Решение № 147 от 27.04.2016, Районен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Монтана, 27.04.2016 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІІІ - ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 05.04.2016 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора..........................................., като разгледа докладваното от съдия Мичев гражданско дело № 70059 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл.ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС.

Ищцата В.Х.Д. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.-xxx твърди, че с ответника П.М.М. са съсобственици не земеделски земи и гори по отношение на 9 недвижими имота, чието право на собственост е възстановено съответно с Решение № 85 от 21.01.1999 година и с Решение № 02 от 27.07.2000г., двете на Общинска служба „Земеделие” БойчиновцИ.Твърди, че М. М. В. и С. П. В. са наследодатели на П.М.М. и Н. М.М., които наследяват при равни права – по ½ идеална част.

От своя страна законни наследници на Н. М.М. са съпругата му В.Т.М. и брат му П.М.М.. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Закона за наследството В.Т. получава 2/3 от наследството на съпруга си, тъй като същото е открито след повече от десет години от сключване на брака, сключен на 31.12.1962 г.

Съсобственици на имотите, възстановени на наследниците на М. М. В. и С. П. В. са В.Т., която придобива 2/3 идеални части от наследствената ½ на съпруга и, а П.М.М. притежава ½ идеална част на лично основание и 1/3 идеална част от наследствените ½ на брат си или 1/3 идеална част за В.Т.М. и 2/3 идеални части за П.М.М..

На 12.12.2007 година В.Т.М. дарява на внучката си В.Х.Д. собствените си 1/3 идеални части от посочените имоти, като дарението е обективирано в НА № 172, том ІХ, рег.№ 19054, дело № 929 от 2007 година на нотариус И. Ф..

Доверителката и ответника не са могли доброволно да прекратят съществуващата съсобственост.

Моли съдът да постанови решение, с което се допусне делба на недвижимите имоти при квоти: 1/3 идеална част за В.Х.Д. и 2/3 идеални части за П.М.М., както и на основание чл.537 ал.2 ГПК да се отмени частично НА № 35, том V, рег.№ 4823, дело № 322 от 2013 година на нотариус с рег.№ 578 на Нотариалната Камара, в който е признато на П.М.М. правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти за частта над 2/3 идеални части от правото на собственост.

Ответникът П.М.М. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Е. Д. - в АК – гр.Монтана, в срока за отговор на исковата молба взема становище по предявения иск. Оспорва същия и сочи, че е придобил имотите по давност, за което представя и нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 35, том V, рег.№ 4823, дело № 322 от 2013 година на нотариус А. П., Акт № 3, том 11, дело № 1233 на Служба по вписвания. Счита иска за неоснователен и делото следва да бъде прекратено, като му се присъдят направените разноскИ.Твърди, че сделката, с която е извършено дарението на недвижимите имоти на 12.12.2007 година, е нищожна.Съгласно Тълкувателно решение № 72/1985 година на ОСГК на Върховния съд по въпросите за приложението на чл.76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ /имот, предмет/ или с идеална част от такава, са абсолютно недействителни, нищожнИ. При делбата на наследството легитимиран съделител за участие в нея е наследникът, който е извършил разпореждане в полза на трето лице, а не приобретателят. Ако в делбата е участвал приобретателят, делбата е нищожна, съгласно чл.75 ал.2 от ЗН.

В нотариалният акт за дарение сънаследничката В.Т. е дарила на внучката си В.Х.Д. собствените си 1/3 идеални части от недвижимите имоти – земеделски земи и гори, подробно описани и индивидуализирани по площ, местно, съседи, без да е знаела предварително кои от тези имоти ще и се паднат в дял, т.е. разпоредила се е с имоти, които не са изцяло нейна собственост. Счита, че така извършената сделка за дарение е извършена в нарушение на чл.76 от ЗН и следва да бъде прогласена нейната относителна недействителност по отношение на доверителят му П.М.М..

Освен това, Н. М.М.,xxx е направил отказ от наследството, останало от баща му М. М. В. и С. П. М., на 25.10.1989 г., за което е издадено Удостоверение от Районен съд Монтана на 01.11.1989 г.

В заключение моли съдът да допусне съдебна делба, като се има предвид, че има отказ от наследство и нотариален акт за собственост по давностно владение.

Ответникът В.Т.М. xxx не взема становище по иска.

Съдът, след като прецени становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че М. М. В. е починал на 06.09.1987 година и за свои наследници по закон е оставил двамата си сина – Н. М.М. и П.М.М..

Съпругата на М. М. В. - С. П. В. е починала преди него, на 18.03.1980 година, съгласно данните от Удостоверение за наследници № 356 от09.11.2005 г. на Кметство В., община БойчиновцИ. От същото това удостоверение е видно, че на 30.10.1989 година е починал и Н. М.М. и като негов единствен законен наследник е вписана преживялата го съпруга В.Т.М..

