Разпореждане № 105862 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 105862 гр. София, 25.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110130177 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Й. Н., И. Й. Н., Д. Й.

Н. и Т. Й. Н. срещу „фирма“, ЕИК: ***.

Ищците твърдят, че с ответника били страни по гр. д. № 337/2018г. по описа на ОС – Бургас, което имало за предмет правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** Делото стигнало до ВКС, който отменил решението на АС – Бургас и върнал делото за ново разглеждане, като едно от указанията се отнасяло до обсъждане на своевременно въведеното от ответниците възражение за липса на идентичност, респ. правоприемство, между съществувалия в периода 1965-1967г. фирма – София и ищеца Кооперация „фирма“. Новият състав на АС – Бургас разгледал делото, като по жалба на ищците ВКС не допуснал касационно обжалване.

Ищците твърдят, че Кооперация „фирма“ не е правоприемник на фирма, създаден през 1946г., и молят този факт да бъде установен в настоящото производство. В изпълнение на дадените от съда указания изрично заявяват, ч е НЕ предявяват иск за нищожност/недопустимост на вписано обстоятелство, а за признаване на горния факт за липса на правоприемство между лицата. Обосновават правен интерес от иска с това, че с евентуалното му уважаване би се открила възможността да искат отмяна на влезлия в сила съдебен акт.

При горните обстоятелства, съдът намира предявения иск за недопустим по следните съображения:

Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК може да се предяви иск за установяване на истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 5 от 14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г., ОСГТК на ВКС, недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение 1 по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Макар даденото разрешение да се отнася за хипоТ.та на чл. 124, ал. 1, изр. 1 ГПК, съдът намира, че следва да намери аналогично приложение и към настоящия случай. Ищците признават, че между тях и ответника е водено исково производство по иск за собственост, като изрично с решение на ВКС актът на АС – Бургас е отменен и делото е върнато за ново разглеждане, като едно от указанията е да се обсъди своевременно въведеното от тях възражение за липса на правоприемство между ЦКС и Кооперация „ЦКС“. С определение № 2318/26.07.2023г. по гр. д. № 4533/2022г. по описа на ВКС, с което настоящият съдебен състав се запозна служебно, не е допуснато касационно обжалване по жалба на настоящите ищци срещу решение от 08.04.2022г. по в. гр. д. № 426/2021г. на АС – Бургас в частта, с която е уважен предявения установителен иск за собственост спрямо тях. В мотивите на определението на ВКС изрично е прието, че касационната инстанция е дала шест задължителния указания, с които въззивният съд се е съобразил изцяло.

Второто от тях е въззивният съд да приеме, че наведеното с въззивната жалба оплакване за отсъствието на идентичност, респ. – правоприемство, между съществувалия в периода 1965 г. – 1967г. фирма – София и ищеца Кооперация „фирма“ следва да бъде разгледано, тъй като възражението, на което то почива, е въведено своевременно в процеса с отговора на исковата молба. При новото разглеждане на спора въззивният съд следвало да обезпечи възможността на ищеца, чиято е доказателствената тежест, да установи посоченото по-горе обстоятелство и да представи доказателства за това. В изпълнение на дадените задължителни указания от ВКС въззивният съд е предоставил такава възможност на ищеца, който е представил: определение № 949/02.ІV.1947г. по ф.д.№ 137/1947г. на Софийски областен съд ; удостоверение по ф.д.№9571/90г. на СГС, в което е посочено, че „следвайки промените в законодателството, ф.д.№ 137/1947г. е преобразувано във ф.д.№ 222/1949г. по описа на СОС, впоследствие – във ф.д.№27/1972г. на СРС, а последното – във ф.д.№ 9571/1990г. СГС, ФО, І състав; удостоверение от 23.04.1992г. на СГС, в което е посочено, че от учредяването на Съюза през 1947г. до настоящия момент липсват каквито и да е данни за прекратяването и ликвидацията му.

От изложеното следва, че ищците в настоящото производство своевременно са навели възражение за липса на правоприемство между двете лица в горното исково производство, което е разгледано от страна на съда и е прието за неоснователно. Този факт е имал преюдициално значение за разрешаване на спора за собственост. Недопустимо е в ново, отделно производство да се иска установяването само на този факт, като по 2 изложените в ТР № 5 от 14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г., ОСГТК на ВКС съображения не може да обоснове наличието на правен интерес от такъв иск молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Следва да се има предвид, че влезлите в сила решения се ползват със сила на пресъдено нещо и са задължителни за страните по тях. Ето защо, съдът намира, че ищците не обосновават правен интерес от предявения иск, а и не сочат законова норма, която да предвижда допустимост на такъв иск за факт (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК), като на съда също не му е служебно известно съществуването на такава.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява недопустим и съгласно чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3