Решение № 137 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330116472 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба от А. В. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр.

****************, срещу М. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр.

******************, и И. М. Т., ЕГН **********, с адрес в ****************, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 8 000 лв., предявена като частичен иск от общата сума 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци по главата, контузия на шията, кръвонасядания по шията, контузия на гръден кош, кръвонасядания по гръдния кош и поясната област, охлузвания на левия горен крайник, в изпитвани след инцидента болки и страдания, неудобства и негативни емоционални изживявания, които вреди му били причинени на 20.07.2022 г. в землището на гр. К., местността „П.“ вследствие от нанесен му побой от ответниците, за което последните са осъдени със Споразумение от 10.07.2023 г. по АНД № 3511/2023 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на 10.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на увреждането – 20.07.2023 г., до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на ............. г. в землището на гр. К., обл. П., местността „П., ответниците в съучастие като съизвършители, нанесли побой на ищеца, който изпълнявал служебните си задължения като „************“ в Държавно ловно стопанство „Тракия“, където бил получен сигнал за бракониерство. Сочи се, че ищецът и неговите колеги се разпръснали., за да попречат на бракониерите да избягат. Излага се, че в един момент двамата ответници, въоръжени с огнестрелно оръжие, изскочили пред ищеца и се 1 нахвърлили върху него. Поддържа се, че го съборили на земята и започнали да го стискат за шията и да му нанасят удари с ръце и с ритници по главата и тялото. Наведени са твърдения, че ответниците силно притискали ищеца с колена в областта на гръдния кош, което довело до невъзможност на ищеца да си поеме дъх и той започнал да се задушава. Ищецът е на мнение, че ответниците едновременно с побоя му се заканвали, че ще го убият и заровят и никой няма да го намери.

Твърди се, че на ищеца били причинени множество травми, изразяващи се в разкъсноконтузна рана, охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци по главата, контузия на шията, кръвонасядания по шията, контузия на гръден кош, кръвонасядания по гръдния кош и поясната област, охлузвания на левия горен крайник.

Сочи се, че за извършеното ответниците били наказани за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20. ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, с влязло в сила споразумение.

Поддържа се, че след побоя колегите на ищеца му помогнали да се изправи и го закарали в РУ – С. бил прегледан от медицинско лице, което му оказало първа помощ по почистване и превързване на раните.

Наведени са доводи, че ищецът се прибрал вкъщи целия окървавен по лицето и тялото, със следи от кръв по дрехите. Твърди се, че след инцидента той ползвал около 10 дни отпуск, за да може да се възстанови от травмите си и да отшумят следите от раните. Сочи, че повече от три седмици личали синини, охлузвания и натъртвания от нанесения побой по лицето, шията, тялото и крайниците. Поддържа се, че около 1-1,5 месеца усещал силни болки по наранените места, както и в гърлото в резултат на душенето и побоя. Ищецът е на мнение, че изпитвал големи затруднения при преглъщане, поради което се стремял да приема приоритетно течни храни в продължение на повече от месец, както и че една-две седмици имал проблеми със съня, изпитвал притеснения и страх от отправените му заплахи от двамата въоръжени мъже, че ще го убият и заровят, присънвало му се как го душат. Твърди се, че процесният инцидент довел до рязка промяна на живота му, съпроводена с негативни емоции и преживявания и това се отразило крайно неблагоприятно на обичайния му начин на живот.

Отправено е искане за присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва искът по размер, като счита, че същият е прекомерно завишен. Не оспорва сключеното споразумение по АНД № 3511/2023 г. Излага, че възрастта и професията на ищеца благоприятстват полесното справяне с последиците от извършените деяния. Сочи се, че ситуацията е породила временни и краткотрайни невротични изменения.

Моли съдът да уважи претенцията за 500 лв. общо обезщетение Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже наличието на 2 деяние/поведение на ответниците, противоправност на деянието/поведението на ответниците, обема и размера на претърпените неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между деянието/поведението на ответниците и вредите. Вината на ответниците се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД до доказване на противното.

В тежест на ответниците е разпределено да докажат възраженията си съгласно отговора на исковата молба.

