Решение № 383 от 21.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204065 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Ч. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0460-000966 от 28.07.2023 г., издадено от Началник група в Пето РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания “глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2023 г. около 03.57 ч. при движение по ГП I-9 до кръстовището при р-т „Каракачански стан“ в к.к. „Златни пясъци“, посока гр. Варна, управлявания от въззивника л. а. „Тойота Корола“, рег.№В1089РН, бил спрян за проверка от служители на Пето РУ при ОД МВР Варна – свидетелите И. Я. и Г. Г., при която възприели видимо нетрезво състояние на водача, който лъхал на алкохол, трудно запазвал равновесие при изправено положение. В хода на проверката въззивникът отказал да му бъде извършена проба с технически средства, както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици, при което свид. И. Я. съставил спрямо него АУАН №1024791 от 02.07.2023 г. за констатирано нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, в който било отразено, че превозното средство е собственост на въззивника и че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабр.№ARPM-0833, както и че на въззивника бил издаден талон за изследване №114997 и от въззивника били иззети контролен талон и СУМПС.

1

На 03.07.2023 г. спрямо въззивника била издадена и ЗППАМ №23-0460000233, с която му била наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността.

По отправено до МБАЛ „Св. Анна“, искане за справка, взета ли е по издадения на въззивника талон за медицинско изследване кръвна проба и какъв е резултата от изследването бил изпратен отговор, сочещ липса на постъпила кръвна проба от въззивника.

Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.174, ал.3, пр.1 наказания глоба в размер 2000.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок двадесет и четири месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите И. Я. и Г. Г., така и от приобщените документи – НП №23-0460-000966 от 28.07.2023 г., АУАН №1024791 от 02.07.2023 г., талон за изследване №114997, ЗППАМ №23-0460-000233 от 03.07.2023 г., писмо рег.№460р0007075 от 04.07.2023, писмо изх.№1186 от 10.07.2023 г., служебна бележка изх.№264 от 10.07.2023 г., справка нарушител-водач Д. Д., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Пето РУ, ОД МВР Варна, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е законовата разпоредба, която е нарушена. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо средство - алкотест дрегер.

Описаното в АУАН административно нарушение е управление на л. а.

„Тойота Корола“, рег.№В1089РН, на 02.07.2023 г., около 03:57 ч., по ГП I-9 до кръстовището при р-т „Каракачански стан“ в к.к. „Златни пясъци“, посока гр. Варна, и отказ да бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с алкотест - дрегер 7510, фабр.№ARPM-0833.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

Наведеното от въззивника становище за неяснота относно твърдяното нарушение поради различно отразяване на часа на установяване на нарушението, доколкото в АУАН и в НП е посочен 03.57 ч., а в издадения в последствие талон за изследване №114997 е отразен 03.50 ч. съдът намира за неоснователно. Преди всичко, документите, 2 отразяващи и удостоверяващи часа на извършване на административното нарушение, са АУАН и НП, където е налице еднозначно посочване на това обстоятелство. При това, непрецизното отразяване на часа на проведената проверка в друг документ не означава наличие на друга проверка с други констатации за поведението на въззивника.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По делото безспорно се установи, че въззивникът е управлявал конкретния автомобил към момента на проверката и е имал качеството на водач на МПС. Свидетелите – непосредствени очевидци, са възприели въззивника да е проявил видими признаци на алкохолно повлияно поведение, което е наложило същият да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и пред тях той е заявил недвусмислен отказ да бъде изпробван с техническо средство. Ето защо, съдът намира твърдяното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП за доказано и правилно установено.

Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение, така и санкция за същото. С оглед фиксираните в абсолютна стойност санкции, наложените с обжалваното НП наказания "глоба" в размер 2000 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 2 години, се явяват законосъобразни и за съда не съществува законова възможност да измени НП като определи съответните наказания под предвидените от законодателя стойности, поради забраната за това, заложена в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.

В случая не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност или липса на обществената опасност на нарушението, което е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано, а следва да бъде строго санкционирано за постигане на превъзпитание на дееца към спазване на законоустановения ред. Нещо повече, новата редакция на чл.189з. (ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН за нарушения на ЗДвП.

Предвид изтъкнатото, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №23-0460-000966 от 28.07.2023 г., издадено от Началник група в Пето РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Д. Ч. Д., ЕГН **********, с а наложени административни наказания „глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Д. Ч. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение 3 за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4