Решение № 558 от 23.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Видин, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М. Г. ЛУКАНОВА като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело № 20241320101674 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от К. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** против С. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

******, обл. ******, ул. ******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 535 и сл. от ТЗ.

Твърди се от ищеца, че по силата на запис на заповед от 24.01.2024 г. ответникът С.

Ф. Т. се е задължил да заплати на ищеца К. Р. М. безусловно и неотменно сумата от 4010.00 лева без разноски и без протест на падеж 31.01.2024 г.

Сочи се, че записът на заповед е предявен на издателя – длъжник на падежната дата но издължаване на сумата по записа на заповед не е настъпило до датата на подаване на исковата молба.

Излага се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 430/2024 г. по описа на Районен съд Видин, и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Поддържа се, че е образувано изпълнително дело № 480/2024 г. по описа на ЧСИ С.

Н. с район на действие ВОС.

Твърди се от ищеца, че по силата на индивидуален трудов договор № 203/05.08.2023 г. ответникът С. Ф. Т. е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в „Магдак 1“ ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик на капитала и управител. Посочва се, че по заявка на клиент на дружеството — Унтерер лоистикс - 1

Германия, С. Т. извършвал международен превоз на товари /хранителни стоки/ от товарен адрес в ****** до разтоварен адрес във ****** в периода 19.01.2024 г. - 24.01.2024 г. с товарна композиция от камион peг. № СВ****ТР и ремарке peг. № СВ****ЕВ в режим на съвместно извършване на превоза с К. И. К. - работник в „Магдак 1“ ЕООД на същата длъжност.

Сочи се, че на 24.01.2024 г. товарната композиция била спряна за проверка от административни служитЕ. в ******. Установено било, че шофьорите превозват, в нарушение на английския закон, цигари, марка „Дънхил“. За нарушението била наложена глоба в размер 3480.48 паунда, която била заплатена с карта Виза, собственост на дружеството „Магдак 1“ ЕООД, тъй като английските власти отказвали освобождаване на товарната композиция до заплащане на глобата, а работниците не разполагали с толкова собствени финансови средства. За да бъде изчистен въпросът счетоводно, ищецът сочи, че направил плащане в същия размер в лева към дружеството от личните си финансови средства.

Излага се, че ответникът С. Т. изразил категорично съгласие и желание да възстанови на ищеца половината от наложената му и заплатена от „Магдак 1“ ЕООД глоба — 4010.00 лева, която ищецът твърди, че лично е внесъл по сметка на дружеството. Посочва, че ответникът собственоръчно издал процесния запис на заповед.

Твърди, че процедурата по издаване и предявяване на записа на заповед е изрядно изпълнена, съобразно изискванията на ТЗ.

Поддържа, че след предявяване на записа на заповед, ответникът С. Т. не изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимата от него сума, също така спрял да се явява на работа без основателна причина, поради което бил дисциплинарно уволнен и трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 200/03.04.2024 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4010.00 лв. представляваща главница по запис на заповед, издаден на 24.01.2024 г., с падеж 31.01.2024 г.

Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковата претенция е оспорена като недопустима, поради липа на правен интерес за ищеца от установителен иск, предявен в лично качество и неоснователна и недоказана по следните съображения:

Твърди се, че ответникът С. Т. заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” в „Макдак 1” ЕООД, ЕИК 206581048 по силата на трудов договор № 203/05.08.2023 г. Сочи се, че ищецът К. Р. М. е едноличен собственик на капитала и управител на „Магдак 1 ” ЕООД.

Посочва се, че дружеството „Магдак 1“ ЕООД командировало ответника С. Т. за извършване на международен превоз на товари до ******, ******, ******, ******, ******, 2

****** и обратно, с тръгване 17.01.2024 г., приключен на 07.02.2024 г., с товарна композиция от камион peг. № СВ ****ТР и ремарке peг. № СВ**** ЕН в режим на съвместно извършване на превоза с К. И. К., видно от Пътен лист серия К № 08067 и Заповед за командироване № 3099/17.01.2024 г. издадена от „Магдак 1” ЕООД.

Излага се, че на 24.01.2024 г., при изпълнение на превоза, товарната композиция е спряна за проверка в ******. При проверката било установено, че са превозвани цигари, като на ответника и другия водач била наложена глоба от английските власти в размер на 3 480.48 паунда. Товарната композиция била задържана от английските власти, които отказват да я освободят докато глобата не бъде платена.

Поддържа се, че другият водач К. К. се свързал с Д. К. - служител във фирма „Магдак 1” ЕООД, с който водачите на композицията обикновено поддържали връзка при осъществяване на превозите, като му обяснил ситуацията, както и това, че двамата водачи не разполагат със средства за заплащане на глобата. След разговор постигнали уговорка глобата да бъде заплатена от работодателя „Магдак 1” ЕООД за двамата водачи, а всеки един от водачите да погаси на дружеството половината от сумата, в размер на 4010.00 лева чрез прихващане на дължимите от „Магдак 1” ЕООД към всеки един от двамата суми за трудови възнаграждения, обезщетение при командировка за предходни командировки и настоящата командировка, или други суми, дължими по трудовия договор, след приключване на курса.

Твърди се, че работодателят „Магдак 1” ЕООД заплатил глобата от 3 480.48 паунда.