Като безспорно между страните съдът е определил следните факти: извършването на деяние на 20.07.2022 г., изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци по главата, контузия на шията, кръвонасядания по шията, контузия на гръден кош, кръвонасядания по гръдния кош и поясната област, охлузвания на левия горен крайник, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно между страните е противоправността на деянието и вината на ответниците, за които факти съдът е задължен да приеме като установени на основание чл. 300 от ГПК по силата на влязлото в сила споразумение по НОХД № 3511/2023 г. по описа на РС Пловдив.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД и да се ангажира отговорността на ответниците, е необходимо да са налице следните елементи: увреждането като противоправното деяние/поведение; обема и размера на претърпените вреди (неимуществени); причинно-следствена връзка между деянието/поведението на ответниците и вредите за ищеца. Вината на ответника се предполага на основание чл. 45, ал.

2 от ЗЗД до доказване на противното.

З а увреждането като противоправно деяние – нанесения побой от ответниците на ищеца, обема и размера на претърпените неимуществени вреди – разкъсно-контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци по главата, контузия на шията, кръвонасядания по шията, контузия на гръден кош, кръвонасядания по гръдния кош и поясната област, охлузвания на левия горен крайник, както и за причинно-следствената връзка между поведението на ответника и посочените вреди съдът е обвързан на основание чл. 300 от ГПК от влязлото в сила на 10.07.2023 г. Споразумение от 10.07.2023 г. по АНД № 3511/2023 г. по описа на РС – Пловдив. Следователно тези обстоятелства са налице и доказани.

Съдът намира, че се доказват по безспорен начин обема и размера на следните неимуществени вреди, а именно – изпитвани след инцидента болки и страдания, неудобства и негативни емоционални изживявания. Това се установява от разпита на свид. М. И. У., разпитан по инициатива на ищеца, които показания са последователни и непротиворечиви, както и че не се оспорват от останалия доказателствен материал, нито бяха събрани доказателства за тяхното опровергаване. Тъй като тези вреди са вследствие от побоя, нанесен от ответниците, то съдът намира, че е налице причинноследствена връзка между тях и деликта.

Съдът намира, че ответниците са виновни за причиняване на неимуществените вреди – изпитвани след инцидента болки и страдания, неудобства и негативни емоционални изживявания, като оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше оборена в хода на производството за вредите, различни от тези, за които има влязло в сила споразумение, т.е.

3 вредите, различни от леките телесни повреди.

В обобщение, налице е фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД. При този изход на делото и съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като съобразява разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС по реда на чл.

290 от ГПК, съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито при причиняването на телесни повреди са вида, характера и тежестта на настъпилите увреждания, продължителността и интензитета на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, наличието на остатъчни увреждания и усложнения, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент (в този смисъл Решение № 50045 от 06.06.2023 г. по т. д. № 347 / 2022 г. на ВКС, I ГО, Решение № 50183 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1624 / 2021 г. на ВКС, II ТО).

Свид. М. И. У. дава сведения за следното: ищецът е ползвал около 10 работни дни отпуск, за да се възстанови от инцидента; след връщане на работа нараняванията на ищеца още си личали.; трудно преглъщал, поради което ядял само течни храни; оплаквал се, че го болели ребрата; ищецът около седмица10 дни е сънувал кошмари и имал проблеми със съня.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита и факта, че ищецът има увреждания по лицето, поради което са го загрозявали за определен период от време. Уврежданията са причинили невъзможност за извършване на обичайните ежедневни дейности – наложило се да се консумира течни храни и имал проблеми със съня. Не се установяват белези от доказателствата по делото, които да загрозяват външността. Психическите вреди, изразяващи се в неудобства и негативни емоционални изживявания, съдът намира, че отговарят на обичайните за този вид наранявания и инциденти и не се характеризират с висок интензитет, в подкрепа на който да са ангажирани многобройни доказателства. Съдът взема под внимание и факта, че побоят е нанесен от двама мъже, които превъзхождат ищеца, както и че местоизвършването е в обезлюдено място. При съвкупния анализ на всички доказателства по делото съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца вследствие на вредоносното събитие е в размер на 5 000 лв. За разликата над установения от съда размер на обезщетение до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва да бъде отбелязано, че обезщетението за неимуществени вреди представлява едно цяло и съдебната практика не го разграничава на две части – за физическите болки и страдания вследствие на побоя, от една страна, и за изпитваните след инцидента болки и страдания, неудобства и негативни емоционални изживявания, от друга страна. Съгласно установената практика неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки, страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия (в този смисъл Решение № 23 от 04.02.2019 г.

4 по гр. д. № 2750 / 2018 г. на ВКС, IV ГО).

В обобщение, налице е фактическият състав за ангажиране отговорността на ответниците по реда на чл. 45 от ЗЗД.

Солидарна отговорност и законна лихва върху обезщетението :