Решение № 71 от 11.11.2021, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Чирпан, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20215540200246 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на Р. Г. Ч., ЕГН **********, живущ в гр. ........., против НП № 21 - 0375- 000169/ 27. 05. 2021 г., издадено от Иван Димитров Димитров – Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, с което му е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000.00лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са му били отнети 12 точки, като към 27.05.2021г. на водача са останали 39 контролни точки.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като неоснователно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.Претендира се юристконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП в екземпляра представен от жалбоподателя /.

Установи се по делото, че с НП № 21 - 0375- 000169/ 27. 05. 2021 г., издадено от Иван Димитров Димитров – Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, 1 упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на МВР , е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000.00лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са му отнети 12 точки, като към 27.05.2021г. на водача са останали 39 контролни точки, затова че: “ На 02.04.2021г. около 03.00ч. в община Чирпан, на път втори клас № II-66, като водач на товарен автомобил Рено Мастер с рег. № ......., държава България при обстоятелства: В гр. Чирпан, на път II-66, км. 99 в посока север – юг управлява т. а. Рено Мастер с рег. № ......., собственост на .............., ЕГН: **********, като Ч. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство - Дръг Тест 5000 с инв. № 148, като заявява, че преди 3/три/дни е употребил марихуана. Ч. категорично отказва кръвна проба и отказва да изпълни предписанието за изследване. Издаден му е талон за изследване № 092803. Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. чл.174, ал. 3 от ЗДвП.

Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 205940, Серия АА, съставен на 02. 04. 2021 г. с актосъставител Ж. М. Ж. на длъжност мл. автоконтрольор и свидетеля Д. ЕМ. Д.- очевидец ,присъствал при установяване на нарушението.

Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.

Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози , което може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство – тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на жалбоподателя Ч. да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество, както и връчването на талон за медицинско изследване. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят не е вписал възражение относно констатираното административно нарушение, нито е депозирал писмени възражения в предвидения от закона срок. Талонът за медицинско изследване, съставен от мл. автоконтрольор Ж.Ж. е връчен на Р.Ч., в качеството му на водач на 2

02.04.2021 г. в 03,15 ч. и с указание в рамките на 45 от връчването на талона да се яви в ЦСМП, гр. Чирпан. Не е спорно също така, че жалбоподателят категорично е отказал да бъде тестван чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Изследване и тестване на жалбоподателя чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози не е сторено, нито се твърди от страна на наказаното лице. Напротив в жалбата си Ч. потвърждава отказа си оправдавайки поведението си с наличната епидемиологична обстановка в страната. Но такова поведение не може да бъде споделено.

Съдът счита, че епидемиологична обстановка в страната поведението на жалбоподателя е съставомерно, като се вземат в предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на актосъставителят и свидетелят по установяване на административното нарушение. В развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление.

За прецизност следва да се посочи, че действително в АУАН не е посочен начина по който е осъществен отказа на водача да бъде изследван за химико-токсикологично изследване. На първо място това обстоятелство няма как да бъде отразено в акта за установяване на административно нарушение, тъй като същият предхожда издаването на талона за медицинско изследване, а дали с този талон лицето ще даде или не кръв или урина за изследване, е факт последващ и който не може да се опише в АУАН. Да, същият е намерил отражение в издаденото наказателно постановление, но с същото е сторено с оглед коректното отразяване на всички обстоятелства по извършване на административното нарушение. Както и по-горе бе изложено, даването на кръв или урина за изследване, предполага и липсата на извършено административно нарушение. Фактическият състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвижда като изпълнение деяние, който "не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози", като законодателят не е направил разлика по какъв начин ще се осъществи този отказ.

В случая не може да се приеме, че жалбоподателят е нямал качеството на водач на МПС към момента на проверката. Всъщност спор относно отказа на водача и връчването на талон за медицинско изследване, респективно неизпълнението му не съществува между страните. Не е спорен момент и дали е имал качеството на водач Р.Ч. към момента на проверката или не. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП , "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Не е спорно също така, че до мястото на проверката жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил и е спрял на подаденият сигнал. От началото на проверката до отвеждането му в Районно 3 управление, същият е бил под постоянно наблюдение от страна на контролиращите органи.

Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС към момента на спирането на управляваното от него МПС, което е коректно посочено в наказателното постановление и като е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици или техни аналози е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.

Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя Ч. нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Правилно за това нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция "глоба" в размер на 2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера им е точно фиксиран в закона и няма възможност да е по-малък от посочения.

Правилно също така, за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки.

Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.

Поради тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати,на основание параграф 1, т. 6 от ДР на АПК, в полза на юридическото лице в чиято структура е включен наказващия орган, тоест в полза на ОДМВР Стара Загора,което е второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на ВР/ виж Постановление № 73/ 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към Министъра на ВР / юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв, определено съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и 4 правна сложност, поради което и присъди същото в размер 80,00 лв.