Посочва се, че това обстоятелство се признава и от ищеца в исковата молба, в която е заявено твърдение, че: „за нарушението е наложена глоба в размер на 3 480,48 паунда, която е заплатена с карта Виза, собственост на дружеството, тъй като английските власти отказват освобождаването на товарната композиция до заплащането на глобата.” На стр. 2, абзац 6 ищеца признава, че глобата е заплатена от „Магдак 1” ЕООД. Плащането се доказва и от приложено извлечение за транзакция от сметка на дружеството „Магдак 1” ЕООД в размер на 3 480.48 паунда от 24.01.2024 г.

Сочи се, че на 25.01.2024 г. ответникът, заедно с другия водач се срещнали с двама свои колеги на границата в ******, като единият от колегите им казал, че Д. К. се е свързал с него и му е казал да се срещне с ответника и другия водач, които пред него да подпишат запис на заповед за обезпечаване задължението на двамата водачи към „Магдак 1” ЕООД.

Излага се, че другия водач К. К. се свързал с Д. К., като го запитал защо се налага да подписват запис на заповед, като вече са се разбрали, че платената от „Магдак 1” ЕООД глоба ще бъде прихваната със сумите, които двамата водачи имат да получават от работодателя си. Д. К. ги убеждавал, че промяна няма, това е една формалност и уговорката остава. Ответникът и другия водач оформили запис на заповед, под диктовката на колегата им относно съдържанието, като смятали, че издаденият запис на заповед обезпечава задължението им към „Магдак 1” ЕООД.

Поддържа се, че наложената на ответника глоба била заплатена от работодателя „Магдак 1” ЕООД, който е имал интерес да стори това, за да бъде освободена композицията, 3 поради което работодателят встъпил в правата на кредитора и можел да претендира платената сума от ответника, а в случай, че бъде прието, че глобата е платена със заемни средства от работодателя по силата на договор за заем, тогава сумата се дължи на предоставилия заем, в случая работодателя.

Твърди се, че с исковата молба ищецът въвежда твърдения за наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед.

Сочи се, че записът на заповед с издател ответника за сумата от 4 010.00 лева е издаден за обезпечаване изпълнението на задължението на С. Т. към „Магдак 1” ЕООД, възникнало от заплащане на глобата, при условията на евентуалност от предоставянето на заем на ответника за заплащане на глобата.

Излага се, че основание на поетото задължение е платения дълг (глоба) на ответника от „Макдак 1” ЕООД. Твърди се, че страни в материално правното правоотношение са ответника и „Магдак 1” ЕООД, поради което и ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящия иск в лично качество и няма активна процесуална лигитимация в настоящото производство.

Поддържа се, че между ищеца и ответника не съществува вземане. Твърди се, че ищецът не е предоставял заем на ответника - няма предаване на заемна сума (договора за заем е реален) или плащал негово задължение.

Оспорва се твърдението на ищеца, че е направил плащане в същия размер в лева към дружеството от личните си финансови средства, както и че лично е внесъл глобата по сметка на дружеството.

Освен това се твърди, че задължението на ответника към „Макдак 1” ЕООД е погасено чрез прихващане, извършено между ответника и „Магдак 1” ЕООД след приключване на превоза, с дължими от работодателя към служителя трудови възнаграждения, обезщетения за командировка и други суми, дължими по трудовия договор.

Прихващането е извършено със знанието и съгласие на ищеца, като едноличен собственик и управител на дружеството, като приетото прихващане означава съгласие за погасяване на задължението и изключва съществуването на задължение на ответника към ищеца.

Към настоящият момент ответникът твърди, че не дължи суми на „Магдак 1” ЕООД, поради извършеното прихващане.

За пълнота се посочва, че работникът не е уволнен дисциплинарно, така както се твърди в исковата молба, видно от основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Освен това, ответникът счита за недобросъвестно упражняване на права, използването на издадения запис на заповед за получаване на сума, която вече е погасена.

Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

4

Между ответника С. Ф. Т. и „Магдак 1“ ЕООД, на което дружество ищецът К. М. е управител и едноличен собственик на капитала е бил сключен Трудов договор № 203/05.08.2023 г. по силата на който ответникът е бил назначен съгл. т. 2 на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.

На 17.01.2024 г. е издадена от управителя на „Магдак 1“ ЕООД Заповед № 3099 за командировка в чужбина на С. Ф. Т. със задача: международен превоз на товари – за периода от 20 дни, считано от 18.01.2024 г.

На 24.01.2024 г. товарната композиция е спряна за проверка от административни служитЕ. в ******. Установено е, че шофьорите превозват в нарушение на английския закон цигари Дънхил. За нарушението е наложена глоба в размер на 3480.48 паунда.

На 26.01.2024 г. чрез ПОС – операция с карта е платена сумата от 4072.68 евро, равностойност 3480.48 паунда от „Магдак 1“ ЕООД.

На 24.01.2024 г. в гр. ******, ****** е издаден Записа на заповед, с място на издаване гр. ******, ******, дата на издаване 24.01.2024 г., с който ответникът К. И. К. се е задължил безусловно и неотменяемо, да заплати в полза на ищеца К. Р. М., без разноски и без протест, с падеж - 31.01.2024 г., място на плащане – гр. ******, ******, сумата в размер на 4010.00 лева.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 430/2024 г. по описа на РС - Видин, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата в размер на 4010.00 лева.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

За установяване на твърденията в исковата молба, ищецът ангажира и гласни доказателства – свидетелят Д. Д. К..