило. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при 2 доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67, том LLV, дело 20525/1997г. Верка Илиева Мицева и съпругът

Александър Тушев Мицев са дарили на дъщеря си К. А. Г. процесния топлоснабден имот – апартамент №22. С молба декларация от 2002г. ответникът К. Г. се е летигимирала като собственик на имота пред ищцовото дружество и е направила изрично искане за откриване на партида на нейно име. Няма данни по делото да е налице последващо разпореждане с имота. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът Г. е била собственик на имота в исковия период и в това си качество е била клиент на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението за периода не е осъществен достъп за отчет в апартамента, като е начислена служебно ТЕ, като в имота има 2 броя радиатора и 1 бр. щранг лира. Изчислена е и ТЕ за БГВ на база без отчет на водомер по 140 л дневно за 2 броя потребители. ТЕ за сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем – 134 м3 и този на ЕС.

Според вещото лице изравнителната сума за процесния период е +166,46 лева /85,11 евро/ за доплащане. Начислената сума по фактури е в размер на 4647,69 3 лева, от които 1540,33 лева за отопление на имот и сградна инсталация и 3107,36 за БГВ. Задължението за потребена ТЕ възлиза на 4814,15 лева/2461,43 евро/.

Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на дължимите суми е спазена нормативно установената методология, тъй като разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (приложима за исковия период) установява задължение за всички клиенти да осигуряват достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.

139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От приетите по делото и неоспорени от ответника констативни протоколи за извършен отчет (л. 95 и 96), подписани от представител на ЕС, несъмнено се установява, че за периода 2021/2022 и 2022/2023 г. не е бил осигурен достъп за отчет на водомера и отоплителните уреди в процесния апартамент № 22.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената топлоенергия в определено количество, като основанието на което се претендира е възникнало облигационно правоотношение между страните и доставката на топлинна енергия, а не нейното реално отчитане (в този смисъл Решение № 842 от 16.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7808/2021 г.). Изрично в този смисъл е Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 6397/2013 г., IV г. о., ГК , в което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. Предвид това неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал наличието на пречки за отчитане, респ. основанието за служебно начисляване на задълженията.

Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, приема, че за процесния период дължимата главница на ТЕ възлиза на 4814,15 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало искът за главница ТЕ е основателен в пълен размер.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно 4 разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 21,13 евро (41,32 лева).

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Предвид основателността на иска за главница, то искът за мораторна лихва се явява основателен в посочения размер.