Акт от 30.05.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 89

Гр. Перник, 30.05.2022 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура П., като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 92 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С.**против Решение № 260011 от 31.03.2022 година, постановено по АНД № ***/2021 година по описа на Районен съд П., с което е изменено Наказателно постановление

№ 126 от 21.12.2020 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ С.**, с което на „***“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С.**е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, за извършено нарушение на чл. 123в, ал. 1, т. 2 от същия закон, като е наложена имуществена санкция в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева.

Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му със съставянето на АУАН, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Счита, че неправилно е било прието, че наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 13 от ЗАНН. Навежда аргументи за нарушение на чл. 27, ал. 2 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго с което да отмени изцяло Наказателно постановление № 126 от 21.12.2020 година на директора на РИОСВ С.**, алтернативно да се измени наложената санкция до законоустановения минимум.

В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година, касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконсулт С.С.***, който поддържа касационната жалба и доводите в нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година, ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година,

Окръжна прокуратура П., редовно призована се представлява от прокурор М. Л.***, който дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Касационната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

В хода на настоящото производство е установено, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите е издал Комплексно разрешително № 53- Н1/2014 година на „***“ АД за инсталация за производство на топлинна енергия – ТЕЦ „**“. С това Комплексно разрешително са били определени условия, които операторът следва да спазва.

В периода от 02.06.2020 година до 04.06.2020 година е извършена проверка на площадка на обект горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия от експерти при РИОСВ С.**, които са установили неизпълнение на определени условия, част от комплексното разрешително. Като резултатите от тази проверка са били обективирани в Констативен протокол № 1- КП №53- Н1/04.06.2020 година.

Въз основа на констатациите, отразени в констативния протокол е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 87/24.07.2020 година, в който старши експерт от отдел „ Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, Дирекция „ Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ С.** е описал подробно констатираното в резултат на извършената проверка нарушение, което се изразява в нарушение на разпоредбата на чл. 123, т. 2 от ЗООС. Актът за установяване на административно нарушение е бил предявен и подписан от изпълнителния директор на „***“ АД, като срещу него е било депозирано възражение, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващият орган.

Въз основа на съставения АУАН, директорът на РИОСВ С.** е издал Наказателно постановление № 126/21.12.2020 година, с което на основание чл. 53 от Закон за административните нарушения и наказания, във връзка чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „***“ АД, имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.

С Решение № 260011 от 31.03.2022 година, постановено по АНД № 00118/2021 година

Районен съд П.** е изменено наказателното постановление, като е намален размера на наложената имуществена санкция на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на предвидените процедури, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му.

Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, поради което е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е било образувано административнонаказателно производство, а в последствие е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност, като му е наложено предвиденото в закона административно наказание, което обаче отчитайки предходните налагани имуществени санкции и при правилно приложение на правилата за индивидуализация на административната санкция е счел, че следва да бъде изменено и същата да бъде намалена.

Настоящият касационен състав на Административен съд –

Перник, намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но е неправилно.

Изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила е правилен. В тази връзка настоящият съдебен състав трябва да посочи, че не се солидаризира с доводите на жалбоподателя във връзка с това, че актът за установяване на административното нарушение, въз основа на който след това е постановено обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл.

42, т. 7 от ЗАНН. Посочените от касатора разпоредби регламентират условията за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и неговото задължително съдържание. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е използвано множествено число по отношение на субекта „свидетел“, но използваната от законодателя множествена форма на съществителното не може да обоснове извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от един свидетел в процесната хипотеза. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това означава, че свидетелите могат да бъдат както такива на осъществяването на самото административно нарушение, т.е. очевидци, така и такива, които са свидетели на неговото установяване, т.е. които не са очевидци на неговото извършване, а на неговото разкриване като няма непосредствени лични впечатления от извършването му. Поради това, че съществуват различни по вид административни нарушения, а от друга страна и че самият начин на тяхното извършване може да бъде различен, то по тази причина е невъзможно всякога да се иска от страна на законодателя нарушенията да бъдат извършени в присъствието на не по – малко от двама свидетели. Употребеното в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН множествено число на думата „свидетели“ е относимо към установените в разпоредбата две категории свидетели, а именно свидетелите очевидци на нарушението и очевидци на неговото установяване. Тогава, когато има очевидци на нарушението именно те се вписват като свидетели в акта. Колко на брой са тези очевидци е въпрос на конкретика и зависи от времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Тогава, когато няма очевидци на нарушението, за свидетели се вписват лицата, които са присъствали при неговото установяване. И тук важи същото, колко ще бъде броят на тези свидетели зависи от самите особености на административното нарушение, т.е. в този случай е възможно да бъде и само един свидетел и нямаме предвидено задължение да бъдат два или повече. Само когато нямаме нито една от тези две категории свидетели, то само тогава законът изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като в този случай това ще бъда свидетели само и единствено на съставеното на АУАН. В настоящият случай не се изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че едно от лицата, посочени като свидетели в АУАН е присъствало при установяване на административното нарушение, видно от приложения към делото констативен протокол за извършена проверка. По тази причина, доводите изложени в касационната жалба, че АУАН е издаден при нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН са неоснователни.

Неоснователно също така се поддържа, че при съставяне на АУАН е допуснато и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не е посочен единният граждански номер на свидетеля, подписал АУАН. Посочването на данни за свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установени, то непосочването на ЕГН не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.

Не се констатира да е налице и нарушаване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно че не е била посочена датата на извършване на административното нарушение. Съдът счита, че в случая се касае за едно продължено нарушение, а същото ще бъде довършено в момента на неговото прекратяване, респективно от момента, в който същото бъде констатирано, т.е. това е датата на която е била извършена проверката, а именно в случая това ще бъде 04.06.2020 година.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2326541-9e63-442a-8cde-b8a21f947bdd