Решение № 13588 от 22.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13588

Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050701939 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 19, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по искова молба, уточнена на 13.07.2026 г. от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ № 162, представлявано от управителя М. Р. Д., чрез адв. М. Т., против Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дондуков“ № 52, за заплащане на: 1/ обезщетение в размер на 255,65 евро (500 лв.), представляваща сумата претърпени на 02.08.2021 г. от дружеството имуществени вреди (според уточнението на ищеца от 30.07.2026 г.), изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административно производство по реда на чл. 41, ал. 1 ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 151 от 05.08.2021 г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл. 40, ал. 2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048422/19.07.2021 г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни и отменени с Определение № 2126 от 25.08.2021 г. по адм. дело № 1815/2021 г. на Административен съд – Варна; 2/ сумата от 149,77 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 22.06.2026 г., както и законова лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

С исковата молба се сочи, че на 19.07.2021 г. при ГКПП – Пристанище Варна-Запад, органи по приходите с месторабота ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприели действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол, с № 0561371 на МПС с марка Volvo, с рег. № [рег. номер] и ремарке [рег. номер], с които в контейнер с № TRHU75112564 са превозвани стоки, собственост на ищеца, представляващи mdf компоненти за врати, с място на разтоварване гр. Николаево, ул. „Освобождение“ № 2. За предприетите действия за обезпечаване на доказателства е съставен протокол, в който по указание на органа по приходите е посочено изрично място и час на предвиденото разтоварване на стоката. Сочи се, че служители на дирекцията се явили на мястото на разтоварване на стоката в 13:30 часа на 20.07.2021 г., вместо в определения в протокола час – 08:00 часа, като е съставен протокол, в който са описани извършените действия по поставяне на ТСК, че същото е с ненарушена цялост и се премахва. Във връзка с депозиране пред Директора на ТД на НАП Варна на жалба по реда на чл. 41, ал. 1 ДОПК с искане за отмяна на извършените действия за обезпечаване на доказателствата от служителите на НАП, ищецът сочи, че е сключил договор за правна защита и съдействие с избран от него адвокат, който договор е приложен към депозираната жалба, заедно с адвокатско пълномощно и фактура № 322/02.08.2021 г., ведно с разписка за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Разяснява се, че с Решение № 152 от 05.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна е отхвърлена жалбата като неоснователна, но при обжалването по съдебен ред с Определение № 2126 от 25.08.2021 г. по адм. дело № 1815/2021 г. на АдмС – Варна, който акт не подлежи на обжалване, са отменени предприетите действия за обезпечаване на доказателствата. Настоява се, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между първите две, като се излагат подробни доводи, включително за основателност на искането за присъждане и на мораторна лихва и лихва за забава. Искането е да се осъди НАП да заплати на ищеца претендираните обезщетение и лихви, както и разноските в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът, представляван от адв. П. Т. (преупълномощен от адв. Т.) поддържа изложените в исковата молба основания и направените искания.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез гл. юриск. И. А. и юриск. П. Н., с писмени бележки и в хода на устните състезания, поддържа недопустимост и неоснователност на иска. На първо място, се настоява, че претенцията е недопустима по арг. на чл. 59, ал. 2, т. 6 АПК и чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, доколкото e предвиден специален начин на обезщетяване. На следващо място ответникът счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, т.к. направеният разход за адвокатска защита не е пряка и непосредствена последица от отменените действия по обезпечаване на доказателства. Вредата в конкретния случай не е резултат на поведението на ответника, а направените от ищеца разходи са в резултат на изразената воля и съгласие на ищеца да наеме определен адвокат или изобщо адвокат, и да бъде защитаван от него. Вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокатски услуги при обжалване действията на НАП не следва обективно и по необходимост от извършването на същите, освен това не е и непосредствена, т.к. е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката за правна защита и съдействие. Липсата на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат налага извод, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата. Сочи и че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. касае приложението на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения при съдебно обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни постановления, а не адвокатски хонорари, заплатени при административно обжалване на индивидуални административни актове. Настоява се, че увреждането не е настъпило по време на действието на акта, т.к. адвокатският хонорар е заплатен на 02.08.2021 г., а административният орган изцяло е преустановил фактическото си действие, обективирано в обжалвания протокол на 20.07.2021 г. Оспорва по основание претендираните лихви по съображения, че разноските за адвокатска защита не са лихвоносно вземане и размерът на законната лихва от 149,77 лева не е такъв и следва да бъде определен, считано от 25.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба. Сочи и че ликвидно изискуемо вземане за обезщетение за имуществени вреди, под формата на разноски за адвокатска защита по административното производство, възниква с влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди и че приложение следва да намери нормативната уредба относно присъждане на разноски във всички съдебни производства, според която разноските не са лихвоносно вземане. По изложените съображения моли претенциите да се отхвърлят като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за допустимост и основателност на исковата претенция. Според прокурора, доколкото ищецът иска връщане в неговия патримониум на платеното адвокатско възнаграждение, то началото на периода е 02.08.2021 г., когато от патримониума на дружеството са излезли тези пари, т.к. тогава е настъпила вредата за това дружество.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.07.2021 г., на при ГКПП – Пристанище Варна-Запад, органи по приходите при ГД „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, предприемат действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048422/19.07.2021 г. и изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол с номер № 0561371на стоката в контейнер с № TRHU7512564, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляваща mdf компоненти за врати с бруто тегло 26000 кг, превозвана с МПС с марка Volvo, с рег.№ [рег. номер] и ремарке № [рег. номер], с място на разтоварване г. Николаево, ул. „Освобождение“ № 2.

