Решение № 309 от 30.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20254500500421 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Районен съд- Русе с решение № 372 от 06.03.2025г. постановено по гр.д.

№ 5173/24г. на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е признал за установено по отношение на И. К. М., Б. К. М., А. Н. К. и Н. Й. Й., че дължат на „Енерго-Про Продажби“АД, гр. Варна 9009, парични суми- по 500,74 лева всеки представляващи по ¼ от цена на доставена електрическа енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 09.03.2023 г. до 13.12.2023 г., заедно с лихви, за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 4/10.01.2022 г. по ч. гр. д. № 430/2022г. на РРС. Със същото решение И. К. М., Б. К. М., А. Н. К. и Н. Й. Й. са осъдени да заплатят на „Енерго-Про Продажби“АД направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В диспозитива на решението не са посочени нито номера на фактурите от които произтича задължението, нито обекта в който е доставена електроенергията и мрежовите услуги, нито титуляра на задължението, който би трябвало да е потребил споменатата електроенергия и мрежови услуги, а от друга страна погрешно са посочени и номера на заповедта за изпълнение и номера на делото по което е издадена, във връзка с които се води исковото 1 производство.

От исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 5173/24г.на Районен съд- Русе е видно, че се иска установяване на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 430/2024г. на Районен съдРусе, а не както в посочено в обжалваното решение - ч.гр. дело № 430/2022г. на Районен съд- Русе.

От приложеното заповедно производство- ч.гр. дело № 430/2024г. на Районен съд- Русе се установява, че срещу И. К. М., Б. К. М., А. Н. К. и Н. Й.

Й. е издадена заповед за изпълнение, във връзка с доставена електроенергия на обект, с клиентски № ********** и абонатен № ****************, в гр.

Русе, на ул. ********* № **. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че титуляр на партидата е била Л.А.Д., ЕГН **********, чийто наследници са ответниците.

В исковата молба по която е образувано гр.д.№ 5173/24г. на Районен съд- Русе е посочено, че обекта с клиентски № ********** и абонатен № 32З470001143030А, в гр. Русе, на ул. Войводова № 11 е с титуляр ЕТ „ФАЕЛ***** **********“ с ЕИК *********, както и че Л.А.Д. с ЕГН ********** е починала на **.**.****г.

Така при съвместен анализ на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение, исковата молба по която е образувано първоинстанционното дело и решението по първоинстанционното дело, може да се стигне до извода, че претендираните суми представляват задължения на ЕТ „ФАЕЛ- ***** **********“ с ЕИК ********* за заплащане на цената на доставена електроенергия и мрежови услуги, които задължения след смъртта на Л.А.Д. с ЕГН ********** са преминали към нейните наследници- И. К. М., Б. К. М., А. Н. К. и Н. Й. Й..

Недоволни от това решение въззивна жалба подават ответниците И. К.

М., Б. К. М., А. Н. К. и Н. Й. Й., като считат, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и противоречи на закона и събраните доказателства. Сочат, че не е доказано правоотношение във връзка със снабдяване с електрическа енергия на имота на ул. ********* № **, като няма нито заявление, нито договор за електроснабдяването на този имот.

Въззивната жалба е допустима- подадена е в законовия срок от страни по делото срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционното решение е необосновано, като липсва адекватен анализ на събраните доказателства. Повечето правни изводи са погрешни и са направени при нарушаване на правилата за тежестта на доказване и при неясна обосновка.

От правна страна Окръжният съд приема следното:

В исковата молба по която е образувано първоинстанционното дело се излагат пространни съображения за нормативната уредба, която урежда 2 правоотношенията във връзка с доставката на електроенергия и за общите условия на енергодружествата, като „годен източник на облигационни задължения“. Посочените нормативни актове и общи условия обаче не създават договорно отношение, а те уреждат възникнали договорни отношения.

Договорно правоотношение (и съответно задължение за заплащане на електроенергия и мрежови услуги) може да възникне по два начина: като се сключи писмен договор или като собственикът/ползвателят на един електрифициран имот започне да ползва електроенергия в имота и така с конклудентни действия изрази съгласие да бъде обвързан от договорно правоотношение при общи условия, които се одобряват от държавен орган.

В случая „Енерго-Про Продажби“АД нито твърди, нито представя доказателства за сключването на писмен договор във връзка с електроснабдяването на имота. В обжалваното решение се сочи: „Според настоящия състав не се оспорва от ответниците собствеността на процесния имот…“ . Съдът обаче не е посочил, кой според него е бил безспорният собственик на имота- Л.А.Д. или ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“. А това е изключително значим въпрос за целите на делото, тъй като „титуляр на партидата“ /по терминологията на исковата молба/ е ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“, а в по-голямата си част задълженията, които са начислени са за мрежови услуги, вкл. т.нар. „цена за достъп“, която цена се дължи само от небитови клиенти.

Ако първоинстанционният съд беше положил усилия да изясни релевантния въпрос, кой е собственика на електроснабдения имот (като постави въпроси на страните по реда на чл. 145 от ГПК и ги задължи да представят доказателства за това), щеше да установи, че това са Л. и М. Д., което логично следваше да доведе и до релевантния въпрос- как и защо е открита партида за имота на името на ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“ без данни и/или доказателства търговецът да е едноличен собственик на имота и без да е изразявал воля за електроснабдяване на имота като небитов клиент.