Няма спор и относно обстоятелството, че с Решение № 85 от 21.01.1999 година на Общинска служба по земеделие и гори Бойчиновци е възстановено правото на собственост на наследниците на М. М. В., б.ж. на с.В. , съгласно план за земеразделяне по отношение на нива от 13.000 дка в местността Крайще, имот № 136011 и ливада от 2.000 дка, имот № 143002 в местността П.. С Решение № 85 от 21.01.1999 г. на същата общинска служба е възстановено правото на собственост на наследниците на М. М. В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на пет земеделски имота: Нива от 5.000 дка, местност П. П., имот № 015052; нива от 25.657 дка, имот № 024050 в местността З. нива от 3.853 дка, имот № 024060 в М.З. Нива от 11.547 дка, имот № 132030 в М. и Лозе от .456 дка, имот № 132705 в М.. С Решение № 02 от 27.07.2000 година на Общинска служба Земеделие и гори Бойчиновци е възстановена собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд на наследниците на С. М. П., б.ж. на с.В., като е възстановено в нови реални граници по чл.4 ал.2 ЗВСГЗГФ имот № 207011 по картата на възстановената собственост на землището, с площ от 9.301 дка, представляващ XXXX в М.Й.

М. и имот № 215025 по картата на възстановената собственост на землището, с площ от 13.999 дка, представляващ XXXX в М. П..Няма спор и относно обстоятелството, че Н. М.М. и П.М.М. са наследници на М. М. В., починал на 06.09.1987 г. и на С. П. В., починала на 18.03.1980 г.

От представените три Решения на

Общинска служба “Земеделие” - град Бойчиновци, се установява, че наследодателите на страните са притежавали в собственост земеделски земи и гори и земи от горския фонд в землището на с.В., като и е възстановено правото на собственост, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ върху процесните недвижими имотИ.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни частИ.

С оглед установяването, че общият наследодател М. М. В. е имал двама сина, като единият е починал след неговата смърт, а именно: Н. М.М., починал на 30.10.1989 година, то наследствените имоти следва да се поделят по равно между наследниците му, а именно за всеки от двамата сина се падат по 1/2 идеална част, като ответника П.М.М. наследява пряко от своя баща, а ответницата В.Т.М., по силата на заместване на покойния си съпруг Н. М.М.. Няма спор и относно факта, че бракът между Н. М.М. и В.Т.

Василева е сключен на 31.12.1962 година, съгласно данните от Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на Акт № 978-А на 31.12.1962 г. на Градски Народен съвет град В., и е прекратен със смъртта на Н. М.М., настъпила на 30.10.1989 г. От този брак съпрузите нямат деца и негов единствен наследник се явява съпругата В.М..

Съдът намира, че с разпоредбите на чл.9а, 90а, 91а от Закона за наследството са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството е вече открито. Те представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон. Следователно разпоредбите имат действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява.

Понятието "новооткрито наследство" е употребено в чл. 91а от Закона за наследството, без да е дефинирано, но несъмнено то се отнася и до разпоредбите на чл. 9а и 90а ЗН, също уреждащи начина на наследяване на имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя. Чл. 1 от Закона за наследството не е променен и той посочва, че наследството се открива в момента на смъртта и в последното местожителство на умрелия. Препращането на чл. 91а ЗН към чл. 1 ЗН налага извода, че към откритото наследство се прибавят и тези имоти, защото принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл. 91а ЗН в частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен по време на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава на призованите вече към наследяване, а не на други наследницИ. Получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията "новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В тази връзка, отказът от наследство, направен от Н. М.М. на 25.10.1989 година за наследството, оставено от родителите му М. М. В. и С. П. М., двамата бивши жители на с.В. и вписан на 01.11.1989 година, за което е издадено Удостоверение № 98/89 от същата дата, е нищожен. Отказът от наследство поражда действието си от датата на вписването в особената книга на районният съд, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗН. Н. М.М. е починал на 30.10.1989 година, а молбата за отказа е постъпила в съда на 01.11.1989 г., т.е. след смъртта на лицето. С оглед на обстоятелството, че отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването – 01.11.1989 г., а към тази дата вече е била настъпила смъртта на Н. М., то и отказа от наследство е нищожен и не поражда действието сИ. Дори да не беше нищожен отказа от наследство, да беше породил своите последици, то той не следва да се взема предвид, тъй като законите, с които се признава и възстановява правото на собственост върху земеделските земи и гори от горския фонд са в сила съответно, ЗСПЗЗ е обнародван в ДВ брой 17 от 01.03.1991 година и ЗВСГЗГФ, обнародван в ДВ брой 110 от 25.11.1997 година и вписаните преди тези дати откази от наследство не касаят новоткритото такова. С други думи, наследствените права на двамата братя, по отношение на възстановеното право на собственост, останало от техните родители, са равнИ. От друга страна, след като от брака между Н. М. и В.Т. няма родени деца и е сключен на 31.12.1962 година е продължил до 30.10.1989 година, т.е. повече от десет години, съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Закона за наследството, когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, той получава 2/3 от наследството, ако то се е открито след като са навършени десет години от сключването на брака – в случая бракът е просъществувал 26 години и В.Т. получава от ½ идеална част от наследството на съпруга си 2/3 идеални части от него, т.е. правата и върху процесните недвижими имоти се равнява на 1/3 идеална част. Правата на ответника по отношение наследството, останало от родителите му и касаещо възстановеното право на собственост върху земеделските земи и горите и земите от горския фонд са 2/3 идеални частИ.