Решение № 3268 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3268 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110144592 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „ЗК Л и“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу С О, с адрес гр. ххх, положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №51286/2021г. по описа на СРС, 90 състав.

Ищецът твърди, че на 29.05.2018г. около 17:20 часа в гр. ххх, с посока на движение от кв. „Б“ към местност „З м“, при разклона за „М с“, водачът П.

П. В. при управление на собствения си лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“, с рег. №ххх, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което реализирал ПТП, при което на лекия автомобил били причинени материални щети. Твърди, че собственикът на лекия автомобил „Субару“, модел „Легаци“, с рег. №ххх, е имал сключен договор за застраховка „Каско” с ищцовото дружество, застрахователна полица №ххх, валидна за периода от 08.04.2018г. до 07.04.2019г. Навежда твърдения, че изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 223,92 лева, с което твърди, че встъпил в правата на 1 застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за доброволно плащане на сумата, но плащане не последвало. Ето защо ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за посочената сума, както и за мораторна лихва в размер на 69,27 лева за периода от 01.10.2018г. до 31.08.2021г., по което било образувано ч.гр.д. №51286/2021г. по описа на СРС, 90 състав, като в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните вземания. Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът С О оспорва изцяло предявените искове. Поддържа, че С О е възложила ремонт на улицата на „фирма“ АД, поради което е направено искане за привличане на това дружество като трето лице – помагач на страната на ответника. Не били уточнени размерите на твърдяната дупка/шахта и разположението на същата на пътното платно. Протоколът за ПТП бил съставен повече от три часа след настъпването му. Нямало доказателства за определяне на точното местоположение на препятствието, къде е било разположено на платното за движение и начина на преминаване през него, вида и размера му. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и щетите по МПС. Не оспорва изплащането на застрахователно обезщетение, но счита, че същото е изплатено без да са установени действителните факти по настъпване на ПТП. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Привлеченото от ответника трето лице – помагач „фирма“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Х А, оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Представен е протокол за ПТП №1705512/29.05.2018г., в който е 2 отразено, че по данни на водача МПС се движи в района на парк „В“ по бул.

„Б п“ с посока от кв. „Б“ към м. „З м“ и на разклона за „М с“ самокатастрофира в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се в средата на платното за движение.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Субару“, модел „Легаци“, с рег. №ххх е бил сключен договор за застраховка „Каско” застрахователна полица №ххх, валидна за периода от 08.04.2018г. до 07.04.2019г, в сила към датата на процесното ПТП.

На 29.05.2018г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на което е образувана преписка по щета №0000-1201-18/254966, по която на застрахованото лице е изплатено застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди в размер на 223,99 лева. Ищецът е отправил до ответника покана за доброволно плащане на сумата, която последният е получил на 31.08.2018г.

По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по лек автомобил „Субару“, модел „Легаци“, с рег. №ххх се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното събитие, като стойността на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 275 лв. Разпитан пред съда в качеството на свидетел, водачът на автомобила П. П. В. разказва, че през м.май 2018г. при движение към „З м“ с лек автомобил „Субару аутбек“ имало две, три дупки една до друга, които нямало да бъдат избегнати и били много дълбоки. Свидетелят преминал през една от трите дупки и се изкривила джантата на предна гума. Размерът на дупката бил 50 на 50 см и нямало как да я избегне, защото от другата страна имало движение, а било и тъмно заради сянката, която се получавала. Видял дупката два метра преди случката и нямало как да я избегне. Там не можело да се шофира бързо заради завоите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на 3 вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №51286/2021г. по описа на СРС, 90 състав.

Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“, с рег. №ххх е бил сключен договор за застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 223,92 лева.

Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – С О.

Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните 4 пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.

Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на общински път.

Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.

49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при 5 изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение.

Ответникът е направил възражение за недоказаност на механизма на увреждане на автомобила, т. е. на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на местен път, което възражение съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Механизмът на настъпване на ПТП, а именно чрез попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка се доказва от събраните по делото доказателства: приетият като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №1705512/29.05.2018г., кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетеля П. П. В..

Представеният протокол за ПТП №1705512/29.05.2018г. е съставен след оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма. Съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, като в случая протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място, като служителят е установил наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, и същата е отразена в схемата на ПТП в съставения протокол. Съставителят на протокола е удостоверил пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като разположението на МПС, участник в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието и др., и представлява официален свидетелстващ документ относно посочените обстоятелства. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че щетите по лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“, с рег.