Решение № 1537 от 31.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110201864 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Вартек Благоеви“ ООД против Наказателно постановление № 623035-F628958/26.01.2022г. на и.д. Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД-НАП-Варна, с което на „Вартек Благоеви“ ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 15 970 лева на основание чл. 180"а" ал.1 ЗДДС.

В жалбата се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като постановлението и предхождащия го АУАН били издадени извън тримесечния срок от откриване на нарушителя, НП е било издадено при неизяснена фактическа обстановка (при неясно определена правна квалификация на нарушението), наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, както и не е извършил преценка за маловажност на случая. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Адв. И. допълва, че от представените от НАП доказателства не ставало ясно на какво основание издателя на НП е бил компетентен да издаде същото. Твърди, че в случая не ставало въпрос за вътреобщностно придобиване, а става въпрос за доставка на стока с монтаж и инсталации от страна на доставчика. Дори да се възприемела тезата за наличие на ВОП, то данъкът е следвало да се счита за изискуем от съвсем друг момент, поради което се иска отмяна на НП и присъждане на сторените разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалният си представител счита жалбата за неоснователна. Юрк. Александрова излага мотивирано становище за това, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно тези, визирани в жалбата, че описаното в постановлението нарушение е извършено, както и че същото не представлява маловажен случай. Поради това и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно, като бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от св. Г. М., възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-03000320089193-0РП-001/ 22.05.2020г., обективирана в Протокол № П03000320089193-073-001/ 28.06.2021г., е констатирано следното:

„Вартек Благоеви“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, е получило доставка на „Линия за сортиране на колети“ и „Щендери за български пощи“ от италиански контрагент „DMT SOLUTIONS ITALY“ c VIN IT10397570960, от който са издадени общо три фактури, както следва:

- № 000001615/11.03.2020 г. на стойност 273 630.00 USD, с посочено основание: предварително плащане за линия за сортиране на колети, с левова равностойност по курса на БНБ към датата на издаване на фактурата в размер на 472 102,05 лв. В писмено обяснение, управителят на дружеството твърди, че във фактурата е посочено грешно основание на фактурата - авансово плащане.

- № 000001664/11.03.2020 г. с посочено основание: линия за сортиране на колети на стойност 912 100.00 USD, приспаднат аванс на стойност (-273630,00) USD и обща стойност на фактурата 638,470.00 USD, с левова равностойност- пo курса на БНБ към датата на издаване на фактурата в размер на 1 573 673,49 лв., приспаднат аванс -472102,05 лв. и ДО 1101571,45 лв.

- № 000001671/11.03.2020 г. на стойност 13 700,00 USD, с посочено основание: щендери за Български пощи, с левова равностойност по курса на БНБ към датата на издаване на фактурата в размер на 23 637,02 лв.

Съгласно събраните в хода на проверката доказателства, фактурираните стоки са получени на етапи през м. ноември 2019 г., а именно на 07.11.2019 г., на 08.11.2019г., на 09.11.2019 г. и 14.11.2019 г., следователно данъкът е станал изискуем през м. ноември 2019г. съответно на 22.11.2019 г., на 23.11.2019 г., 24.11.2019 г. и 29.11.2019 г. /на 15 -тия ден от датата, на която е било реализирано данъчното събитие и съответно данъкът е станал изискуем / и е следвало да бъде начислен по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2019г.-30.11.2019г., както и да бъде отразен с Протоколи по реда на чл.117, ал.1 от ЗДДС в законоустановения срок по чл.124, ал.2 от ЗДДС - за данъчния период, през който е 2 следвало да бъде издаден. Протоколите по чл.117, ал.1 от ЗДДС не са съставени в срок и не са отразени в отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС.

Актосъставителят М. преценила, че дружеството не е изпълнило задължението си да начисли и отрази в отчетните регистри дължимия ДДС в общ размер на 319 462,11 лв. за данъчен период 01.11.2019г. - 30.11.2019 г. в законоустановения срок до 16.12.2019г.

Данъкът бил начислен и отразен в отчетните регистри през данъчен период 01.03.2020г.31.03.2020 г. с Протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС, съответно: Протокол №0000000489/11.03.2020г. /по ф-ра № 1615/ с начислен ДДС в размер на 94420,41 лв., Протокол №**********/11.03.2020г. /по ф-ра № 1664/ с начислен ДДС в размер на 220314,29 лв. и Протокол №0000000491/11.03.2020г. /по ф-ра № 1671/ с начислен ДДС в размер на 4727,41 лв. и издала АУАН на 27.09.2021г.

В акта (връчен на 16.01.2022г.) било посочено възражение на представителя на дружеството, че не била отбелязана инсталация на техника и било посочено, че ще бъдат подадени в срок писмени възражения.