А признанието на „Енерго-Про Продажби“АД (л.56), че обекта е бил „причислен към партидата“ на ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“ на **.**.****г. (*** години след смъртта на Л.А.Д.), наред с безспорния факт, че никой от наследниците на Д. след смъртта й не е поел предприятието на едноличния търговец, води до категоричния извод, че „открИ.ето на партидата“ на ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“ е станало без волеизявление от страна на едноличния търговец и по еднолично решение на „Енерго-Про Продажби“АД. Така обаче договорно правоотношение не може да възникне.

ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“ не е собственик на имота в гр. Русе, на ул.

*********№ **, като по делото липсват доказателства този имот да е бил част от активите на едноличния търговец. Няма и доказателства за сключен договор между ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“ и „Енерго-Про Продажби“АД. Изложеното води до категоричния извод, че между страните не са възникнали договорни отношения. На следващо място- по-голямата част от претендираната сума представлява т.нар. „цена за достъп до 3 електроразпредслителната мрежа“. Тази цена се дължи независимо дали се потребява реално електроенергия, като с нея се заплаща за това, че енергодружеството е поело задължение да предоставя съответното максимално количество електроенергия. В случая обаче такова задължение не се доказа да е поемано.

Размера на „цената за достъп“ също е определен необосновано, като за да го определи първата инстанция използва заключението на вещото лице, в което е посочено, че „предоставената мощност на абоната съобразно присъединителните съоръжения е ** KW“. Този извод вещото лице прави от писмо на ЕРП Север, в което е посочено, че съществува констативен протокол, в който е посочено, че в обекта е монтиран миниатюрен автоматичен прекъсвач 3х63 ампера, от което са направени изчисления за това каква е максималната мощност, която може да пропусне монтирания прекъсвач.

Това обаче далеч не е равнозначно, че „Енерго-Про Продажби“АД е поело задължение да осигурява тази максимална мощност. Това дори не гарантира, че „Енерго-Про Продажби“АД има техническата възможност да достави посочената максимална мощност, тъй като освен един електрически прекъсвач, мрежата има и други компоненти, които също имат някакви ограничения в мощността. С други думи- това, че в една електрическа мрежа има монтиран прекъсвач, който може да издържи товар 39K W, въобще не гарантира, че всички други компоненти в мрежата могат да понесат такъв товар, нито гарантира, че доставчикът разполага с такава свободна мощност. И не на последно място за съществуването на посочения прекъсвач научаваме от заключение на вещото лице, което прочело това твърдение в писмо на ЕРП Север, където се цитира констативен протокол, който обаче не е представен нито по делото, нито на вещото лице. И ако вещото лице смята, че може напълно да се доверява, че даден удостоверителен документ (констативния протокол) съществува и е верен, само защото така е написано в друг документ изхождащ от заинтересована страна (писмо на ЕРП Север), то съдът би следвало до подходи критично към такова доказателства и да съобрази, че споменатия констативен протокол е частен удостоверителен документ изходящ от заинтересована страна, а освен това и не е представен по делото.

По тези съображения Окръжният съд приема, че по делото не е доказано възникването на договорни отношения между ЕТ „ФАЕЛ- ***** ***********“ и „Енерго-Про Продажби“АД, не е доказан и размера на мощността, която е определяща за размера на цената за достъп. По тези съображения първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят.

Жалбоподателите претедират разноски. Пред първата инстанция е представен договор за правна помощ, по който е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, липсва отбелязване сумата да е заплатена. В последващо писмено изявление на ангажирания адвокат до съда се сочи, че сумата е платена, което изявление е равнозначно на разписка за плащане (и двете 4 представляват подписан писмен документ, в който получателя на дадено плащане признава, че го е получил), поради което за първата инстанция „Енерго-Про Продажби“АД следва да заплати разноски на насрещните страни в общ размер на 500 лева.

Пред въззивната инстанция се иска присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38А от Закона за адвокатурата.

Представено е обаче само пълномощно на адвоката, като липсва договор за правна помощ предоставена по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което възнаграждение за адвокат не следва да се присъжда. По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 372 от 06.03.2025г. постановено по гр.д.№ 5173/24г.на Русенския районен съд, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК

103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е да бъде признато за установено, че всеки един от ответниците И. К. М., ЕГН **********, гр. Русе, ул. .**** *****“ № **, Б. К. М., ЕГН **********. гр.

Русе, ул.„**** *****“ № **, А. Н. К., ЕГН **********. гр. Русе, ул.„*****“ № * и Н. Й. Й., ЕГН **********, гр. Русе, ул.******“ № *, в качеството им на наследници на Л.А.Д., ЕГН ********** дължат на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691 суми за обект, с клиентски № ********** и абонатен № ****************, в гр. Русе, на ул. ********* № ** в размери както следва: по 500,74 лева всеки- цена на доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., ведно със законна лихва от **.**.**** г. до окончателното заплащане както и по по 44,23 лева всеки- лихва за забава от деня, следващ падежа на всяка една фактура до **.**.**** г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 430/2024г. на РРС.