На 20.07.2021 г., на мястото на разтоварване на стоката - гр. Николаево, ул. „Освобождение“ № 2, органите по приходите в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, след извършена проверка и установяване, че техническото средство за контрол е с ненарушена цялост, са предприели действия по премахване на пломбата, с което са снети и отговорностите от водача като МОЛ на стоката, за които действия е съставен Протокол сер. АА № 1476806/20.07.2021 г.

Действията по обезпечаване на доказателства по Протокол сер. АА № 0048422/19.07.2021 г. са обжалвани пред Директора на ТД на НАП Варна, който с Решение № 152 от 05.08.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В срока по чл. 41, ал. 3 ДОПК, действията по обезпечаване на доказателства по Протокол сер. АА № 0048422/19.07.2021 г. са обжалвани пред Административен съд – Варна, който с Определение № 2126 от 25.08.2021 г. по ч. адм. дело № 1815/2021 г. ги отменя като незаконосъобразни. Съдът присъжда на оспорващото дружество разноски за производството в размер на 281,21 евро (550 лева). С Определение № 2310 от 16.09.2021 г. съдът отхвърля искането на ТД на НАП Варна за изменение на Определение № 2126 от 25.08.2021 г., в частта за разноските, а именно искането за редуциране до минималния размер – 300 лева, присъдените в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за производството по съдебно обжалване.

В съдебното производство по ч. адм. дело № 1815/2021 г. на Административен съд – Варна „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД представя: Фактура № **********/02.08.2021 г., издадена от адв. М. Т. с получател на услугата „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД за сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до директора на ТД на НАП срещу обезпечителни мерки по чл. 40 ДОПК, наложени с Протокол сер. АА № 0048422/19.07.2021 г. и Разписка № **********/02.08.2021 г., съставена от адв. М. Т. за получена сума в брой 500 лева, с платец - „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД.

Така установяващото се фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

Доводите на ответника за недопустимост на иска са неоснователни.

Действително, в контекста на специалните правила по ЗОДОВ, проверката за допустимост на иска обхваща и преценката за наличието на регламентация в закон или указ, които предвиждат специален начин на обезщетение – чл. 8, ал. 4 ЗОДОВ.

Ответникът се позовава на чл. 59, ал. 2, т. 6 АПК, но тази норма е относима към формата и реквизитите на административния акт и сама по себе си не може да въвежда процесуална пречка да разглеждане на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От друга страна, чл. 161 ДОПК предвижда присъждане на разноски само за съдебната фаза на обжалването, както и чл. 143 АПК. В Глава шеста на АПК липсва уреждане на въпроса за присъждане на разноски при оспорване по административен ред. Хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗОДОВ не е налице в случая Липсата на друг законов ред обуславя приложението на общия ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК. Именно към този общ ред препраща чл. 19, ал. 3 ЗНАП, според който НАП отговаря за вредите от незаконни актове, действия и бездействия на нейни органи и служители. В този смисъл е и разрешението в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС – когато не е предвидена друга законова възможност за възстановяване на разноските за адвокат при обжалването, е приложим ЗОДОВ.