Решение № 2062 от 27.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2885/2026
- Вид
- Решение № 2062
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2062 гр. София, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502885 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба на длъжника „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу разпореждане от 29.07.2025г. по изп.д. № 20259210400871 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че бил платил претендираните вземания в срока за доброволно изпълнение и по делото не били извършвани изпълнителни действия. С оглед на това и предвид практиката на СЕС, претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лева било прекомерно. Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане и да намали поради прекомерност приетото от частния съдебен изпълнител адвокатско възнаграждение за водене на делото. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателите по изпълнителното дело Д.С.В. и Г.И.А. са подали възражение по жалбата, в което развиват съображения за нейната неоснователност.
Считат, че адвокатското възнаграждение било дори под минималните размери, определение в Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по него. Молят съда да остави без уважение жалбата.
В своите мотиви частният съдебен изпълнител е посочил, че освен образуването на изпълнителното дело била подадена и молба от взискателите на 16.07.2025г. с искане за налагане на запори на моторни превозни средства. Счита, че приетото адвокатско възнаграждение било съответно на извършената от адвоката работа по делото. Моли съда да 1 остави без уважение жалбата.
Съдът, както взе предвид становищата на страните, намира следното.
Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело – срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/ в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Процесното възнаграждение от 400 лева е уговорено и платено в брой съгласно представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, който служи за разписка относно неговото плащане. Ето защо извършването на разноските е доказано.
Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя е основателно. При разглеждане на наведеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът е длъжен да съобрази Решението на СЕС от 25 януари, 2024 г. по дело C-438/22. В това задължително за националните съдилища решение на СЕС (чл. 633 ГПК), е прието, че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, §3 ДЕС и определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда. След приемане на решението на СЕС практиката на ВКС е безпротиворечива в становището си, че при разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК. Съдът следва да отчете действителната фактическа и правна сложност, вида и характера на делото, защитавания материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна.
При съобразяване на така посочените критерии съдът намира, че заплатеният адвокатски хонорар от 400 лева е прекомерен. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателите, е подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, в която е посочен изпълнителен способ. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което неговото посочване не представлява отделно действие по процесуална защита от образуването на изпълнителното дело. Подадената от взискателите молба от 16.07.2025г., с която е поискано извършване на справка за моторни превозни средства на длъжника и налагане на запор върху тях, също не води до различен извод. Това е така, защото посоченият изпълнителен способ не е приложен поради извършеното от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение, а както е изяснено с нормата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът не отговаря за сторените от взискателя разноски по неприложените изпълнителни способи. Ето защо съдът намира, че в случая в тежест на длъжника по изпълнението следва да бъдат възложени единствено разноските за адвокатско възнаграждение, дължими за образуване на изпълнителното дело, които съдът определи на 200 лева, т.е. 102,26 евро, с оглед липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото.
2
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 102,26 евро /200 лева/.
Развитите в жалбата съображения относно начина на формиране на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ са без правно значение, доколкото жалбоподателят не е сезирал съда с искане за намаляване на пропорционалната такса, а единствено на адвокатското възнаграждение.
Искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Производството, образувано по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу разноските по изпълнението, е аналогично по правната си същност на производството по чл. 248 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика /определение № 393 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 2845/2018г., IV г.о., ГК, определение № 489 от 17.10.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3926/2017г., IV г.о., ГК, определение № 52 от 25.11.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 4894/2016г., IV г.о., ГК/ в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не се прилага. Предвид това в настоящото производство по обжалване на действия на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението, дори и при формирания извод за основателността на жалбата, на длъжника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.07.2025г. по изп.д. № 20259210400871 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921, с район на действие СГС, и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите Д.С.В. и Г.И.А. по изп.д. № 20259210400871 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921, с район на действие СГС, до размера от 102,26 евро /200 лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3