Такива постъпили на 21.01.2022г., но не били възприети от наказващия орган, поради което и адм. орган приел, че на 16.12.2019г. в гр. Варна като задължено лице по чл.3 от ЗДДС, дружеството като не е начислило по реда на чл.86, ал.1 във връзка с чл.117, ал.1 от с.з. ДДС в общ размер на 319 462,11 лева по осъществена доставка през данъчен период м.11.2019г. , е осъществило от обективна страна състава на чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

Дължимият ДДС бил начислен в следващ период, поради което размера на имуществената санкция е била определена в 5% размер от дължимата сума – 15 970 лева и било издадено процесното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Г. М. - актосъставител, чиято достоверност на показанията съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно.От тях се установи, че нарушението е установено при проверка на документи във връзка с осъществени придобивания от дружеството на доставки от ЕС.Свидетелката посочи, че е взела предвид издадените фактури, протоколи, транспортни документи и други и по този начин е установила кога е настъпило данъчното събитие.

Към материалите по делото бяха приобщени и писмени доказателства, които съдът кредитира като относими към спора и на които се довери изцяло, тъй като същите са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

3

Наказателното постановление № 623035-F628958/26.01.2022г. е издадено от компетентен орган- от .д. Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД-НАП-Варна, съгласно заповед № 267/29.10.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, заверено копие от която е приложено по преписката.

Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок. Съобразно посочената дата на извършване на нарушението съдът намира, че не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на отговорността на дружеството.Не може да бъде споделено становището, че нарушението е станало известно на наказващият орган в по-ранен момент от приключването на проверката. Напротив, от всички доказателства по делото се установява, че поради констатирани несъответствия, е била извършена нарочна проверка на първични счетоводни документи, резултатите от която са били обективирани в съответния протокол от 28.06.2021 г.Това е датата на която нарушението е било установено и от този момент започва да тече срока, визиран в чл. 34 от ЗАНН.В случая е наложена санкция за данъчно нарушение, за което в чл. 34, ал.2 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Съдът не споделя възраженията, че е допуснато нарушение на чл. 42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Нарушението е описано с необходимата конкретика-посочени са датата, на която е установено, датата на която е извършено и неговите обективни характеристики, съотнесени към конкретни правни норми.Поради това и тези възражения са неоснователни. Срещу акта не са били депозирани в срок възражения, съдържащи спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване, като обстоятелството, че стоките са представлявали части за сортировъчна машина не променя правната им природа на отделни доставки, подлежащи на протоколиране в съответните срокове.

По никакъв начин не е било накърнено правото на защита на дружествотожалбоподател, което е упражнено дори и с подаването на жалба до въззивната инстанция.Видно от нея, както и от допълнителните й мотиви е, че защитата е организирана именно срещу описаното в постановлението от фактическа и правна страна нарушение.

Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

По делото няма спор, че "Вартек Благоеви" ООД е осъществило ВОП на стоки, за които са били издадени три фактури с № 1615, № 1664 и № 1671, с дата на доставки на всяка отделна стока съответно 7,8 и 9.11.2019 година, когато е датата на данъчното събитие съобразно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС.

Задълженото лице издава три протокола към тези фактури, които са включени в дневника за продажби едва през месец март на 2020 година, като в конкретния случай безспорно се касае за вътреобщностно придобиване на стока, тъй като тя се изпраща от територията на друга държава членка - Италия до територията на България.

4

Данъчното събитие при тези вътреобщностни доставки възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, съгласно чл.63, ал.1 от ЗДДС.

С оглед на това за дата на данъчното събитие се приема датата на доставката на стоката, а именно 07.11, 08.11 и 09.11. на 2019 година.

Данъкът става изискуем на датата на издаване на съответната фактура, когато тази фактура е издадена преди петнадесетия ден на месеца, следващ месеца през който е настъпило данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗДДС.

Протоколите към тези фактури безспорно не са издадени в срока, който е регламентиран в чл.117, ал.3 от ЗДДС, а именно не по- късно от петнадесет дни от датата на която данъкът е станал изискуем и именно поради това за дата на извършване на нарушението е възприета датата 16.12.2019г.

От страна на дружеството са били издадени протоколи с общ начислен данък 319 462,11 лева. Поради това съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приел, че е налице нарушение на чл. 180 "а" ал.1 вр. чл. 86, ал.1, вр. чл. 117, ал.1 от ЗДДС.

Правилно е била наложена санкция на основание чл. 180 "а" ал.1 от ЗДДС, тъй като това е разпоредбата в която е предвидена санкция за регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, каквото нарушение в случая е налице. Правилно е бил определен размера на наложената " Имуществена санкция", доколкото 15 970 лв. представляват 5 на сто от неначисления данък.