Решение № 2487 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2487 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110217579 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от „,,***'' срещу наказателно постановление № 840585-F813677/ 24.07.2025 г., издадено от изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството- жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ .

В депозираната жалба се твърди липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, а в условията на евентуалност са релевирани доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно.Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт, с приложено по делото пълномощно. В пледоарията си по същество моли за потвърждаване на постановлението като пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно 1 задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговото потвърждение като съображенията на съда за това са следните:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

„,,***'' е организатор на хазартни игри в игрални зали съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закон за хазарта (ЗХ) и по силата на издадено Удостоверение за издаден лиценз Ns 000030-4131/08.04.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-3383 от 22.03.2024 г. на същия орган.

.На 14.10.2024 г. в 13:15 ч. служители на НАП извършена проверка по Закона за хазарта (ЗХ) в обект - игрална зала, находяща се на адрес: гр. ,,***'', в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „,,***''" ЕООД с ЕИК: *******. В хода на проверката, при преглед на представените документи, отчети и протоколи е установено, че организаторът на хазартни игри не е изпълнил задълженията си описани в глава I, чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, свързани с крайния срок за внасяне вноски за социално отговорно поведение.

Видно от представените платежни нареждания дружеството е внесло на 26.03.2024 г. и 29.03.2024г, само половината от дължимата вноска, респективно 1 000 лв. и 1500 лв. Остатъкът от годишната вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. в размер на 2 500 лв. е внесена на 03.09.2024 г.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка cep. АА № 0005467/14.10.20243 г. и са събрани като доказателства: Удостоверение за издаден лиценз № 000030 - 4131/08.04.2024 г., Платежни нареждания с УРН 100/511/28170078 от 26.03.2024 г., с УРН 100/511/28470862 от 29.03.2024 г. и с УРН 193722258 от 03.09.2024 г.

С оглед констатациите от проведената проверка по случая, свидетелят Р.Б.З. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставила акт за установяване на 2 нарушение /АУАН /като приел, че „,,***''" ЕООД не е изпълнило задължението си да заплати годишната вноска за социално отговорно поведение за 2024 г., в пълен размер в законоустановения срок, който е до 31.03.2024 г., като с бездействието си в законоустановения срок от обективна страна е осъществил съставът на нарушение по чл. 10а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ЗХ.Нарушението е извършено на 01.04.2024 г., датата, следваща изтичане на законоустановения срок за заплащане на годишната вноска за социално отговорно поведение.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното обжалвано наказателно постановление, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството- жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000, 00 лева за неизпълнено правно задължение по чл.

10а, ал. 3 от ЗХ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на проведения непосредствен разпит на свидетеля Р.Б.З. при който съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които са логични, последователни и вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, което обезпредметява подробното аналитично обсъждане на инкорпорирания по делото, по реда на чл. 283 НПК, доказателствен материал.

От цялостния анализ на приобщения по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие на юридическото лице.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН . Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност 3 съгласно чл. 90 от ЗХ.

На следващо място, съдът служебно констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

В атакуваното

НП административнонаказващия орган в достатъчна степен е посочил времето, мястото и механизма на твърдяното нарушение, както и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В изследвания случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок, както и обжалваното наказателното постановление. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формирането на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Съдът намира, че нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 ЗХ, като на основание чл.

118 ЗХ му е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 о00, 00 лева.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят като организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ не е изпълнил законосъобразно вмененото му задължение да направи годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. в размер на 5 000, 00 лева в срок до 31.03.2024 г., като с посоченото бездействие дружеството на 01.04.2024 г. в гр.

София закономерно е осъществило съставът на чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Разпоредбата на закона предвижда в срок до 31 март на текущата година, а организаторите 4 на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, да направят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз за игрално казино в размер на 5 000, 00 лева (разпоредба, актуална към датата на извършване на административното нарушение- 01.04.2024 г.). От доказателствата е видно, че лицензът на дружеството-жалбоподател е бил издаден преди 31.03.2024 г., поради което се установява задължение да направи изискуемата вноска за текущата 2024 г. най-късно до посочената дата- 31.03.2024 г. Видно от приобщеното към доказателствената съвкупност платежно нареждане дружеството е изпълнило това свое задължение на 03.09.2024 –повече от 5 месеца след законоустановения срок.

Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е настъпил административно-наказателен съствавомерен резултат.

Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана от съда.

Разпоредбата на чл. 118 от Закона за хазарта предвижда, че "Който не спази сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 96 - 117, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. ". Съдът намира, че в контекста на изложеното, правилно наказващият орган е приложил общата санкционна разпоредбата на чл. 118 ЗХ. Установява се, че е налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта и нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В конкретния случай административнонаказващият орган добросъвестното е обсъдил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция от 1 000, 00 лв. в законоустановения минимум, като е отчел извършените на 26.03.2024 г. и 29.03.2024 г. плащания на част от дължимата вноска.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за наличието на 5 маловажен случай. С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не може да се приеме наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършените на 26.03.2024 г. и 29.03.2024 г. плащания на част от дължимата вноска, , съдът намира, че следва да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото не може да се приеме като изключително такова. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.