Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4267 от 15.12.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17676/2021
Вид
Решение № 4267
Подписан
15.12.2022
В сила
02.05.2023
Състав
Михаела Светлозар Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.1, т.9, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.1, т.9, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.1, т.9, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4267 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330117676 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. И. Н., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени обективно съединени установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.

19, чл.33 ЗПК и осъдителни с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ....., недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.1, т.9, т.10, чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Налице било заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на зак. лихва, при което кредиторът можел да набавя допълнителни средства, чрез калкулиране на допълнителна печалба /лихва/ към дог. възн. лихва.

Нямало доп. предоставени услуги, за да се дължи съответната сума по пакета.

Начислените такси били недължими и съгл. чл.10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.

ГПР бил различен от действителния и при непосочен механизъм на изчисляването му. Твърди се нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, като нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора, водели до нищожност на цялото правоотношение.

Моли за прогласяване недействителността на договора, както и за присъждане на сумите от по 525 лева - недължимо платени по клаузи за възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за периода 10.02.2020 г. – 10.10.2021 г., ведно 1 със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Ищецът сам заявил, че иска да се възползва от услугата за предоставяне на пакет от доп. услуги, за което се дължало и уговореното възнаграждение. Към СЕФ била предоставена и доп. преддоговорна информация, съдържаща услугите, включени в пакета, от които той се възползвал.

Възнаграждението не следвало да бъде включено в ГПР, т.к. получаването на такива доп. услуги не било задължително условие за сключване на договора, т.е. възнаграждението се дължало отделно и независимо от цената на кредита, при което не представлявало разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на закона не била налице, поради липса на субективния елемент на основанието.

Страните имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Възнаграждението не било свързано с действия по усвояване и управление на кредита, поради което нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК липсвало, както и на ал. 4 на същата разп., т.к. в договора и споразумението ясно били посочени видът, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за услугите. Договорът бил действителен, както и клаузата на уговорената възн. лихва. Сочените нарушения в ИМ не били налице.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № ...., по който предоставената сума е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2169/27.02.2022 . – л.55-56/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според договора от 20.01.2020 г. е предоставена сума от 3600 лева, уговорена дог. лихва, фиксиран лихвен процент 41,00, ГПР – 49,22 %, платим на 36 месечни вноски, с общ размер на плащанията 6213,33 лева. Уговорено е и закупуването на допълнителни услуги с дължими възнаграждения – за „фаст“ – 900 лева, за „флекси“ – 1800 лева, при което и общ размер на плащанията – 8913,33 лева.

По установителния иск:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип 2 на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора, за които съдът, дори и без възражение по предявените искове, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът приема, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

3

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д.

№ 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата 4 на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.

Изискването на сочената норма е нарушено и с оглед допълнителните уговорки за дължимост на суми за възнаграждения за допълнителни услуги.

Те касаят – предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и предоставено право на промяна на погасителния план.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В случая, услугите представляват - действие по усвояване на кредита във времево отношение /“фаст“/, а „флекси“ има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тези суми – 900+1800, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получават допълнителни възнаграждения и то в значителен размер. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,22 % не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните плащания представлява 75 % от предоставения кредит /(2700/3600)*100/.