Решение № 2588 от 30.09.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 949/2022
- Вид
- Решение № 2588
- Подписан
- 30.09.2022
- В сила
- 30.09.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Емилова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104а, ал.2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.120, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 39, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл.56, ал.1-3 · Закон за енергетиката
- чл.56, ал.1-3 · Закон за енергетиката
- чл.56, ал.1-3 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 92 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98в · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2588 гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100500949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.11.2021 г. по гр.дело № 649/20 г., СРС, ГО, 143 с-в е признал за установено в правоотношенията между В.-**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София. ул.“****, представлявано от управителя Г.Х.В., чрез адвокат Р. А., със съдебен адрес - град София, бул.“****, кантора 313 и „Чез Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „****“ № ***, блок „Бенч Марк“, Бизнес център, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет заедно, че „В.-**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.
София, ул.“****, представлявано от управителя Г.Х.В., чрез адвокат Р. А., със съдебен адрес - град София, бул.“****, кантора 313 не дължи на „Чез Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „****“ № ***, блок „Бенч Марк“, Бизнес център, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет заедно сумата от 1337,15 лева, представляваща начислена сума по фактура №0003248631 от 25.11.2019 година по партида е клиентски номер 540004541471, за обект с административен адрес в град София, ул.“****. Осъдил е „Чез Р.Б.“ АД, ЕИК ****. със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „****“ № ***, 1 блок „Бенч Марк“, Бизнес център, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет заедно да заплати на „В.-**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул.“****, представлявано от управителя Г.Х.В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 607,93, представляваща сторените по гр.дело № 649/2020 година по описа на Софийски районен съд разноски, от които 350 лв. за адвокатски хонорар, 54.94 лв. за държавна такса, 202,97 лв. за въз награждение на вещото лице.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Чез Р.Б.“ АД, ЕИК ****. със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „****“ № ***, блок „Бенч Марк Бизнес център, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет заедно, чрез пълномощника юрисконсулт И.П. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е уважил предявения иск с мотивите, че дружеството не е доказало наличието на правно основание за получаване на процесната сума, че е налице противоречие между чл.56 ПИКЕЕ/2019 г./ и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвид в ОУ ред за уводомяване на клиента за нея. Съдът е направил извод, че „Чез Р.Б.“ АД не е материално правно легитимирано за процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител, поради което искът се явявал неоснователен. Счита този извод на съда за неправилен. Позовава се на чл.98а, ал.1 и 2 от ЗЕ, като счита, че разпоредбите на ЗЕ те съдържат норми, според които корекцията по реда на чл.83, ал.1, т.6 следва да се извършва единствено и само от крайния снабдител. Видно от текста на нормата, тя съдържа разпоредби каквито следва да съдържат общите условия на снабдителното дружество, а не което дружество има право да извъшва корекция. Нито в този, нито в други разпоредби на ЗЕ няма забрана корекцията да се извършва от разпределителното дружество, каквото е прието в ПИКЕЕ.
Разходите, които се правят във връзка с неизмерването/неточното или непълното измерване, изцяло се поемат само и единствено от разпределителното дружество, затова именно „Чез Р.Б.“ АД издава фактурите за неизмерената, неправилно или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество ЧЕЗ Електро България“ АД няма отношение към закупуване на 2 електрическа енергия за компенсиране на технологичните разходи, съответно затова при издаване на новия нормативен акт КЕВР е преценил, че не снабдителното дружество следва да издава фактурите, съдържащи преизчисления за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия. Не е налице противоречие между норми на ПИКЕЕ и ЗЕ и изводите на СРС в този смисъл са неправилни, а така мотивираното решение следва да бъде отменено.
Моли съда да отмени процесното решение и да бъда отхвърлен изцяло предявеният иск. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение..
Въззиваемият „В.-**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул.“****, представлявано от управителя Г.Х.В., чрез пълномощника адвокат Р. А., със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, кантора 313 оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „В.-**“ ЕООД, ЕИК **** срещу “ЧЕЗ Р.Б." АД за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1337,15 лева, представляваща начислена сума по фактура №0003248631 от 3
25.11.2019 година по партида е клиентски номер 540004541471, за обект с административен адрес в град София, ул.“****
Ищецът „В.-**“ ЕООД, че ответникът е издал фактура на името на ищеца с номер № 0003248631, на 25.11.2019г., по клиентски номер 540004541471, за обект София, ул. „**** с предмет на сделката: Дължима сума по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ, но между него и ответника няма договор с клиентски номер 540004541471. Ищецът е бил уведомен по телефона за процесната фактура, и че същата е просрочена и предстои преустановяване на електрозахранването. След позвъняване на 07.01.2020 г. ищецът е бил уведомен за първи път от служител на ответника за минали събития, на които не е присъствал, за които не е давал никакво съгласие, не е бил уведомяван и в които не е взел участие, а именно за начислена сума за електрическа енергия по фактура от м.11.2019г. на стойност 1337,15 лева, която при това била просрочена и предстояло преустановяване на преноса на електрическа енергия до обекта, находящ се на адрес София, ул. „****.
