Определение № 216 от 19.05.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 345/2026
- Вид
- Определение № 216
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.5а · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216 гр. ХАСКОВО, 19.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600345 по описа за 2026 година
Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Е. Р. Т., подсъдим по нохд №61/2026 год. на РС – Хасково против Определение от разпоредително заседание от 24.04.2026 год. по същото дело, с което, като се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, съдът е потвърдил взетата от ДП мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя – „гаранция в пари“ в размер на 4000 лв., оставяйки без уважение наведени от неговия защитник доводи и искане същата да бъде изменена в най-леката – „подписка“.
Нохд №61/2026 год. по описа на Районен съд – Хасково е било образувано по обвинителен акт на РП – Хасково, с който против подсъдимия Е. Р. Т. от гр.Х. са били повдигнати обвинения в две престъпления – по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК.
При разглеждане на делото в р.з. от 24.04.т.г. и при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, по т.6 от същия защитникът на подсъдимия адв.Т. Н. е поискал да се измени взетата на ДП мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 4000 лв. в най-леката – „подписка“. Изтъкнал е довод, че действащата мярка е прекомерно тежка. Аргументирал се е с коректно процесуално поведение на подсъдимия като обвиняем на ДП и чистото му съдебно минало, наличието на установени постоянен адрес и постоянна работа. Посочил е, че размерът на гаранцията в пари е твърде голям и при протичащите инфлационни процеси и преминаването към евро, нараства нуждата от парични средства за всеки един.
Искането е оставено без уважение от първоинстанционния съд с постановеното от същия определение по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. Изложени са мотиви, че след пренасянето на процеса на съдебна фаза се провежда едва първо по делото с.з., поради което 1 преценка за процесуалното поведение на подсъдимия на същата фаза ще се прави тепърва и мярката за неотклонение би могла да бъде ревизирана по-нататък в хода на делото, а на настоящия етап явяването и неотклоняването му следва да са по-добре гарантирани и осигурени.
По настоящата въззивна частна жалба отново се изтъкват – коректното процесуално поведение на подсъдимия на ДП, чистото съдебно минало, наличие на трудова заетост и известен адрес, както и наличието на семейна и трудова обвързаност. Навежда се довод за необсъждане при произнасянето от първоинстанционния съд на опасността подсъдимият да се укрие или извърши друго престъпление, което следвало да се приравни на липса на мотиви и препятстване правото на защита. Настоява се, че размерът от 4000 лв. на мярката „гаранция в пари“ е несъразмерен, особено ако се отчете, че подсъдимият издържа две деца и липсва риск същият да възпрепятства развитието на процеса. Настоява се, че най-леката мярка за неотклонение „подписка“ е напълно достатъчна и адекватна към настоящия момент.
Счита, че наказателното производство е инспирирано от съпругата на подсъдимия, с която същият е в процес на развод, единствено за да получи тя родителските права върху родените от брака деца. В тази насока се изтъкват доводи, че обвинението е недоказано. Като последен аргумент се сочи, че и за двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение, максималното предвидено наказание е „лишаване от свобода“ до три години, т.е. и двете не са тежки умишлени. Поради това се отправя искане да се отмени обжалваното определение в частта, в която е потвърдено взетата от ДП мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя и се измени същата в „подписка“.
В законния срок против частната жалба не са постъпили възражения.
Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на протест по настоящия ред съдебен акт, от страна с процесуална легитимация и правен интерес да обжалва и е поради това допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
С пренасянето на наказателното производство на съдебна фаза, при обсъждане на въпроса за мярката за неотклонение, който може да се поставя по всяко време, обоснованото предположение дали са извършени престъпленията, за които са повдигнати обвинения по обвинителния акт, не следва да се коментира и преценява. Това се отнася и за първоинстанционния съд, който също не е следвало да го обсъжда, а и не го е обсъждал и поради това са неоснователни доводите за липса на мотиви в тази насока по обжалваното определение. Още по абсурдно е да се преценява дали обвинението е доказано.
Принципно верни и основателни са доводите за чисто съдебно минало, наличие на известен адрес и трудова заетост на подсъдимия, както и затова, че и двете престъпления, за които са повдигнати обвиненията, не са тежки умишлени.
От друга страна следва да се споделят доводите на първоинстанционния съд, че съдебният процес едва започва и за процесуалното поведение на подсъдимия изводи ще 2 следва да се правят занапред. Настоящата инстанция констатира, че за проведеното на 24.04.20256 год. р.з. той е бил намерен на известния негов адрес – гр.Х., ул.“Г.К.“**, призован и се е явил, но за предходно насрочено такова – за 20.03.т.г., което е било отсрочено по други причини, не е бил намерен при посещение на адреса на четири различни дати.
В крайна сметка отправеното искане, макар формулирано като становище по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, по същество е такова за изменение на мярката за неотклонение в по-лека. В този случай на първо място се преценяват нови, настъпили след първоначалното определяне обстоятелства. По делото мярка за неотклонение е била взета при първоначалното привличане на подсъдимия като обвиняем на ДП с постановление на разследващия орган – „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв. Същата е била обжалвана по реда на чл.61 ал.3 от НПК пред РС – Хасково и с Определение №199/28.10.2025 год. по чнд №830/2025 год. на същия съд размерът е бил намален на 4000 лв. При това съдебният състав е обсъдил относимите обстоятелства, наведените по жалбата съображения и изложил мотиви.
Настоящият съдебен състав намира, че от края на м.октомври м.г. досега не се установява да е настъпило някакво съществено изменение на обстоятелствата, които имат отношение към правилната преценка за адекватната мярката за неотклонение на подсъдимия, които да налагат ревизирането . Доколкото в същия смисъл са мотивите и на РС – Хасково, те следва да бъдат споделени.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение на РС- Хасково ще следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от разпоредително заседание от 24.04.2026 год. на РС - Хасково, постановено по нохд № 61/2026 год. по описа на същия съд, с което по реда на чл.248 ал.1 т.6 от НПК е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Е. Р. Т. в по-лека и потвърдена взетата спрямо същия марка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 4000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3