Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3182 от 10.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8640/2022
Вид
Решение № 3182
Подписан
10.11.2022
Състав
Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3182 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508640 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8640/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. С. А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №102 от 07.01.2022 г постановено по гр.д.

№28580/2021 г на СРС , 41 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди И. В.

Й. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди /душевни страдания/ от набедяване в извършено престъпление – даване на неверни показания по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав ; ведно със законната лихва от 21.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата.

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Безспорно са настъпили неимуществени вреди от неправомерни действия на ответника . Й. не е действала добросъвестно при подаване на сигнал до полицейските органи за лъжесвидетелстване по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав . Предполагаемата добросъвестност е опровергана предвид влошените отношения между двете семейства , а сигналът е подаден една година след влизане на присъдата по наказателното дело в сила . Й. е знаела , че сигналът не е обективен , а е търсела евентуална отмяна на присъдата .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като просрочена респ. недопустима и неоснователна . Недобросъвестността на Й. не следва от влошените отношения между двете семейства . Между членове на семействата се водят и 1 други дела , включително и за делба , но тези обстоятелства са без значение по настоящото дело . На Д. А. вече е присъдено обезщетение и не може от едно деяние да се претендират две обезщетения . Й. е поискала да се проверят по законов ред показанията на ищеца по наказателното дело . От даване на показания като свидетел не може да следват тревожност и страх . Не е доказан фактическия състав на чл.45 ЗЗД , както и злоупотреба с право от ответника . Мотивите на СРС са законосъобразни .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.02.2022 г и е обжалвано в срок на 28.02.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че на 03.02.2020 г ответникът е подал сигнал до СРП , че в о.с.з на 08.01.2016 г по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав е съобщил обстоятелства , които „не са факти от действителността , а сценарии , сътворен съвместно“ от Золева и ищеца А. . По сигнала е образувана пр.пр.№6280/20 г на СРС и е извършена предварителна проверка от 4-то РУ-СДВР . По предварителната проверка ищецът е разпитан като свидетел , разпитани са и други свидетели . С постановление от 20.05.2020 г СРП е отказала да образува досъдебно производство , като отказът е потвърден от СГП и АПСофия до 17.08.2020 г . Пред СРС са разпитани и свидетелите А.И. и Д. А.а /за претърпените от ищеца душевни страдания ; и Й.Й. и В.П. за обстоятелства свързани с деянието по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав и че ищецът всящност не бил разстроен .

Според СРС сигналът от 03.02.2020 г е бил за лъжесвидетелстване от ищеца по частно наказателно дело срещу ответника . Прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство , а само тя е компетентния орган . За да е налице противоправност от страна на ответника при подаване на сигнала трябва да се докаже злоупотреба с право от негова страна . Злоупотреба с право би имало ако при подаване на сигнала ответникът знае , че обстоятелствата в него са неверни , а само цели да навреди на ищеца . В случая подаването на сигнал е право на ответника и за него поначало не се носи деликтна отговорност , като в този смисъл е и трайната практика на ВКС . В сигнала ответникът дава тълкуване на показанията на ищеца и изказва съмнения в тяхната достоверност и във възможността А. да възприеме определени данни , което е допустимо . Не се установява недобросъвестност и самоцелно набедяване .

2

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Упражняването на процесуалното право на тъжба или сигнал за престъпление поначало е правомерно. Само в случай на злоупотреба с право на подаване на тъжба/сигнал може да е налице противоправност т.е. когато правото да се подаде сигнал се упражнява недобросъвестно – само с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията) . За да се установи злоупотреба с правото на подаване на сигнал ищецът трябва да докаже по безспорен начин , че ответникът е подал сигнал не с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а въпреки , че е знаел , че те са неверни , но въпреки това подава сигнала , за да навреди . В този смисъл са решение №758 от 11.02.11 по гр.д.№.1243/09 г на ВКС , IV ГО, решение №245 от 05.11.14 г по гр.д.№.734/14 г на ВКС , ІІІ ГО , решение №53 от 04.04.2018 г по гр.д.№1913/17 г на ВКС , III ГО , решение №201 от 06.01.2020 г по гр.д.№3973/18 г на ВКС , IV ГО и др./ В случая ищецът не твърди в исковата си молба злоупотреба с право за подаване на сигнал , а само че същият е бил /явно/ неоснователен и е предизвикал у него най-различни негативни емоции при проведената предварителна проверка . Следователно , искът както е заведен е изначално неоснователен – визира хипотеза , за която не е предвидена деликтна отговорност . Притесненията и негативните емоции на лицата по предварителните проверки на полицията /извън случаите на злоупотреба с право/ са без правно значение .

Дори да се приеме , че в случая съдът е сезиран да изследва и злоупотреба с право на подаване на сигнал , то такава не е доказана по делото . Данните са , че ответникът е считал , че показанията на ищеца са недостоверни и ищецът не е могъл да възприеме фактите , които после е установил като свидетел . Целта на ответника е била да се проверят дадените от ищеца показания и евентуално да се стигне до възобновяване на наказателното производство и отмяна на осъдителната му присъда . Тези цели са допустими и легитимни , макар да не са в интерес на ищеца .

Следователно , не е налице противоправно поведение на ответника , поради което е безпредметно да се коментират доказателствата във връзка с понесени от ищеца душевни страдания и притеснения , както и други предпоставки на чл.45 ЗЗД . Само за пълнота трябва да се отбележи , че показанията на св.А.И. /адвокат, дъщеря на адвоката на ищеца/ и на св.Д. А.а /съпруга на ищеца/ за претърпени значителни душевни страдания от ищеца изглеждат пристрастни и изключително преувеличени . Не са достоверни твърденията на свидетелите , че всички негативни емоции и притеснения на ищеца се дължали само на подаването на процесния сигнал от ответника ; още повече че има данни , че между страните по настоящото дело и техни близки се водят и други съдебни дела и има неуредени отношения .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна – 700 лева адвокатско възнаграждение . До този размер е намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност . Делото не е с висока фактическа и правна сложност .

По изложените съображения , СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №102 от 07.01.2022 г постановено по гр.д.№28580/2021 г на СРС , 41 състав .

ОСЪЖДА Д. С. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на И. В. Й. ЕГН ********** от гр.София сумата от 700 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4