Ищецът посетил център за клиенти, за да събере данни и информация, в резултат на което му било връчено за първи път писмо изх. № 1203487918/25.11.2019 на „Чез Р.Б.“ АД и фактура № 0003248631/25.11.2019 година. На същата дата на ищеца не е бил връчен протокол, като му било обяснено, че протокол няма. Между ищеца и ответника не е постигано съгласие за откриването на клиентски номер 540004541471 на името на „В.**“ ЕООД за никой обект на доставка, като откриването на такава партида е извършено изцяло без знание и съгласие на ищеца, при неясни обстоятелства и неизвестни основания. Оспорва се да е била извършвана проверка, на който и да е адрес, ползван от „ВЪЛ КОВ-50“ ЕООД. Твърди се, че „Чез Р.Б.’' АД, считано от м.01.2007 г. не притежава правомощие да извъ ршва дейност по продажба на ел.енергия и към датата на корекцията притежава лиценз само за пренос на ел. енергия. Редът по който е начислена процесната сума по реда на ПИКЕЕ е нищожен, като противоречащ на закона и императивни правни норми. Сумата в размер на 1337,15 лева е начислена и получена от „Чез Р.Б.“ АД при първоначална липса на основание за това. Сумата не отговаря на реалното месечно потребление, което се засича, фактурира и заплаща от ищеца по друга партида с друго енергийно дружество, а не с ответника. За процесната фактура на корекцията липсва реален инкасаторски отчет въз основа на утвърден график. Всички суми по фактури за текущо месечно 4 потребление са заплатени от ищеца, в т.ч. и за периода, за който е направена ко рекцията.
Ищецът оспорва да има основание за издаването на фактура № 0003248631/25.11.2019 г. Извършената проверка от ответника е при незаконосъобразни действия, като проверката е протекла при редица нарушения на реда, установен за нея. Оспорва се да са били налице основания за начисляване на процесната сума, като се твърди, че липсва потребление на ел.енергия на претендираната с процесната фактура стойност от 1337,15 лева и за посочения от ответника период. Оспорва се, че електромерът е бил с тъмен дисплей и, че по този начин изобщо е имало продължително потребление на максимален ток от обекта през периода 19.08.2019г. - 19.11.2019г., който да не се е бил отчитан от същия този електромер. Електромерът е изправен и е отчитал правилно и вярно преми‐ наващата през него електрическа енергия в процесния период, като не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел.енергия, като процесната корекция на сметки описва електромер, който не е обслужвал процесния адрес. От ищеца не може да се търси отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между „В.-**“ ЕООД, ЕИК **** „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ****, че „В.-**“ ЕООД, ЕИК **** сумата в размер на 1337,15 лева, по фактура № 0003248631/25.11.2019г. начислена служебно по „констативен протокол" по партида с клиентски номер 540004541471, за период от 19.08.2019г. до 19.11.2019 г.
Ответникът “ЧЕЗ Р.Б." АД, в срока за отговор на иска по чл.131 ГПК е оспорил същия.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на процесния имот, за който има издадени фактури, поради което се явява потребител на електрическа енергия за процесния обект по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и т. 41 б, б. "а" от ДР на ЗЕ за исковия период и е страна по облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия/арг.чл. 92 от ЗЕ/ като купувач на такава. В този смисъл е носител на права и задължения по 5
Закона за енергетиката.
От фактура № 0003248631 от 25.11.2019 г. се установява, че ответното дружество е начислило на „В.-**“ ЕООД сумата от 1337,15 лева, дължима за периода от 19.08.2019 г. до 19.11.2019 г., за клиентски номер 540004541471, за обект с административен адрес - София, ул. ****.
По делото е представена лицензия на електрическа енергия № Л-13507/13.08.2004г., издадена от ДКВР на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗЕ на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособената територия, определена в приложение № 1 към лицензията, за срок от 35 години, която да бъде осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната част на лицензията и приложенията към нея. В чл.2.7.5 е посочено, че лицензианта има право да купува необходимата електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса. С Решение № И2-Л-135 от 09.12.2013г. на ДКЕВР т. 2.7.5 от лицензията е изменена със съдържанието „да осъществява дейността координатор на специална балансираща група за компенсиране на технологичните разходи в електроразпределителната мрежа, спазвайки действащото законодателство и прилагайки разумни бизнес методи и модели в съответствие с добрите международни практики с цял доброто планиране на баланса в балансиращата група. За изпълнението на това лицензиантът е длъжен да извършва прогнозиране, съгласуване, предоставяне и утвърждаване на графици за закупуване на необходимата електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на преноса; да поддържа комуникационно оборудване и средства за обмен на информация съгласно Правилата за търговия; да изготвя „Методика за изчисление на технологичните разходи в разпределителната мрежа по периоди на сетълмент“ в рамките на балансиращата група; да поддържа финансовите граници, определени с Правилата за търговия, за сключваните от него сделки“.