Решение № 713 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110205195 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. К. К., с ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр.Варна, бул. „М.Луиза” № 26, ет.2, ап.20 против наказателно постановление № 442а-93/14.11.2025г., издаден от Началника на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК на Танков е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева ( 511,29 евро).

В жалбата си въззивника сочи, че АУАН е бил издаден в отсъствие на нарушителя и в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал.2 ЗАНН, което е нарушило правото му на защита и на практика са останали неизследвани възраженията във връзка с установената фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото НП.

В с. з. Въззивникът не се явява и не се представлява, депозирани са единствено писмени бележки с молба за присъждане на сторени разноски, за които се прилага пълномощно.

Представител на органа, издал НП не се явява, представя единствено писмено становище по жалбата, в което моли за потвърждаване на издаденото НП и желае да й бъдат присъдени сторените разноски за юрисконсулстско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.07.2025 г. около 15.45 часа въззивникът К. паркирал собствения си л. а. „Форд Фокус" с ДК№ *** в обл. Варна, на 500 метра след защитена местност „Лимана“, общ.

Аврен върху пясъка на територията на морски плаж, след което влязъл в морето да се изкъпе.

1

Същия ден длъжностни лица от Министерството на туризма сред които св. В. Д., Й. Г. и Р. М., съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, извършили проверка по сигнал.

На място служителите на двете министерства установили наличието на паркирани превозни средства на морския плаж, като един от паркираните автомобили на горепосоченото място бил този управляван от въззивника, като тъй като не установили водачи наблизо направили фотоснимки, приложени към преписката.

Впоследствие св. Х. И. на който била разпределена преписката установил собствениците на заснетите МПС и ги извикал да попълнят декларации за това кое лице управлява собствените им автомобили, като жалбоподателят вписал себе си и на 11.09.2025 г. му бил издаден АУАН за допуснато нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК.

АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал и вписал, че има възражения, които депозирал в срока по чл.44 ЗАНН. Вследствие на това и Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, на 14.11.2025 г. издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно кредитираните от съда свидетелски показания на свидетеля И. - актосъставител, св. Д., Г. и М. – очевидци, писмените материали - преписката по АНП, вкл. заповеди установяващи компетентност, веществените – наличните по преписката фотоснимки, които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от свидетелите, тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и веществени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т. 5 от заповед № 363-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е 2 направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителятрите имена, адрес и ЕГН.

Актът е бил надлежно връчен на нарушителя, който очевидно е разбрал същността на твърдяното за извършено от него нарушение, като е депозирал възражения срещу акта и по същество не е оспорил, че е паркирал автомобила на посоченото място, а единствено, че не е забелязал лица, които да извършват проверка.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.

На въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. ( 511,29 евро) на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 07.07.2025 г., е паркирал управляваното от него превозно средство в границите на морски плаж " Паша Дере, общ. Аврен, обл. Варна. В тази посока са всички доказателства по делото.

Като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в РБългария, касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение. По същия начин стои възпросът и с обстоятелството, че той не е възприел проверяващите като независимо от посоченото обстоятелство, то първо това не означава, че такива не е имало и второ на представените фотоснимки, изхождащи от държавни органи, натоварени с функции да извършват именно такива проверки е напълно конкретно и ясно установимо процесното нарушение, което междувпрочем не е оспорено и от жалбоподателя в неговите сведения.

Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой 3 или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни нарушения от въззивника.

Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1000 /хиляда/ лв. ( 511,29 евро). За съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВРВарна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът е представил единствено писмена защита, не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева или 66.47 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 442а-93/14.11.2025г., издаден от Началника на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на 4 разпоредбата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК на К. К. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева ( 511,29 евро).

ОСЪЖДА К. К. К., с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 130 лева или 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110205195 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. К. К., с ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр.Варна, бул. „М.Луиза” № 26, ет.2, ап.20 против наказателно постановление № 442а-93/14.11.2025г., издаден от Началника на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК на Танков е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева ( 511,29 евро).

В жалбата си въззивника сочи, че АУАН е бил издаден в отсъствие на нарушителя и в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал.2 ЗАНН, което е нарушило правото му на защита и на практика са останали неизследвани възраженията във връзка с установената фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото НП.